Вече пет десетилетия пристанищният терминал Варна-запад успешно предоставя пристанищни услуги на своите многобройни български и чужестранни клиенти. Ръководството на „Пристанище Варна” ЕАД гледа към бъдещето на терминала с обоснован оптимизъм въпреки сложната и динамична световна геополитическа обстановка и особено кризата в нашия Черноморски регион. В новите условия терминальт е изправен пред нови възможности и предизвикателства, които ще определят неговата роля в регионалната и глобалната транспортна логистика през следващите десетилетия. Това пише в последната глава на юбилейното издание “50 години Пристанищен терминал Варна – Запад” изпълнителният директор на “Пристанище Варна” ЕАД Ивайло Гавраилов.
Бъдещото развитие на Пристанищен терминал Варна – Запад, през погледа на изпълнителният директор на “Пристанище Варна” ЕАД
Тя е озаглавена “Бъдещото развитие” и представя гледната точка на мениджмънта на дружеството-оператор:
Пристанищният терминал Варна-запад ще продължи да работи като модерен многоцелеви терминал. Кьм момента има създадена добре функционираща организационна структура с обучен екип, който действа като единен организъм, комплектуван с необходимите ресурси и отговарящ на актуалните приложими нормативни изисквания. Оптимизацията на организацията на работа е постоянна задача и зависи преди всичко от промяната във вътрешните и външните фактори и обстоятелства. Развитието на терминала Варна-запад се основава преди всичко на разработената концепция за развитие на дружеството. Идеите от концепцията са заложени и в разработената тригодишна бизнес програма на търговското дружество, която ще се актуализира всяка година. Изхождайки от българските законови изисквания (които са синхронизирани с тези на ЕС), в бизнес програмата са включени предимно стратегически инвестиции за технологично развитие на терминала. Усилията ще бъдат насочени към постигането на значителни подобрения при износа на зърнени товари и при обработката на контейнери. Исторически и двата типа товари за нас са особено важни („ключови” и „емблематични”). И по двата проекта до момента е направено доста, но тяхното окончателно и цялостно завършване предстои. Така ние ще можем успешно да залазим лидерските си позиции в България.
Съгласно новия проект за усъвършенстване на износа на зърно корабната производителност трябва да достигне над 20 000 тона за денонощие. На терминала ще се обработват едновременно няколко кораба и ще се осигури износ на зърно от над 35 000 тона в денонощие. Проектът ще гарантира обработването на над 2 милиона тона зърно годишно само през пристанищния терминал Варна-запад. С тази технология значително ще се намалят загубите при обработката на товарите и ще се подобри състоянието на околната среда. На фона на купуването на нова техника и усъвършенстването на организацията на работата ще се внедри и нова операционна система за обработката на контейнери. Това ще увеличи производителността на работа и ще намали престоя на контейнеровозите, а най-вече ще се подобри обслужването на клиентите. Един от ключовите фактори за успеха на терминала Варна-запад е тясното сътрудничество с другите бизнеси, разположени в хинтерланда (в Девненския промишлен комплекс). Не напразно първоначално се е говорило за сьздаване на „заводско пристанище” в Девня, тясно свързано с индустриалните обекти в околността. И днес терминальт с дейността си пряко подпомага ефективността на логистичните операции, както и нарастването и икономическото развитие в региона. Още с откриването на няколко предприятия в района заедно с пристанищния терминал е създадена синергия, която допринася и до днес за развитието на локалната икономика и развитието на общ успешен бизнес. Реализацията на технологичните проекти ще играе ключова роля за увеличаване на капацитета и подобряване на оперативната ефективност на терминала. Тези инвестиции не само ще укрепят позициите на терминала като водещ транспортен хъб, но и ще подпомогнат икономическото развитие на региона и укрепването на международните връзки. Акцентът е насочен към решителна модернизация на технологиите за работа чрез въвеждане на нови товаро-разтоварни съоръжения и по-модерна организация на работа. Новите кранови съоръжения и автоматизирани системи за товаро-разтоварни операции ще ускорят процесите и ще повишат ефективността на дружеството като цяло.
