Пътеписът на английския търговец Джон Нюбъри (John Newberie) е публикуван през 1625 г. в сборник от пътешествия на Самюъл Пърчъс (Samuel Purchas). (CHAP. III – Two voyages of Master John Newberie, One, into the Holy Land, The other to Balsara, Ormus, Persia, and backe thorow Turkie). Преводът е по: Чужди пътеписи за Балканите – том 7. Английски пътеписи за балканите. Края на XVI – 30-те години на XIX век. Съставител Мария Тодорова. София, Наука и изкуство, 1987, с. 32-33.
„На 4 април 1582 г. тръгнахме от Галата, близо до Константинопол и същия ден пренощувахме в едно укрепление, наречено Терапия; а от Галата тук дойде някои си Антоний, търговец от Хиос, който ме придружи. И в същия ден, в който тръгнах от Константинопол, синът на Grand Signior* напусна града с три или четири хиляди конници. … На 6 април 1582 г. тръгнахме от залива близо до Терапия, като се качихме на една гемия, натоварена с вино от Кандия (остров Крит), която трябваше да върви нагоре по реката Дунав. На седми сутринта вятърът, който дойде от изток-североизток, донесе много бурно време и през същия ден свърнахме към един град, наречен Sissopoly (Созопол), който е едно хубаво пристанище. Тук има много вятърни мелници и големи складове с вино. А на изток от пристанището има три острова и тук всички са гърци. Също така турците тук правят много лодки. … Силният вятър разкъса платното на предната мачта и бяхме изправени пред най-голяма опасност, защото дълго време не можеха да смъкнат главното платно. Тази най-силна буря, която преживяхме в Черно море, започна в събота сутринта към един часа, и това беше седмият ден на април, както споменах преди това, и тя продължи до вторник сутринта, което беше десетият ден [на месеца], със силен сняг и студ като че беше Коледа. На дванадесети отплавахме от Созопол и същата нощ пуснахме котва при един нос, където има крепост, наречена Емона. На тринадесети [тръгнахме] от Емона и същата нощ минахме покрай един голям град на име Варна, който е разположен в един много голям залив, който е и много хубаво пристанище. На четиринадесети сутринта минахме покрай една крепост, наречена Caliacca (Калиакра), която е издигната на един нос… На петнадесетия ден сутринта се върнахме към крепостта Калиакра, а на седемнадесети сутринта влязохме в едно от устията на реката Дунав, наречено Licostoma. При влизането в реката, от южната страна има фар, а дълбочините са от север, но никога няма повече от осем фута вода. А земята от южната страна на реката се нарияа Dobis (Добруджа), а от северната Бугдания“.
* Велик господар – става дума за султан Мурад III (1574-1595).
Продължи четенето: Варна преди фотографията: Скица на „Харпърс Уикли” от нос Галата: Египетските войски в България, вечеря в лагера
