Европейският съюз е започнал разработване на боен кораб от следващо поколение, който би могъл да влезе на въоръжение някъде през 2040 г., а министрите на отбраната на блока може да подпишат писмо за намерения за продължаване на проекта на среща след две седмици, заяви ръководителят на морското подразделение на Европейската агенция по отбрана (EDA). Шест държави-членки на ЕС са „много заинтересовани“, включително четири с по-големи военноморски сили, заяви Юрген Скрабек, който ръководи морското подразделение на EDA, след като участва в дискусия за плановете.
Смята се, че в бъдеще страните от ЕС ще се нуждаят от поне тридесет бойни кораба, макар че Скрабек заяви, че не вярва всички те да бъдат построени в рамките на програмата за европейски бойни кораби. Той очаква, че бюджетът на програмата може да надхвърли 20 млрд. евро.
„Това ново поколение кораби ще бъде напълно различно от съдовете, с които разполагаме сега, защото сценарият за водене на война на море се променя много“, заяви Фернандо Мигелес Гарсия, председател на Европейската група на военноморската индустрия (ENIG) в рамките на Европейската асоциация на аерокосмическата, охранителната и отбранителната индустрия, който участва в дискусията, предаде Defence News. Промените в дизайна вероятно ще доведат до това да има възможност за транспортиране на дронове в битка от типа на кораб-майка, добави той.
През май министрите на отбраната на ЕС възложиха на EDA да излезе с конкретно проектно предложение, което да бъде обсъдено през ноември, според Скрабек. През юли агенцията проведе първоначална среща, за да оцени интереса на държавите-членки, последвана от семинар през септември, на който бяха формулирани изискванията на високо ниво за бъдещия кораб.
Бъдещият плавателен съд ще трябва да бъде компактен кораб, способен да противодейства на „пълния спектър от заплахи“, включително на нови заплахи – от малки безпилотни летателни апарати до хиперзвукови противокорабни ракети, заяви Игнасио Куартеро, директор на дирекция „Военни концепции и способности” на Военния щаб на ЕС в Европейската служба за външна дейност. Министрите на отбраната на ЕС ще се срещнат на 19 ноември, за да обсъдят проекта, „така че след две седмици ще получим ясна индикация какво искат държавите-членки“, каза Скрабек. Той заяви, че Испания и Италия са заинтересовани да се включат, докато Франция все още не е сигурна. Според него изискванията към бъдещия плавателен съд включват намален екипаж и следователно висока степен на автоматизация, както и безпилотни системи с различни размери.
Въз основа на обратната връзка от държавите-членки изискването може да бъде за кораб с водоизместимост до 8000 тона или повече, каза Скрабек. Това се основава на фактори като модулност, необходимост от превоз на полезен товар в контейнери, както и възможност за оборудване на много малки, както и големи безпилотни системи, според служителя на EDA.
За сравнение, чисто новите френски фрегати за отбрана и интервенция FDI са с водоизместване 4500 тона, докато френско-италианските фрегати FREMM имат водоизместване около 6000 тона. Фрегатите за борба с подводници, поръчани от Нидерландия, ще имат водоизместимост от 6650 тона, а бъдещата фрегата F126 на Германия – около 10 000 тона.
Следващото поколение бойни съдове ще трябва да бъдат „умни кораби“, които включват технологии като изкуствен интелект и морски боен облак, според к-н Алфонсо Карраско от отдела за планове на испанските ВМС. Модулността ще бъде важна, за да може те да изпълняват редица задачи, каза Карраско.
Хиперзвуковите заплахи ще изискват повишена автоматизация и изкуствен интелект за „драстично“ намаляване на времето за реакция, както и взаимосвързаност с други кораби и безпилотни апарати, за да се увеличат възможностите за откриване, според Мигелес Гарсия, председател на ENIG, който е и представител в ЕС и НАТО на испанската корабостроителница Navantia.
Новите оръжия с насочена енергия, като лазери и релсови оръдия, ще изискват различни видове производство на енергия на борда, включително бързо производство за захранване на тези оръжия, каза той.
Бъдещият боен кораб ще трябва да бъде изграден от нови материали, като например композитни сплави за целите на ниската радарна видимост. Европейската военноморска индустрия работи за определяне на пропуските в технологичните си възможности, като следващата стъпка е да се види как фирмите могат да си сътрудничат за преодоляване на тези пропуски, според Мигелес Гарсия. Според него промишлеността на ЕС има „ясни пропуски“ в области като оръжия и сензори.
Фирмите, специализирани в областта, работят заедно, за да се опитат да определят необходимите нови видове въоръжение и начините за защита срещу тези оръжия, докато друга група работи по определянето на цифровата архитектура и необходимия енергиен комплекс, каза той.
EDA и държавите-членки обмислят дали да превърнат бъдещия боен кораб в проект в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС (ПСС), което би довело до поемане на ангажимент от страна на държавните глави, каза Скрабек.