Част от бъдещото развитие на терминала изисква и модернизация и развитие и на пристанищната инфраструктура. Проектите за разширение включат изграждането на нови корабни места, които ще увеличат капацитета за посрещане на повече кораби. Планирано е и удълбочаване на акваторията, което ще позволи обработването на по-големи плавателни сьдове и ще подобри навигационната безопасност. Според законодателството тези действия са в пълномощията на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ), което се явява и управляващ орган.
С подписването на 1 април 2024 г. на новите анекси по параграф 74 om ЗМПВВППРБ с Министерството на транспорта и сьобщенията и с влизане в сила на Генералния план за развитие на Пристанищен комплекс Варна, очакванията ни са да активизираме и подпомагаме процесите по развитие на инфраструктурата.
В контекста на глобалната тенденция към устойчиво развитие на пристанищен терминал Варна-запад ще се постави акцент върху екологично чистите технологии. Работи се за декарбонизация и за внедряване на възобновяеми енергоизточници. Въвеждането на енергийно ефективни технологии и системи за управление на емисиите ще превърне терминала в екологично отговорен транспортен вьзел. Крайната цел е да се доближим до понятието „зелено пристанище”. Въвеждането на модерни системи за работа в пристанищния терминал Варна-запад играе ключова роля за подобряване на ефективността и оптимизацията на процесите по обработка на товари. Бъдещето на пристанищните операции е неразривно свързано с дигитализацията и автоматизацията на всички нива. Въвеждането на интелигентни системи за управление ще оптимизира движението на товарите и ще минимизира времето за престой на корабите. Това не само че ще повиши конкурентоспособността на терминала, но и ще способства за неговото превръщане в модерен и високотехнологичен логистичен център в региона и извън него. Дружеството ще продължи да поддържа и развива системите за управление на качеството, екологията, безопасния труд и сигурността на информацията, както и сертификацията по Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата. Едновременно с ежегодното купуване на нова техника ще се извършват и всички необходими дейности, свързани с изискванията и поддръжката на Удостоверението за експлоатационна годност и изискванията на Изпълнителната агенция „Морска администрация” като компетентен орган. Ще продолжи работата за сплотяване, мобилизиране и обучение на най-ценния ресурс на дружеството – нашите специалисти, в т.ч. за повишаване на тяхната професионална квалификация. Всичко това е залог за повишаване на конкурентоспособността на дружеството като цяло. В глобализирания свят сътрудничеството и партньорствата с международни пристанища и логистични компании ще бъдат от съществено значение. Установяването на стратегически алианси и участие в международни инициативи ще подобри конкурентоспособността на терминала.
Разширяването на мрежата от партньори и клиенти ще доведе до увеличаване на товаропотока и разнообразяване на услугите. Пристанищният терминал Варна-запад ще продължи да играе важна роля в икономическото развитие на регионално, на национално и международно ниво. С визия за устойчив растеж и проспеpuтeт пристанищният терминал Варна-запад смело и целеустремено се насочва към бъдещето. Новата история на пристанищния терминал Варна-запад днес се пише от настоящото ръководство и от целия колектив на „Пристанище Варна” ЕАД в условията на нова динамична геополитическа среда и нови изисквания и предизвикателства. Да си пожелаем успешна работа и много здраве!
Доц. д-р инж. Коста Донев: За човек 50 г. е сериозна възраст, докато за едно пристанище това е само прощъпулник
Юбилейната книга „50 години Пристанищен терминал Варна–запад“ съществува, каза доц. д-р инж. Коста Донев, който представи изданието.
Ето какво изтъкна още той:
Книгата е резултат от екипната работа на много специалисти! В книгата са изказани благодарности на: Кристина Савова; Виктория Ивайлова; Александър Герасимов; Айджан Карамехмедова (Джани); Дилян Василев; Веселин Калпакчиев; Ирина Гевезиева; Теофана Лазарова; Юрий Бонджуков; Петър Иванов; Иван Димитров; Ивелин Димитров; Добринка Атанасова; Стоянка Иванова; Красимир Петров; Енчо Фучеджиев; Кирил Костадинов; Халина Георгиева; Тихомир Божанов и Теменужка Любенова.
Искрени благодарности на ръководството на „Пристанище Варна“ ЕАД в лицето на изпълнителния директор Ивайло Гавраилов, директорите Петър Петров, Любомир Добрев, Николай Христов и на р–л отдел „Правен“ Галин Иванов, за създадените прекрасни условия за работа.
