Диалогът за изграждането на вятърни генератори в морето и тяхното отражение върху сектор рибарство и сектор аквакултура вече става на европейско ниво и определи една от основните теми (утвърдена от Брюксел) на заседанието на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ), което се проведе в Констанца, заяви пред Maritime.bg неговият генерален секретар д-р Йордан Господинов. Във форума участие взеха освен риболовни и екологични организации- членове на КСЧМ, но също и от риболовните агенции на България и Румъния, представители на МЗХ, от Генералната комисия за Средиземно море и Черно море (GFCM) и двама представители от Главната дирекция по рибарство и аквакултури към Европейската комисия.
Акцентът на разискванията беше за негативното влияние върху рибарския бранш от евентуалното изграждане на ветропаркове в морето в близост до брега, каза д-р Господинов. И първото важно заключение бе, че този въпрос изобщо не е взет под внимание в Морския пространствен план на България, одобрен с решение на Министерски съвет и обнародвано в Държавен вестник от 26 май 2023 г., въпреки твърденията, че този план е за създаване на устойчив растеж на морската икономика, за стабилно развитие на българския черноморски регион. В него няма нито ред за това, какво ще бъде отражението от изграждането на морски вятърни паркове върху редица други стопански дейности, като риболов, аквакултури, морски туризъм и др. Пък и няма достатъчно научни изследвания за това как ветрогенераторите могат да повлияят на морските течения, на бреговата ивица. Също – за вредното въздействие на вибрациите, шума им. Защото това, което казаха учените на нашата среща е, че във всички случаи те ще дадат отражение първо на делфините и другите големи риби, като акула, калкан, лефер, които имат особен вестибуларен апарат. Учени от Румъния изразиха становището, че перките издават микро честотни звуци, които не се долавят от човешкото ухо, но влияят и на делфините, и на хората. Разбира се, всичко това са повече предположения, но в много от изказванията се отбеляза, че може да има такива проблеми, което още по-силно поставя необходимостта да се извършат научни изследвания за факторите, предизвикани от вятърните паркове в морето, каза д-р Господинов.
Един от българските лектори съобщи и за още нещо силно притесняващо. Той обяви, че вече има определени три полета на ветропаркове, които ще се изграждат близо до нашия бряг, но никой не може да каже къде точно ще бъдат разположени и дали ще са стационарни или плаващи. Миналата година само бе показано най-общо, къде ще бъдат: единият ветропарк горе при Шабла, другият пред Варна и третият – долу на турската граница. Това го казвам само, за да подчертая безхаберието по този сериозен въпрос. Пък и ние в момента не разглеждаме въпроса къде точно ще бъдат тези паркове, а само това как ще повлияе изграждането им на икономиката, на прехраната на работещите в сектор рибарство, подчерта генералният секретар на Консултативния съвет.
В тази връзка той каза, че вече са изпратили препоръки към нашите две черноморски държави, членки на ЕС, ветрогенераторните паркове да се изграждат навътре и на не по малко от 40 метра дълбочина в морето. Тоест извън риболовните полета, които са на 20 метра дълбочина. Румъния вече е взела това в предвид и го е включила в закона си и в плана за управление, докато у нас първо за това няма закон и второ в приетия вече план няма нито дума. Като цяло румънците даже са изразили становище, че перките трябва да бъдат още по-навътре в морето, за да не пречат на другите видове дейности край брега, където освен риболов има и туризъм, има яхтклубове, джетове, водни ски, има желания за изграждане на ферми за аквакултура. Защото с изграждането на ветропарковете всичко това ще да бъде забранено, освен ако перките не са отдалечени навътре в морето и на достатъчно голямо разстояние една от друга и там да бъде разрешено евентуално да се развъждат водорасли и миди, за което всяка държава сама ще взема решението. Но като се има предвид практиката всяко нещо, което не се разбира да бъде спряно, ясно е, че в тези зони ще има тотална забрана на всякакъв друг вид дейност. И ще да се получи голям конфликт с рибарите, защото става въпрос за тяхната прехрана и социален статус, същото е и за морския туризъм. Въобще ще бъдат засегнати много дейности. Специално за рибарите това означава, че ще трябва да ходят да ловят на други места, които не са типичните риболовни полета.
Заключението на лекториите беше, че за рибарите никой не мисли в страните-членки на ЕС, просто ветрогенераторите са една икономика, която е решено, че при всички случаи трябва да се развива. И препоръката на изказалите се на форума беше, че съдбата на давещия се е в ръцете на давещия се, каза още д-р Господинов. Рибарите трябва да направят преглед на нормативната база и да намерят вратичка в закона, която да им позволи евентуално да извършват риболовни дейности, където са перките или да правят ферми по средата между тях, например за водорасли, какъвто опит има в Южна Корея. Сега за нашето море никой нищо не говори, защото няма никаква известност, какво ще се получи. Даже един от учените беше със заключение, че това ще повлияе на видовете, които са под наблюдението на ЕК, ще прогони делфините, ще изчезне и черноморската акула, каза той.
Така че при сегашната ситуация рибарите трябва да се вземат в ръце, да се чуят, да се срещнат. Като цяло трябва да се подходи стратегически правилно. На първо време, ако не друго, трябва да се възползват от възможността да бъдат компенсирани, ако им бъдат ограничена част от дейностите. Никой не знае, колко ще са големи тези полета, заети от ветропарковете в морето, колко ще са близо до брега, където реално е хранителната маса за рибите. В момента, в който рибарите бъдат ограничени, те трябва да поискат от държавата, от ЕК, която провежда рибарската политика, да бъдат компенсирани финансово за определен период от време, или за пропуснати ползи, подчерта д-р Господинов.
Според него, без да се залъгваме и за съжаление това няма да стане лесно, защото голяма част от рибарите не могат да докажат пропуснатите ползи. Първо, защото част от тях са в сивата икономика; не отчитат количества, не продават на фабрики, където да е видно, че има тегловно измерение на количеството улов.
“Много са факторите. Така че крайно време да се спре с това, „всяка коза за своя крак“, подчерта още д-р Господинов.