За временно прекратяване на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз в корабоплаването, за да бъде дадено време за анализ на реалния икономически ефект върху икономиката на съюза и да се избегнат негативни последствия от прилагания механизъм върху държавите-членки, настоява морският бизнес на България. Това е посочено в писмо до служебния транспортен министър Красимира Стоянова, изпратено от Българска морска камара, която обединява най-голям брой компании от сектора. Основа за предложението за присъединяване на страната ни към подкрепеното от Кипър, Гърция, Хърватия, Италия, Литва, Малта, Португалия, Румъния и Испания искане става проведената във Варна национална кръгла маса „Устойчива синя икономика – ключ към засилен напредък в изпълнението на Общия дневен ред за Черно море“. Тя бе организирана от Министерство на транспорта и съобщенията – Национален координатор на изпълнението на Общия дневен ред за Черно море (СМА) и Морски клъстър България – национален хъб на Черноморския механизъм за подкрепа (BSAM), с участието на Българска морска камара, ключови бизнес представители от секторите от синята икономика, национални и местни власти и академии. В рамките на кръглата маса бяха дискутирани регламентите на Европейската комисия: (ЕС) 2023/1804 – за разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива, (ЕС) 2023/1805 – за използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива, (ЕС) 2023/959 – за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на съюза (ETS), както и възможностите и бариерите за присъединяване на България към инициативата на ЕК „Партньорство за устойчива синя икономика“ (SBEP).
Участниците се обединиха около необходимостта от постигане на по-чист и екологичен морски транспорт, като същевременно изразиха своите опасения от въздействието на въведените регулации върху морския бизнес и европейската икономика. В резултат морският бизнес изпрати предложение към Министерски съвет, в което се настоява за присъединяването на България към изявлението на деветте европейски държави: “Призив за действие за внимателно наблюдение на разширяването на EU ETS към морския транспорт”. В него се настоява за временно прекратяване на Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS) в корабоплаването, внимателно наблюдение обхвата на действието й, за да се избегне създаването на предпоставки за увеличаване на глобалния обем на емисиите на парникови газове, в противоречие със самата й цел, в т.ч. чрез оценка на риска в механизма за наблюдение, като се надхвърли проследяването на “faits accomplis” и се включат предсказуеми критерии, за да може да се предвиждат възможни отклонения на маршрутите. Деветте държави искат гаранции, че европейския търговски суверенитет остава ненакърнен и настояват за намаляване на зависимостта от трети държави в стратегически за ЕС сектори, като логистиката или глобални вериги за доставки, както и поддържане дейностите в европейските пристанища и тяхната работна сила, избягване на загубата на конкурентоспособност на корабоплаването и пристанищата в ЕС с пряк ефект върху европейските икономики.
Групата от девет страни, към която според морския ни бизнес трябва да се присъединим, настоява и за незабавно започване на процес по преразглеждане на Директивата и изготвяне на мерки, съвместно от държавите-членки и Европейската комисия.
Българската морска общност приветства инициативите за постигане на по-чист и екологичен морски транспорт и заявената готовност от екипа на МТС за сътрудничество с всички заинтересовани страни по въпросите, свързани с предстоящото разработване на нова „Национална рамка на политика за развитие на пазара на алтернативните горива в транспортния сектор в България“, пише в писмото на Българска морска камара до МТС, видя още Maritime.bg. Независимо от напредъка по подготовката и планирането на изграждане на необходимата инфраструктурата в българските пристанища от страна на МТС, няма вариант за брегово захранване на корабите с мощности, достатъчни за нормалното им опериране, подчертават от морското бизнес обединение и допълват, че все още не са установени устойчиви алтернативни горива и технологии за безопасната им експлоатация и съхранение.
С влизането в сила на EU Emissions Trading System (ETS) от 01.01.2024 г. на практика европейските компании са поставени в неконкурентна позиция, тъй като мярката не се прилага на глобално ниво и повечето неевропейски компании не спазват този регламент. Корабният трафик се отклонява от европейските пристанища, за да се избегнат таксите, свързани с ETS, което увеличава транспортните маршрути и в действителност води до генериране на по-големи емисии и по-висока себестойност на товарите. Намаляването на товарооборотите в пристанищата на ЕС ще доведе до естествено намаление на заетите в сектор Воден транспорт, тоест ще бъдат закрити работни места, с всички последствия от това, предупреждават от Българска морска камара.