Специални благодарности за графичния дизайн на Йордан Дамянов, който прояви голям професионализъм и желание за перфекционизъм.
Сърдечни благодарности на ръководствата и специалистите на: Музей на мозайките – Девня; Държавен архив – Варна; Регионален исторически музей – Варна; Национален военноисторически музей – филиал Военноморски музей; Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна; Общинска библиотека – Девня и Транспортна библиотека Варна; за предоставените фотографии и документи от техните фондове.
Книгата се посвещава на поколенията проектанти, строители, експлоатационници, ръководители, механизатори и докери, на хората със знания и мечти, със смелост, упоритост и целеустременост, които работиха, за да се стигне до сегашната 50–годишнина. Днес терминал Варна–запад достойно издига имиджа на България, като работи успешно на външната югоизточна граница на ЕС и покрива високите европейски стандарти и изисквания.
В книгата се използват термините пристанище и пристанищен терминал. До появата през 2000 г. на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, в документите се прилага термина пристанище. Сега трябва да се ползва пристанищен терминал. Пълният термин е пристанищен терминал Варна –запад (част от пристанище за обществен транспорт Варна).
Книгата има определен обем от 10 коли или 120 страници текст и графични материали. (Има над 100 бр. панорамни и портретни снимки, генерални планове, колажи, таблици, диаграми.) Истината е, че има материал поне за 20 коли.
В книгата се систематизират и популяризират позната и не толкова познати факти за; обосноваване на мястото; процеса на строителството и технологичното съоръжаване; състоянието на терминала днес и за неговите директори и управление.
В глава „Спомени“ ще се срещните с Първан Марков; Иван Аврамов; Александър Станков, чрез спомени на съпругата му Пенка Станкова; с Кирил Костадинов; Петър Иванов и с Димитър Димитров.
Книгата започва с „ОБРЪЩЕНИЕ към читателите“ и завършва с информация за „БЪДЕЩОТО развитие на терминала“ разработени от нейният възложител, Ивайло Гавраилов – изпълнителен директор.
Основни акценти и изводи.
Относно мястото. Всъщност времето необходимо за обосноваване на мястото е в пъти по дълго от 50–те години реален живот, които ние честваме… Днес без никакъв риск и съмнение, всеки би казал, че терминал Варна –запад, е построен на правилното място. Но това не е станало лесно. Още след официалното откриване на новото пристанище Варна на 18 май 1906 г. (днес терминал Варна–изток), специалисти осъзнават ограничените му потенциални възможности и мислят за бъдещото развитие. По това време 8-годишният Анастас Бешков е наблюдавал (на 18 май 1906 г). откриването на пристанището и си мислел, че езерата зад него могат да бъдат използвани за морския транспорт… Бъдещият академик може би от този момент свързва целият си живот с идеята за прокопаване на плавателен канал и построяване на пристанище в Девня. През 1952–1954 г., когато започва строителството на нови предприятия в Девненския промишлен комплекс, акад. Анастас Бешков прави обосновано предложение за плавателен канал, но това не е прието. Идеята е твърде смела. Все още няма ясни товаропотоци. Строителните технологии не са развити.
В неофициалния работен екип на академика, се включва и неговият студент, бъдещият акад. Марин Деведжиев и инж. Васил Богалев, който е, на 70 години. Пенсионер, опитен специалист по хидростроителство, той води активен живот като консултант. До края на живота си се бори активно за построяването на пристанище Варна–запад.
Аз познавам само акад. Марин Деведжиев. Имал съм продължителни разговори в пристанище Варна–запад и в ИВТ. Основната му мечта и борба е, „кораби да плават до Девня“. За това през 50–те и 60–те години на 20 век, се води ожесточена дискусия, по-скоро „война“, основно между София и Варна. Обстановката през годините динамично се променя. Ако през 1956 г. се предвижда до Девня да плават 10-хилядни кораби, то през 1964 г. вече се говори за 60-хилядни. Това рязко променя проекта и обема на драгажните дейности.
След всички проучвания, мога да твърдя, че двама географи (акад. Анастас Бешков и акад. Марин Деведжиев) и един, хидростроител и пристанищен специалист (инж. Васил Богалев) могат да се нарекат „идейни бащи“, които имат голям принос, терминал Варна–запад да се развива на това благословено място!
