Световната морска търговия нарасна с 2,4%, възстановявайки се от спада през 2022 г., но възстановяването остава крехко. Ключови контролно-пропускателни пунктове като Суецкия и Панамския канал са все по-уязвими от геополитическото напрежение, конфликтите и изменението на климата. Тези смущения удължават маршрутите на корабоплаването, натоварват веригите за доставки и повишават разходите, което има дълбоко въздействие върху продоволствената сигурност, енергийните доставки и световната икономика, тъй като над 80% от обема на световната търговия се осъществява по море. Уязвимите икономики, особено малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите страни, са най-силно засегнати от нарастващите разходи за транспорт поради пренасочването на плавателни съдове. Прегледът на морския транспорт през 2024 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) подчертава тези предизвикателства, като призовава за спешни действия за укрепване на устойчивостта на отрасъла, ускоряване на декарбонизацията и подпомагане на уязвимите икономики. В него се подчертава необходимостта от нова инфраструктура, която да е устойчива и издръжлива, от по-бърз преход към нисковъглеродно корабоплаване и от борба с измамните регистрации на кораби, за да се защити световната търговия.
Според прогнозите на UNCTAD обемът на морската търговия ще нарасне с 2% през 2024 г., а обемът на контейнерните превози – с 3,5%. За периода 2025-2029 г. се прогнозира, че общият обем на морската търговия ще нарасне средно с 2,4 %. Този ръст се дължи на повишеното търсене на основни насипни товари като боксит, въглища, контейнерни стоки, зърно, желязна руда и нефт. Развитието на инфраструктурата, технологичният напредък и преходът към по-чиста енергия също се очаква да подкрепят продължаващия ръст на търговията. Въпреки това значителни рискове все още могат да възпрепятстват устойчивото възстановяване на морската търговия. Геополитическото напрежение и нарастващата тежест и честота на екстремните метеорологични явления допринасят за основните заплахи и уязвимости, които биха могли да се запазят през 2025 г. и след това. Обемът на морската търговия достигна 12 292 млн. тона през 2023 г., което представлява увеличение от 2,4%, след като се сви през 2022 г. Глобалната морска търговия надхвърли очакванията през 2023 г. поради отслабването на натиска върху световната икономика и по-добрите от очакваното икономически резултати в големите икономики.
Продоволствената сигурност, енергийните доставки и световната икономика са изложени на риск, тъй като ключови контролно-пропускателни пунктове като Суецкия и Панамския канал и Червено море са подложени на нарастващ натиск от геополитическото напрежение и изменението на климата.
През 2023 г. транзитните преминавания на кораби през тези канали намаляха приблизително наполовина, което наложи скъпоструващо пренасочване около африканския нос Добра надежда.
До средата на 2024 г. транзитните преминавания през Суецкия канал намаляха още повече, като капацитетът на корабите, преминаващи през Аденския залив, намаля със 76 %, а тонажът на корабите, преминаващи през Суецкия канал, намаля със 70 %. Преминаващите край нос Добра надежда съдове се увеличиха с 89%. По-дългите маршрути увеличиха търсенето на кораби в тонкилометри с 3 %, а търсенето на контейнеровози – с 12 %.
По-дългите маршрути увеличиха разходите за гориво, заплати, застраховки и чартиране, като същевременно увеличиха емисиите. Само емисиите на CO2 за кораб с капацитет за превоз между 20 000-24 000 TEU по маршрута Далечен изток-Европа увеличават разходите с 400 000 долара в рамките на системата за търговия с емисии на Европейския съюз.
Регионалните примери показват по-широкото въздействие. Източноафриканските държави като Джибути и Судан, които разчитат на Суецкия канал за една трета от търговията си, са изправени пред сериозни смущения. Прекъсването на работата на Панамския канал увеличи разстоянието на плаване с 31 % за засегнатите маршрути.
Малките островни развиващи се държави, които разчитат на морския внос, отбелязаха спад в свързаността на морските превози с 9 % през последното десетилетие, което ги прави десет пъти по-слабо свързани от останалата част на света.
През 2024 г. цените на товарните превози рязко нараснаха поради пренасочването, претоварването на пристанищата и нарастващите оперативни разходи.
Към средата на 2024 г. индексът на контейнерните превози в Шанхай (SCFI) се е увеличил повече от два пъти спрямо края на 2023 г., което се дължи на по-дългите разстояния на превозите, по-високия разход на гориво и нарастващите застрахователни премии.
Ако този скок в цените на товарните превози се задържи, той ще доведе до повишаване на световните потребителски цени, като според прогнозите на ООН за търговия и развитие до 2025 г. те ще се увеличат с 0,6 % поради по-високите разходи за превоз.
Въздействието е особено тежко за уязвимите икономики, зависещи от морския транспорт, тъй като нарастващите разходи подкопават търговската конкурентоспособност, застрашават икономическата стабилност и стимулират инфлацията.
Например в малките островни развиващи се държави потребителските цени могат да нараснат с 0,9 % до 2025 г., а разходите за преработени храни – с 1,3 %, което ще застраши продоволствената сигурност.
Извън основните транстихоокеански и европейски маршрути, спот тарифите на товарните превози също се повишиха. От януари до юли 2024 г. средната ставка по маршрута SCFI Шанхай-Южна Америка нарасна повече от два пъти до 9026 долара за TEU, което е най-високото ниво от септември 2022 г. насам.
През същия период средната ставка по маршрута Шанхай-Южна Африка се утрои почти до 5 426 долара за TEU (най-високото ниво от юли 2022 г.), а средната ставка по маршрута SCFI Шанхай-Западна Африка скочи със 137% до 5 563 долара за TEU (най-високото ниво от август 2022 г.).
Корабоплаването е отговорно за 3% от световните емисии на парникови газове. Въпреки нарастващия натиск, застаряващият световен флот се обновява бавно поради високите разходи и несигурността по отношение на бъдещите горива.
През 2023 г. световният флот нарасна с 3,4%, което надхвърля ръста на търговията, но все още е под средните исторически стойности. Общият капацитет достигна 2,4 млрд. тона. Ръстът се дължи основно на контейнеровозите и корабите за втечнен природен газ (LNG), въпреки че корабите за насипни товари и петролните танкери продължават да имат най-голям дял.
До началото на 2024 г. само 14% от новия тонаж е готов за използване на алтернативни горива. Неуспехът да се ускори декарбонизацията може да доведе до по-високи разходи, регулаторни санкции и загуба на конкурентоспособност, тъй като пазарите все повече отдават приоритет на устойчивостта.
Световните тенденции в корабостроенето също оказват влияние върху обновяването на флота. През 2023 г. Китай, Япония и Република Корея доминират на пазара. Те са отговорни за строителството на 95% от новите кораби, като Китай за първи път осигурява над половината от световния капацитет.
Вижте пълното съдържание на доклада:
rmt2024_en
