Картата е създадена от италианския издател Джовани Батиста Албрици (Giovanni Battista Albrizzi, 1698-1777) във Венеция през 1770 г. Картата е гравирана от гравьора Доменико Дел’Асера (Domenico dell’ Acerra, активен между 1750 и 1780 г.) от френски оригинал. Картата е с размери 52 х 39 см. Заглавието на картата е поместено в красив картуш в долния десен ъгъл, с рисунка представяща обсадата на силна крепост. Копие от картата се съхранява в Националната и университетска библиотека в Загреб, Хърватия.
Картата илюстрира Руско-турската война от 1768-1774 г. (първата Екатеринина война)*, в района на Черно море (Mar Negro).
Върху картата в Бургаския залив е нанесен и остров Keshik adasi (Кешик адасъ / Света Анастасия). Нанасянето на острова върху картата е сигурен белег за значението на острова за османските власти в отбраната на Бургаския залив.
На 27 юли 1784 г., по време на своята експедиция в Черно море, френският капитан Лафит-Клаве (André-Joseph Lafitte-Clavé, 1740-1794) заварил на остров Keshik adasi два изоставени артилерийски редута. В своя дневник Лафит-Клаве пише:
„През последната война там са направени две батареи за оръдия, всяка с по 5 амбразури, но никога не е поставяно оръдие там: първата от тези батареи се намира на южния край, а втората – на северния“. Bibliotheca Ottomanica III. Journal d’une voyage sur les cotes de la Mer Noire du 28 Avril au 18 Septembre 1784 par Lafitte – Clave publie par Dimitris Anoyatis-Pele. Les Editions Isis, Istanbul, 1998, p. 179-180.
Топоними по западния бряг на Черно море: Karakerman (Карахарман / Vadu), Keustenza o Proslaviza (Кюстенджа), Golfo di Baba (залив Баба), Sudkeuli (Сют гьол), Mankalia (Мангалия), Kelograh-bouroun (нос Калиакра), Cavarna (Каварна), Batouvah (Батова), Soghanlik (Соганлък), Varna (Варна), Galzha (Галата), Emineh (Емине), Emineh-bouroun (нос Емине), Miseroia (Несебър), Keshik adasi (Кешик адасъ / Света Анастасия), Sizeboli (Созопол), Vardourah (нос Урдовиза), Rouze (Резово), Ainehatha (Ахтопол), Midieh (Мидия).
* В навечерието на Руско-турската война от 1768-1784 г., на 24 май 1768 г. Османското правителство открива фара на нос Шабла.