Относно строителството. Обосноваването на мястото на терминала и изграждането му трябва да се разглежда едновременно с прокопаването на канали 1 и 2. Пристанището представлява сложен комплекс от инженерни съоръжения. Прокопаването на водният път разширява варненския пристанищен район с около 30 км, в сушата. Той се изгражда за една година. Оценяването на проекта трябва да се отчита с проект „Аспарухов вал“, който е проектиран, но каналът не се прокопава. Според проекта е трябвало да се изгради и речен терминал, който по воден път да се свърже с Пристанище Русе за да се обработват транзитни товари по 7-ми коридор (Рейн-Майн-Дунав-Русе-Варна до ТРАСЕКА).
Пристанище Варна-запад е най-голямото българско „заводско“ пристанище, проектирано и изградено с отчитане на тогавашните модерни схващания и норми. То е разположено така, че да обслужва девненската химическата промишленост. В генералния план се предвижда възможност за изграждане на около 120 корабни места.
Само за около 10 години, на мястото на блатата, сред тръстиките, по български проект, с български технологични решения, български специалисти и работници, успешно изграждат и оборудват днешният терминал. При строителството са използвани уникални и смели решения, съобразени с терена. Заложени са специализирани технологични решения, отчитайки особеностите на товарите. Заслуга на инж. Димитър Смилов е, че прилага подходящия за конкретните условия, метод за изграждане на кейовете с кесони. Днес, терминалът има 3430 м. кейов фронт и 22 броя к.м.
Официалното откриване на пристанище Варна-запад е на 05.09.1974 г. Държавният глава Тодор Живков прерязва лентата. Същият ден се откриват и нов завод за калцинирана сода, химкомбинат за калцинирани торове и ТЕЦ Девня (разширение) и язовир „Цонево“. На този ден завършва важен етап от грандиозен комплексен проект.
Може да се обобщи, че макар и с много усилия, трудности и забавяне, след като държавата взема окончателното решение за изграждане на пристанището, тя прави мащабно и комплексно проектиране и влага огромни публични ресурси за бързото му изграждане. Проектът е обявен за „национален обект“, с всички правни и финансови ползи от това. Създаденото ДСО „Воден транспорт“, в което работят специалисти от пристанище Варна, играе важна роля в тези процеси.
Интересни спомени от процеса на строителството в книгата споделя и Божидар Божинов, проф. д.т.н. д.х.к. (доктор хонорис кауза ) (УАСГ) инженер, специалист с изключително голям национален и международен опит.
Относно технологичното съоръжаване и състоянието днес. Пристанищата в цял свят се изграждат поетапно. Така стана и с Варна–запад. Инж. Ангел Стоянов е назначен за директор, още през 1972 г., когато то се строи. Тогава се формира и неговият пристанищен екип. По това време, „техническата революция“ във Варна–изток е дала своите „плодове“. Там вече се работи механизирано. Варна–запад „прескача“ каруците и самарите. Работата започва с най–модерните за времето портални кранове. Пристигат първите три крана с т/п 16 т. тип „Сокол-Кенгуру“. Те са монтирани на вече готовите 1 к.м. и 2 к.м. Пуснати са в експлоатация на 21.09.1973 г. През 1974 г. са въведени в експлоатация още 5 крана. За да бъде ефективна работата и в трюма и в склада, и в тила, се използват още много различни, трюмни, складови и вагонни машини. Близостта до девненските заводи, позволява обработка на товарите по директен вариант завод-кораб. Планирани са модерни решения за обработка на генерални, насипни, наливни товари и разбира се контейнери..
Корабните места и складовете са свързани с железопътната и автомобилна мрежа. В терминала се използва автомобилен, железопътен, лентов и тръбопроводен транспорт.
С помощта на колегите, достатъчно подробно се разглежда 50–годишният процес на постепенното изграждане на инфраструктурата и насищането и с различни видове пристанищни машини, както и моментното състояние на терминала.
Директори и управление на терминал. Ролята на човешкия фактор, е много важна. Посочва се голямата роля на външните фактори и силната връзка между ДСО „Воден транспорт“, ИВТ и пристанище Варна, през годините, когато едни и същи специалисти периодично работят в тях. За първи път се прави опит да се подредят последователно във времето, директорите на ръководството на дружеството и на терминал Варна–запад. Има информация за организационните промени и управлението на оперативната дейност.