Сдружението посочва още, че глобалните цели на IMO и ЕК за декарбонизация до 2050 (респ.2030 и 2040) изглеждат нереалистични, включително заради технологичната и финансова готовност за реализацията им, както и по отношение на капацитета на световното корабостроене.
БМК подчертава още, че липсва яснота в механизмите за изразходване на средствата, генерирани от действието на ETS, които трябва да се инвестират изцяло в иновации, свързани със зеления преход на морската индустрия. Необходимо е да се обсъдят мерки за подкрепа или компенсаторни мерки заради загуба на конкурентоспособност от корабособствениците. Гореизброените ефекти увеличават инфлационния натиск и рефлектират на практика върху увеличаване на разходите за крайния европейски потребител или в посока към намаление на конкурентоспособността на европейското производството, респективно поставят България и Румъния в неконкурентна среда по отношение на останалите черноморски държави, според Българска морска камара.
Камарата настоява и за присъединяване на България към Партньорството за устойчива синя икономика (SBEP), което представлява безпрецедентно усилие на 74 партньорски институции от 29 държави и Европейската комисия за обединяване на инвестиции в научни изследвания и иновации и привеждане в съответствие на националните програми в паневропейски мащаб. Като партньорство, съфинансирано от Horizon Europe, неговата стратегия взема под внимание дневния ред за научноизследователска и иновационна дейност на морските басейни (Средиземно море, Черно море, Балтийско и Северно море) и Атлантическия океан и се основава на поуките, извлечени от предишни инициативи. Румъния и Турция са участници в инициативата и осигуряването на финансиране за присъединяване на страната ни ще осигури възможност за реализиране на регионални международни проекти, ще подпомогне развитието на иновационния потенциал на българските заинтересовани страни за осъществяване на прехода към устойчива синя икономика и ще допринесе за изпълнение целите на Общия дневен ред за Черно море (СМА), подчертава организацията. Бизнесът у нас предлага още и да се осигури национално съфинансиране от Държавния бюджет или от структурните фондове на ЕС (ФНИ, ЕФРР, др.) за участие на бенефициенти от България в SBEP, включително да се определи държавна структура с функции на финансиращ орган, чрез която да се осъществява до 70% национално съфинансиране (30% се осигуряват от ЕК по програма Хоризонт Европа).
Съдържанието на разпространената декларация, инициирана от Испания и подписана от група държави членки (Кипър, Гърция, Испания, Хърватия, Италия, Литва, Mалта, Португалия, Румъния и Полша), изразява и нашето виждане, както за възможните неблагоприятни последици за морския транспорт от въвеждането на системата за търговия с емисии, така и за стъпките, които следва да бъдат предприети, с оглед тяхното предотвратяване или поне смекчаване”, посочва в отговор до БМК транспортният министър Красимира Стоянова.
Тя подчертава, че МТС подкрепя предложените в декларацията мерки за гарантиране на ефективността на механизмите, установени в схемата за търговия с емисиина ЕС, за предотвратяване на отрицателните последствия и страната ни настоява за продължаване на усилията за търсене на глобални и амбициозни решения на международно ниво за запазване на конкурентоспособността на корабоплаването и пристанищата в ЕС.
От екипа на министър Стоянова признават, че схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, които се прилагат и по отношение на морския транспорт, биха могли да доведат до висок риск от отклоняване на корабните маршрути от пристанища на ЕС към пристанища на трети страни, особено по отношение на трафика за трансбордиране на контейнери.
По отношение на двете инициативи (на БМК, б.р.) считаме, че не трябва да се поставят чисто административни ограничения и цели, а следва да се отчитат националните и регионални специфики (напр. за държавите от конкретен морски ареал), като се позволява прилагането на технологично неутрален подход при търсенето на оптимални решения за очертаните въпроси (т.е. всяка държава да има правото и възможността да приложи най-подходящите технологични решения за принос към постигане на набелязаните общи цели, отчитайки националните си особености и условия). Този подход ще даде възможност за постигане на дългосрочна устойчивост и същевременно ще предотврати загуба на конкурентоспособност, както и избягване понижаването на качеството на услугите и икономическия стандарт. Считаме, че за постигането на реални, значими и устойчиви резултати по отношение на декарбонизацията на морския транспорт и синята икономика, като цяло, е от значение сътрудничеството на национално, европейско и международно ниво, както и ангажираността на всички заинтересовани страни, посочват още от Министерството на транспорта.
