На брега има място, откъдето Азамат Сарсенбаев е скачал в соленото, синьо-зелено Каспийско море. Само десетилетие по-късно то вече гледа към голата, камениста земя, простираща се към хоризонта. Водата се е отдръпнала бързо и далеч от крайбрежния град Актау в Казахстан, където екоактивистът е живял през целия си живот. „Много е трудно да се гледа“, казва той. На повече от 1600 км. на юг, близо до иранския град Рашт, Хашаяр Джаванмарди е разтревожен. Морето тук е задушено от замърсяване. „Вече не мога да плувам … водата се е променила“, казва фотографът, който е обиколил южния бряг на Каспийско море, документирайки упадъка му.
И двамата мъже се чувстват тясно свързани с Каспийско море, край което са израснали. И двамата се страхуват за неговото бъдеще, разказва CNN в специален репортаж.
Каспийско море е най-голямото вътрешно море на планетата и най-голямото езеро – огромна водна площ с размерите на Монтана в САЩ. Крайбрежната му линия се простира на повече от 7 000 км. и се споделя от пет държави: Казахстан, Иран, Азербайджан, Русия и Туркменистан. Тези държави разчитат на него за риболов, земеделие, туризъм и питейна вода, както и на неговите ценни запаси от нефт и газ. Каспийско море помага и за регулирането на климата в този сух регион, като осигурява валежи и влага за Централна Азия.
Но то е в беда.
Язовирите, прекомерната експлоатация, замърсяването и все по-често причиняваната от човека климатична криза водят до неговото намаляване, като някои експерти се опасяват, че Каспийско море е достигнало точката, от която няма връщане назад.
Докато изменението на климата повишава нивото на световния океан, ситуацията е различна за затворените морета и езера. Те разчитат на деликатен баланс между водата, която се влива от реките и валежите, и тази, която се изпарява. Този баланс се променя със затоплянето на света, което води до свиване на много водни басейни.
Не е необходимо да се гледа надалеч, за да се види какво може да бъде бъдещето на Каспийско море. Близкото Аралско море, разположено на територията на Казахстан и Узбекистан, някога е било едно от най-големите езера в света, но вече е изчезнало, опустошено от комбинацията от човешки дейности и ескалиращата климатична криза. В продължение на много хиляди години Каспийско море се е променяло между високите и ниските температури, като ледените покривки са се разширявали и оттегляли. През последните няколко десетилетия обаче спадът му се ускорява.
Човешките дейности играят важна роля, тъй като държавите изграждат водохранилища и язовири. Каспийско море се захранва от 130 реки, въпреки че около 80% от водата идва само от една: Волга, най-дългата река в Европа, която се вие през Централна и Южна Русия.
Според Вали Каледжи, експерт по Централна Азия и кавказки изследвания в Техеранския университет, Русия е построила 40 язовира, а още 18 са в процес на изграждане, което намалява притока на вода в Каспийско море. Но изменението на климата играе все по-значителна роля, като увеличава степента на изпарение и подхранва непостоянността на валежите.
Нивото на Каспийско море спада от средата на 90-те години на миналия век, но от 2005 г. насам се е ускорило и е спаднало с около 1,5 метра, казва Матиас Пранге, моделист на земни системи в университета в Бремен, Германия. С по-нататъшното затопляне на света нивата на водата „ще паднат драстично“, казва Пранге пред CNN. Неговото изследване предвижда спад от 8 до 18 метра (26 до 59 фута) до края на века, в зависимост от това колко бързо светът ще намали замърсяването от изкопаеми горива.
Според друго проучване до 2100 г. са възможни спадове до 30 метра. Дори и при по-оптимистични сценарии за глобално затопляне по-плитката северна част на Каспийско море, най-вече около Казахстан, ще изчезне напълно, според Джой Сингарайър, професор по палеоклиматология в Университета в Рединг и съавтор на изследването.
За страните от Каспийско море това е криза. Риболовните райони ще се свият, туризмът ще намалее, а корабоплаването ще пострада, казва Каледжи от Техеранския университет.
Ще има и геополитически последици. Петте държави, които се конкурират за намаляващите ресурси, могат да достигнат кулминацията си „в надпревара за добив на повече вода“, казва Сингарайер. Това може да доведе и до нови конфликти за запасите от нефт и газ, ако променящите се брегови линии накарат страните да предявят нови претенции.
Ситуацията вече е пагубна за уникалната дива природа на Каспийско море. То е дом на стотици видове, включително на застрашената от изчезване дива есетра, която е източник на 90% от световния хайвер.
Морето е изолирано в продължение на поне 2 милиона години, като изключителната му изолация е довела до „появата на странни същества, като например много странни миди“, казва друг учен пред CNN. Но отдръпването на водата намалява нивата на кислород в дълбините му, което „може да унищожи останалите оцелели от милиони години еволюция“, казва той пред CNN. Това е „огромна криза, за която почти никой не знае“.
Това е криза и за каспийските тюлени – застрашени морски бозайници, които не се срещат никъде другаде на Земята. Техните местообитания за отглеждане на малки – в по-плиткото североизточно Каспийско море, се променят и изчезват, тъй като животните се борят и със замърсяването и прекомерния риболов. Проучвания показват огромно намаляване на тюлените, казва Асел Баймуканова, изследовател в Института по хидробиология и екология в Казахстан. През 2009 г. учените са преброили 25 000 екземпляра на едно от местата, на остров Дурнев в североизточната част на Каспийско море. „До пролетта на 2020 г. не наблюдавахме нито един индивид“, казва тя пред CNN.
Няма много лесни решения на тази криза. Каспийско море се намира в регион, който е преживял много политическа нестабилност, и се дели между пет държави, всяка от които ще преживее намаляването му по различен начин. Нито една държава не е виновна, но ако не предприемат колективни действия, може да се повтори бедствието в Аралско море, каза Каледжи. Няма гаранция, че Каспийско море „ще се върне към естествен и нормален цикъл“, добави той.
Нарастващата загриженост за съдбата на Каспийско море идва в момент на засилено изпитание за региона. Следващия месец световните лидери ще се съберат в крайбрежната столица на Азербайджан Баку за COP29 – годишната среща на върха на ООН по въпросите на климата, където ще обсъждат действията в областта на климата в сянката на петролните платформи, разположени в тази част на Каспийско море. През август президентът на страната Илхам Алиев заяви, че упадъкът на Каспийско море е „катастрофален“ и се превръща в екологична катастрофа – но в същото време държавата планира да разшири собственото си производство на изкопаемите горива, които спомагат за нея.