Експериментално отглеждане на дъгова пъстърва в Черно море, това ще бъде задачата, с която ще се заеме първият у нас Демонстрационен център за аквакултури, финансиран по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултура 2021-2027 на Европейската комисия. Проектът е на катедрата по аквакултура към Тракийския университет, където преподавател е доц. Галин Николов (бивш изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури). Това заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор, представляващ Асоциацията на производителите на рибни продукти БГФИШ. Той присъства на първата информационна среща, която беше открита в ИАРА от д-р Николай Георгиев, сегашният изпълнителен директор на агенцията. В нея участваха заинтересованите страни по създаването на Демонстрационния център, включително от двете най-големи рибарски сдружения БГ ФИШ и „Черноморски изгрев“, от екологични НПО-та, учени от ИО-БАН и ИРР и др.
– Доц. Николов отдавна се занимава с тази иновационна идея и преди няколко години беше инициатор за създаването на подобни демонстрационни центрове за аквакултури. Но както често става у нас, докато се наканим съседните държави или ни открадват идеята или си я припознават и сега вече има такива центрове в Румъния (на сушата чрез система за развъждане на ципура), също в Турция, каза д-р Господинов. В случая за реализацията на проекта ще бъдат използвани европейски финансови средства, определени за подобни начинания, които са свързани с експериментално развъждане на определени видове в морски води. Ще допринесе и за обучението на студенти, на професионалисти, на хора, които искат да се заемат с отглеждането на аквакултури. И най-вече ще даде повече рекламна гласност за рибата като храна. Защото населението на Земята расте, а ресурсите в океана намаляват и рано или късно ще се наложи да отглеждаме повече риба.
От представянето на проекта, което направи доц. Николов, стана ясно, че ще бъдат направени две малки садкови стопанства (с по две садки). Едното, на юг, край Царево, другото – на север, и ще бъде разположено в мидената ферма „Дълбока“ (член на БГФИШ), която е недалеч от Каварна. Става дума за отглеждане в морето на дъгова пъстърва, която се развъжда в планински води, но еднакво добре живее и в солени води. По думите на доц. Николов, експериментът ще бъде свързан и с изграждането на няколко лаборатории, за да се проследи, дали малки или по-големи, като екземпляри трябва да се пускат в морето, за болести по рибата, за хидрохимичен и биохимичен анализ. Ще има и лаборатория за качество на месото, по репродукцията и за ДНК анализ. Според доц. Николов проектът ще стимулира и производството на български фураж за рибите и по специално за пъстърви.
– Изграждането на нова садка в морето край Царево и нейното обслужване е труден процес и ще отнеме доста време, докато направата й в мидената плантация „Дълбока“ ще стане много по-бързо и лесно, защото ще се използват нейните транспортни средства и опита на работещите във фермата, които могат да вадят рибата. И още нещо – пъстървата, която ще се отглежда, няма да бъде за продажба, а ще се пуска в морето, обясни д-р Господинов. Той припомни, че преди време е имало проект да развъждане на пъстърва в морето край остров „Св. Иван“, Созопол, но садките били примитивни с остарели метални конструкции и една по-силна буря ги обърнала. Сега рибари улавят отделни едри екземпляри от тази пъстърва. Тя е хибрид, не се размножава и ловели единични екземпляри от по 4-5 кг.
Шефът на БГФИШ сподели за натрупания вече опит от турска страна в отглеждането на сьомгова едра пъстърва в морето. Отглеждат я в рибовъдно стопанство и когато стане по 300 гр. я пускали в садки да се угоява в морето, където достига до 3-4 кг. Сега на първата информационна среща той предложил на доц. Николов да вземе от опита на една голяма фирма в Измир, която била на етнически турци с български произход от Кърджали; произвеждали садки и понтони от пластмаса, които се търсени в цяла Европа. Също може да използва опита на техни представители от Бургас, които са участвали в проекта край остров „Св. Иван“.
– За успешната реализация на Демонстрационния център важно е първо да се съгласува и с рибарите, защото долу в Царево и региона, рибарите не искат при тях да има нещо такова, допълни д-р Господинов. Те трябва да разберат, че тук става дума само за две малки садки (кръгове от по 25 метра), в които ще се развъжда риба в неголеми количества, просто да се види как расте в морето. Ходил съм в Аликанте, Испания, провинция Валенсия до най-големия им морски курорт. Там има голяма ферма, с платформа с фураж, която също е в морето и човек с компютър всеки ден управлява процесите, следи параметрите и пуска храна за рибата. Може да се вземе тяхната технология като опит и да се приложи в Черно море, където условията са по-различни: бърза промяна на температурата на водата, на вълните, на теченията и др. Може да се помисли как садките евентуално да се потапят на по-дълбоко при големите температурни промени на повърхностните води.
Шефът на БГ ФИШ подчерта, че напълно подкрепя начинанието, с което се заема екипът от Тракийския университет. Какво лошо има науката да експериментира и така да обогатява опита на рибарите, категоричен е той. После, Черно море е твърде интересно и различно по отношение на видовете, на биохимията, на теченията, на резките температурни промени. И ако тази риба (освен пъстърва може да бъде есетра и др.) се адаптира много добре, защо да не се направи програма за нейното развъждане и после да се пуска в морето. Сега с демонстрационния център въпросът е да се прецени има ли поле за нейното развитие? Ето, турците носят пъстървата, за да я доотглеждат в морето и става много вкусна. Хубаво е сега да видим как това ще стане пред българския бряг. От наша страна, като неформален партньор, частният бизнес ще помага с лодки, мрежи, оборудване, работници, водолази и други неща, подчерта браншовикът. Неговото мнение е, че садковото стопанство край Царево ще стане по-бавно, защото трудно се намира партньор, с който да бъде изградено в морето, освен това в района има полигон за обучение на водолази, има и куп други ограничения, свързани с издаването на разрешително. На първо време много по-лесно може да стане садковото стопанство в мидената ферма край Каварна. Нейният собственик е съгласен да сложи две садки по средата на мидената плантация, където има празно място и там спокойно могат да бъдат разположени без никаква опасност да бъдат отнесени от морското течение. Така че най-вероятно от там ще тръгне изпълнението на демонстрационния център.
След първата информационна среща в ИАРА предстои още една в Тракийския университет, където ще се проведе заключителната дискусия по проекта. Очакванията са през октомври- ноември да стартират първите процедури по изграждането на садките и по зарибяването, допълни д-р Господинов.
