По близо 100 корабни дизайни с енергоспестяващи устройства сме работили през последното десетилетие. Всички тези проекти имат пряка връзка с декарбонизацията, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Николай Марков, ръководител на Центъра по хидро и аеро- динамика към ИМСТЦХА „Акад. А. Балевски” – БАН. По неговите думи това са основно комерсиални проекти, свързани с проектиране на дюзи на Mewis, които подобряват ефективността на корабното задвижване. Инсталират се, както на нови, така и на съществуващи кораби, като дизайнът им е уникален за всеки един. В института, сравняват експериментално корабни дизайни със и без дюза, оценяват ефективността на устройството и подпомагат окончателната му оптимизация.
– В ЦХА имаме и собствени разработки насочени към декарбонизацията, каза доц. Марков. Две са основните направления в тази насока в тригодишния план, който изпълняваме. Едното е за извличане на възобновяема енергия от морски и речни течения. Използват се вибриращи цилиндри – тела с проста форма, осигуряващи най-ниска себестойност на извлечената възобновяема енергия. Известен факт е, че подложен на течение еластично-окачен цилиндър вибрира. Тези вибрации могат да се конвертират в електрическа енергия. Дори вятърът предизвиква вибрации на цилиндрични тела, като кабели и сгради. В нашите експериментални съоръжения се опитваме да оптимизираме процеса, така че да извлечем максимум енергия от вибрациите, каза доц. д-р Николай Марков.
Другото направление в тази насока от работата на ЦХА е свързано с плаващите ветрогенератори в Черно море, което е особено предизвикателство. Това не са конвенционални, фиксирани за морското дъно съоръжения, както е например в Дания. В Черно море скоростта на вятъра е по-ниска, отколкото в северните морета, което означава, че може да се извлече по-малко енергия. Освен това, нашето морско дъно бързо става дълбоко, което означава оскъпяване на фундаментите на ветрогенераторите. Бурните условия тук са също неблагоприятни от проектантска гледна точка и допълнително оскъпяват фундаментите, разяснява още той.
Какво се прави в ЦХА-Варна за намиране на оптималното решение?
– Има различни концепции за плаващи структури на ветрогенератори и ние се опитваме да определим най-ефективната за нашите уникални природни условия, обясни ръководителят на Центъра. Съществуват поне три типа плаващи съоръжения. Усилията ни са насочени към това да проучим коя би била най-ефективната работеща концепция специално за условията в Черно море. Да напомним, че себестойността на енергията не включва само съоръжението, а също транспортирането по море, инсталирането, поддръжката и оперирането му. Една от целите ни е да намерим максималното икономично работещо съоръжение, което да може да се изработи в наши или румънски корабостроителници. За да стане това, то трябва да има достатъчно опростена конструкция. Ще е добре също да позволява транспортирането и инсталацията да става с налични локално кораби.
На въпрос, дали плаващите ветрогенератори ще могат да се поставят навътре в морето, след като рибарите ни са категорично против разполагането им в крайбрежните води, доц. Марков отговори, че това е технически възможно, но не е сигурно как проектът ще изглежда от икономическа гледна точка.
– Ако успеем да намерим най-икономичната работеща за наши условия концепция, тогава вече ще оценим по-добре и дали може да си я позволим, подчерта доц. Марков. Защото може да се окаже, че дори и най-ефективното решение да не оправдае инвестициите. Смятам, че нашето проучване е важно, защото ако определено поле се даде директно на концесия, концесионерите обикновено предлагат модификации на техен съществуващ дизайн. Така има вероятност да се пропуснат алтернативни концепции, които биха били по-правилни за конкретното място. Изборът на грешна концепция за ветрогенераторна ферма може да доведе до милиарди левове загуби за данъкоплатеца, който сме всички ние, особено при гарантирани от държавата изкупни цени на тока. Защото, ако не се избере оптималната концепция и добре да е изпълнен проекта от там нататък, загубите са гарантирани. Колкото по-рано се намери вярната концепция, толкова по-голям е шансът за успех. Стъпката за обективното сравнение на всички възможни алтернативи, които са адекватни за нашия регион не бива да се пренебрегва и пропуска.
С декарбонизацията са свързани повечето проекти на ЦХА-Варна.
– Общо взето всеки корабен дизайн трябва да се потвърди експериментално преди да се пристъпи към построяването на кораба, каза още доц. Марков. Всеки нов корабен дизайн изисква оптимизирана енергийно-ефективна корабна форма и задвижване. За да се проектират оптимално корпуса и винта на кораба, се използват компютърни клъстери и експериментални съоръжения, като нашите тук в ЦХА – Варна. Уникалните ни съоръжения са все още на световно ниво, което привлича чуждестранните ни клиенти. В момента работим с пет клиента. Според доц. Марков, много е важно съоръженията с които разполага да се поддържат на добро ниво, което е скъпо, поради индустриалните им размери. С други думи, необходими са значителни средства за тяхната поддръжка и осъвременяване. А това обикновено става със собствени приходи. Въпреки всичко успяват непрекъснато да ги усъвършенстват. Сега правят подобрения по единия вълнопродуктор, слагат му нови, по-бързи сачмено-винтови двойки, които се произвеждат в Япония. Осъвременяват също електрониката на плитководния експериментален басейн, който се използва за изпитания на речни кораби и т.н.
– Този институт е строен много качествено преди 50 години, подчерта неговият ръководител, когато корабостроенето беше приоритетно направление в България. Отличава се, и с качеството на първичната база, и с качеството на хората, работещи в него – имаме кадри с над 40-50 годишен опит тук. Това поддържа високото ни ниво. Не можем да се похвалим със значителни инвестиции или приходи, и въпреки всичко успяваме да сме конкурентни на външния пазар. Дали не сме единствения индустриален институт, който е останал в страната ли? Фактът, че все още съществуваме, е показателен за възможностите на ЦХА – Варна. Като варненци се гордеем, че продължаваме да предоставяме високо-технологични услуги и разработки на световния пазар с името на България. Ролята на института ще продължава да расте, поради тенденциите за връщане на производствени мощности в ЕС и разрастването на отбранителната ни индустрия, допълни доц. Марков.