Бъдещето. Бъдещето на терминала е разгледано от изпълнителния директор. Основните усилия и стратегическите инвестиции ще бъдат насочени към подобрения при износа на зърното и обработката на контейнери. Това са най–важните товари. И по двата проекта е направено много, но цялостното завършване предстои. Така успешно ще се запазят лидерските на терминала. Следвайки глобалната тенденция към устойчиво развитие ще се постави акцент върху екологично чистите технологии. Ще се работи за декарбонизация и внедряване на възобновяеми енергоизточници. С въвеждането на енергийно ефективни технологии и системи за управление на емисиите, терминалът ще се превърне в екологично отговорен транспортен възел.
Използвам случая, да благодаря, за възможността да работя, по написването на тази книга. Творческият процес беше огромно удоволствие. Отново „видях“ планирането, раждането и 50–те години експлоатация на терминал Варна–запад, „Върнах“ се и преживях моите над 60 години трудов живот, работейки в и до пристанище Варна. През 1963 г., като студенти в СССР, обсъждахме достигащите дискусии, как да се развива пристанище Варна. През 1968 г. вече работих в пристанище Варна, от 1970г., в ДСО „Воден транспорт“ и от 1972 г. в ИВТ. Бях все по-близо до строящото се пристанище. След връщането ми от Куба, отново се върнах в ИВТ и започнахме промените, пристанищното преструктуриране и работата по „Пристанищния закон“, излязъл през 2000 г., като ЗМПВВППРБ. Действително съм горд от това което се случи…. За човек 50 г. е сериозна възраст, докато за едно пристанище това е само прощъпулник.
Експлоатацията, поддръжката и технологическото развитие на терминал Варна–запад днес е в ръцете на хората от „Пристанище Варна“ ЕАД и тези на кея и територията на терминала в условията на новата динамична геополитическа среда и изисквания. Пожелавам крепко здраве и успехи на всички присъстващи!
К.д.п. Александър Калчев: Пристанище Варна-запад е територия на гарантирано качество
От името на УС на Българската морска камара и от ръководството на Параходство „Български морски флот“ отправям сърдечни поздравления към всички, които са съпричастни с отбелязването на днешния половинвековен юбилей на Пристанище Варна-запад. Това каза председателят на БМК и изпълнителен директор на ПБМФ к.д.п. Александър Калчев.
Ето какво още заяви той:
От уникален природен феномен, това място, единствено в България, за половин век се превръща в уникален икономически феномен, крайъгълен камък в развитието на Морска България по отношение на морските превози и логистиката, незаобиколим фактор при развитието на международните транспортни коридори в региона.
Нека да си припомним имената на идеолозите за строителството на новото пристанище: академик Анастас Бешков (варненец) и на академик Марин Деведжиев (започнал работа като икономист в Содов завод Девня), на главния проектант инж. Димитър Смилов. Нека да споменем с благодарност хилядите инженери, строители, монтажници, моряци и водолази, които със своя всеотдаен труд ни оставиха този комплекс, с който България ще се гордее и в бъдеще. Нека се гордеем и с това, че проектирането и строителството на Варна-запад е изцяло дело само на български специалисти и фирми. Нека не забравяме, че и в наши дни много български морски фирми правят бизнес чрез Варна-запад.
Параходство БМФ активно се включва във всички етапи от строителството на Варна запад: както с доставката на две дълбачки и на различни хидротехнически съоръжения, така и с прокарването на фарватера по двата плавателни канала до новото пристанище. Повече от година преди официалното му откриване, тук последователно застават и доставят товари нашите кораби „Оборище“ и „Мургаш“, с което доказват, че трудът на проектантите и строителите не е бил напразен. Нашите кораби ползват услугите на Варна-запад и сега.
Пожелавам на ръководството на пристанищния комплекс, на всички, които днес реализират своята професионална изява тук, сили и вдъхновение, с които да продължават непрекъснато възхода и просперитета му в силната конкурентна среда и уверено да защитават марката Пристанище Варна-запад като територия на гарантирано качество.
И още веднъж, честит половинвековен юбилей!
