В книгата си „Пътуване до Пропонтида и Понт-Евксин: с обща карта на тези две морета и топографско описание на бреговете им“, разказ за едно пътуване по бреговете на Мраморно и Черно море, Жан-Батист Льо Шевалие* пише за Варна:
„От Кара-Хирман до Варна, главното пристанище в тази част на страната, се намират Кюстендже, Маукалия, Каварна и Балчик, където корабите вземат малко стоки. В други безлюдни заливи обаче те товарят дърва от планините и зърно от вътрешността на страната.
Варна, голям град на морския бряг, при устието на река, образуваща голямо езеро и блата в долината му, е била оградена в предпоследната война в обърната към полето част с прост землен окоп и ров без флангове. Откъм морето и реката, които обграждат почти половината ѝ
Обиколка, плетовете на градини, къщи, палисадите и някои малки части от окопа си ѝ служели за ограда. Този град, единствен, устоял на напора на русите, има едно старо укрепление с кули. Работено е да се възстанови лошият ходник, който го покрива, като се следва същото трасе, но придавайки повече ширина на рова и дебелина на парапета. Заливът на Варна, който изглежда безопасен и годен да приеме една ескадра, е ограден от едната страна от нос Галата, а от другата – от този на Соганлик. Постоянно пристигат голям брой кораби, които превозват зърно, птици, яйца, масло и сирене за Константинопол, както и вино за Херсон.
Населението от около шестнадесет хиляди жители – турци, гърци и арменци, както и голяма част от стоките, необходими за прехраната на столицата, които се товарят във Варна, правят този град твърде важен, за да се пренебрегват средствата за защитата му от вражески нападения. Следователно е необходимо да се укрепи по-добре и да се защити пристанището му с батареи, разположени на различните височини, които го заобикалят.
Във Варна, чиято околност в по-голямата си част е необработвана, има дванадесет големи джамии, две гръцки църкви и часовник с камбана, издигната в обикновена камбанария, построена преди около 25 години; това е единственото място в Турция, където все още сме чували този звук. Пътищата дотам са лоши и трудни, като пресичат няколко разклонения или подножия на планината Хемус, която турците наричат Балкан“. (Voyage de la Propontide et du Pont-Euxin; avec la Carte generale de ces deux mers, la description topographique de leurs rivages; le tableau des moeurs, des usages et du commerce des peuples qui les habitent; la Carte particuliere de la plaine de Brousse en Bithynie, celle du Bosphore de Thrace, et celle de Constantinople. Tome second, Paris, Dentu, Imprimeur – Libraire, AN VIII (1800), p. 369-372).
* Жан-Батист Льо Шевалие (Jean-Baptiste Lechevalier, 1752-1836) е френски пътешественик, археолог, писател, от 1806 г. уредник на библиотеката Сент Женевиев (Sainte-Geneviève) в Париж. След археологическите си проучвания в Троада (Мала Азия) през 1785-1787 г., насочени към откриването на Троя, Льо Шевалие остава в Константинопол (Истанбул) като секретар на френския посланик Шоазел-Гуфие (Marie-Gabriel-Florent-Auguste Comte de Choiseul-Gouffier, 1752-1817). През 1787 г. той придружава Александър Ипсиланти (Alexander Ipsilanti, 1726-1807), княза на Молдова, до Яш, където прекарва няколко месеца. По време на престоя си той наблюдава движението на руските войски (в началото на Руско-турската война от 1787-1792 г.) и обикаля Черноморието. Бележките от това пътуване той публикува в книгата си „Пътуване до Пропонтида и Понт-Евксин; с обща карта на тези две морета и топографско описание на бреговете им“, издадена в Париж през 1800 г.
Географската информация (Mémoire topographique sur les côtes de la Mer Noire. Côte de Bulgarie et de Romélie) е събрана от полковник Андре-Жозеф Лафит-Клаве (André-Joseph Lafitte-Clavé) и предадена на Льо Шевалие от инженер Жозеф Габриел Моние де Куртоа (Joseph Gabriel Monnier de Courtois). Тя е част от дневника на Лафит-Клаве. (Bibliotheca Ottomanica III. Journal dʼune voyage sur les côtes de la Mer Noire du 28 Avril au 18 Septembre 1784 par Lafitte – Clavé publie par Dimitris Anoyatis-Pelé. Les Èditions Isis, Istanbul, 1998, p. 17-18).
