На днешната дата преди 50 години е открит Пристанищен терминал Варна – Запад. Терминалът е разположен на около 30 км от град Варна, на западния бряг на Белославското езеро и се определя като най-модерният и перспективен порт на Северното ни Черноморие. Той се оперира от “Пристанище Варна” ЕАД, което разполага и с пристанищен терминал Варна – Изток в самия град.
В началото на 60-те години на ХХ век общото състояние на икономиката на страната, наличието на промишлената агломерация Варна – Девня – Провадия и бързото развитие на морския транспорт налагат разширяването на Варненското пристанище на запад. През 1967 г. Министерският съвет утвърждава проект, създаден от ИПП „Транспроект“ за изграждане на пристанище Варна – Запад. Изпълнители са „Трансстрой“ – Белослав и Строителен и технически флот – Варна. Драгажните работи, изграждането на кейовете и на цялата инфраструктура (складове, захранване, сгради и съоръжения), продължават няколко години.
На 5 септември 1974 г. пристанище Варна – Запад е официално открито. Важен етап в развитието на пристанището е влизането в експлоатация на дълбоководния плавателен канал море – езеро през есента на 1976 г. През следващите години е усвоена нова техника, както и нови корабни места. През 1980 – 1981 г. е създаден модерен контейнерен терминал, който бележи окончателното изграждане на пристанище Варна – Запад.
В годината на откриването се обработват 257 кораба и 859 722 т товари. На следващата 1975 г. корабите са 526, а товарите – 1 054 201 т.
Днес общата дължина на кея на пристанището е 3430 м, а максималната дълбочина – 11,20 м. Терминалът разполага с 22 корабни места, като 19 от тях са в експлоатация и разполагат с 346 393 м2 открити и 37806 м2 закрити складови площи за товари. Непосредствената му близост до девненските химически заводи позволява ефективна обработка на товарите по директната схема завод – кораб. Пристанището притежава съвременни технологични линии за претоварване на сода, химически торове, цимент, въглища, руди, фосфорит, кварцов пясък и течни химикали. Всички корабни места и складовете са свързани с националната железопътна и автомобилна мрежа.
