Представената карта „Пътят на Дунав от извора до устията му“ е издадена в Амстердам през 1710 г. от холандския издател Пиер Мортие (Pierre Mortier, 1661-1711). Тя е ръчно оцветена и има размери 52 х 63 см. Картата е вариант на картата на френския картограф Никола Сансон (Nicolas Sanson, 1600-1667), издадена в Париж през 1693 г. от издателя Алексис-Юбер Жайо (Alexis-Hubert Jaillot, c. 1632-1712): “Le Cours du Danube Depuis sa Source Iusqu’a ses Embouchures Dresse sue les Memoires lesplus Nouveau du P. Coronelli et autres, Par le Sr. Sanson, Presenté a Monseigneur le Dauphin. A Paris, Chez H. Iaillot, 1693”. Тя се съхранява в Картографски(я) и геоложки институт на Каталуния (Institut Cartogràfic i Geològic de Catalunya), Барселона, Испания.
Картата е изключително красива и богата на топографски данни. Територията на България е означена с BULGARIE, на север от Стара планина (Mont Argentaro, ou de Costegnas, et du Costegnazzo, ou Catena del Mondo Ital. Balckan Tur. Cumoniza Slav. Haemus) и ROMANIE – на юг от нея. Върху територията на Добруджа е нанесен надпис: SYRFIA / TARTARES DE DOBRUCE. Черно море, оцветено в светло синьо, e означено с надпис: PONT EUXIN Aujourdui LA MER NOIRE. Река Дунав (Danube F. Ister) е нанесен с черно и синьозелено. Важните градове са отбелязани с червено. По западния бряг на Черно море с червено е отбелязана Варна (Varne), във вътрешността на страната: Силистра (Silistria), Русе (Securisca / Ruscich, ou Russi), Никопол (Nigoboli / Nicopolis / Nicopoli / Schiltau A. / Sciltaro T.), Пловдив (Philippopolis / Philippopoli, ou Philiba), Търново (Ternowo, ou Ternova), София (Sofie Fr. Sofia Ital. Triadizza Bul. Sophia Lat.).
На картата е нанесена и Шабла. Името на селището, представено със знак за крепост, е Silinka, Silucicho, Lozilusiko.
За първи път Шабла е представена с имената Silinka, Silucicho, Lozilusiko върху картата на италианския картограф Винченцо Мария Коронели (Vincenzo Maria Coronelli, 1650-1718), издадена от Жан-Батист Нолен (Jean-Baptiste Nolin, 1657-1708) в Париж през 1688 г.* В края на 17-и век Шабла е незначително селище и представянето му със знак за крепост е нонсенс**. Най-вероятно с имената Silinka, Silucicho, Lozilusiko е означен нос Шабла и опасния за корабоплаването подводен риф.
През 1787 г. името на Шабла, с формата Chanlar (Ханлар) се споменава от френския дипломат Клод-Шарл дьо Пейсонел (Claude-Charles de Peyssonel, 1727-1790), консул (1754-1758 г.) при хана на Крим в Кафа (Феодосия)***. За Шабла Клод-Шарл дьо Пейсонел пише:
„XXIII. Ханлар е необитаемо място, където има добро пристанище, подходящо за приемане и подслоняване на голям брой кораби. В околностите на последните две пристанища има няколко малки села, в които не се развива силна търговия“****.
Топоними по западния бряг на Черно море: Bouche Meridionale du Danube, Nuoua Scala, Golfe Baba, Baba, Tomi, Cara harman, I. Gratia, Chiustenge ou Constance et Proslaviza, Petreum Pro, Tusla, Zanavarda, Mangalia / Magnegalia, Pangala, Pangala Nova, Silinka / Silucicho / Lozilusiko, Caliaca ou Calathra et Galegri Callatia, Carbona, ou Cavarna, Costritz, Varne, Rosico / Tosico, Port Rosico, Galara / Sarpedonia, C. Lemano, ou C. Manco, Messembria, ou Miseuiria, Mesembria antienne, Poro, Stravico, / Anchialus, Tonzi, Visseviria, Sisopoli / Cherronesus Arriani, Apollonia / Asine, Peronticum / Verduiz, Thynias, ou Thynice, Gatopol, Salmydesus / Salamidy, Salmydesfus / Sinus, Philia Prom, Stagnara.
* “Le Cours du Danube, Depuis sa source, Iusqu’a ses Embouchures ou sont partie de l’Empire d’Allemagne; et des Estats qui ont esté ou sont encore de l’Empire des Turcs en Europe; Avec Partie des Estats de la Ser.me Republique de Venise / Dressé Par le P. Coronelli, …; corrigée et augmentée par le Sr. Tillemon; et Dédiés A Monseigneur le Marquis de Courtanvaux, Capitaine des Cent Suisses…; Par… I.B. Nolin”. Копие от картата на Винченцо Коронели се съхранявана в колекциите на Националната библиотека на Франция в Париж.
За първи път с името “Silinka” Шабла е нанесена на картата на френския картограф Николас Сансон (Nicolas Sanson, 1600-1667) “Le Cours du Danube Depuis sa Source Iusqu’a ses Embouchures Dresse sue les Memoires lesplus Nouveau du P. Coronelli et autres, Par le Sr. Sanson, Presenté a Monseigneur le Dauphin. A Paris, Chez H. Iaillot, 1693”.
Най-ранните представяния на Шабла с името “Silucicho” е на картите на италианските картографи Фабио Личино (Fabio Licinio, 1521-1565) от 1560 г., на Джакомо Гасталди (Giacomo Gastaldi, c. 1550-1566) и Паоло Форлани (Paolo Forlani, c. 1560-1571) от 1566 г. С името “Silucicho” Шабла е означена и върху картата на немския издател и гравьор Паул Фюрст (Paul Fürst, 1608-1666) от 1665 г., върху картата на английския картограф Джон Селър (John Seller, 1630-1697) от 1687 г., върху картата на холандския картограф Герард ван Шаген (Gerrit Lucasz van Schagen, 1642-1724) от 1729 година. Шабла върху карта на Герард ван Шаген от 1729 година
С близкото по изписване име “siluçicho” Шабла е нанесена върху на картата на Джорджо Сидери – Калапода (Giorgio Sideri – Calapoda), от 1560 г.
За първи път с името “Lozilusiko” Шабла е нанесена върху картата на италианския издател на карти и гравюри Джовани Джакомо де Роси (Giovanni Giacomo de Rossi, 1627-1691) от 1684 г.
** Според османски дефтер от 1676 г., с означени в него данъчните единици, наречени ханета, селището Шабла има 0,5 ханета (5 къщи). През XVII век терминът хане има смисъл на сборно понятие от група къщи – обикновено 10. (Руси Стойков. Селища в Силистренския санджак през 70-те години на XVII в. // ИНМВ, VII (XXII), 1971, с. 168-169).
*** Калиакра и Шабла в трактат на Шарл дьо Пейсонел от 1787 година
**** Traité sur le commerce de la Mer Noire, Par M. de Peyssonel. Tome Second. A Paris, Chez Cuchet, Libraire, MDCCLXXXVII [1787], p. 158.
