През 1850 г. Йон Йонеско де ла Брад*, подпомогнат от Решид паша (Réchid Pacha), велик везир на султан Абдул Меджид (1836-1861), прави „земеделска екскурзия“ в Добруджа. Пътеписът му е публикуван през 1851 г. в Константинопол. (Excursion agricole dans la plaine de la Dobrodja par J. Jonesco, ancien élève de Roville. Constantinople, Imprimerie du Journal de Constantinople, 1851)**.
„Варна.
Отплавахме от Константинопол по обяд на 16 април [1850 г.] и пристигнахме във Варна в 6 часа сутринта на следващия ден. Прекосяването на Черно море отне 18 часа с параход. При благоприятен вятър обаче то може да бъде извършено за 14 часа с ветроходен кораб.
На османския бряг империята притежава най-важните пристанища в Румелия и България. Тези две красиви страни, които са част от Европейска Турция, са разделени от Балканите, които се простират до Черно море и образуват нос Eмине. …
По крайбрежието, принадлежащо на България, което от Балкана до ръкава „Св. Георги“ е дълго 200 мили, има 12 пристанища. От тях с пълно право може да посочим на първо място варненското, понастоящем най-посещаваното, и балчишкото, което е по-добре защитено от ветровете.
Днешният град има над 3 000 къщи. Той е заобиколен със стени и е много добре укрепен. Околностите му са извънредно живописни, а заобикалящите го хълмове, които предпазват пристанището от северозападните ветрове, са обрасли с лози.
Варна е морската столица, както Русчук е дунавската столица на България. …
Експортната търговия на Варна е достатъчно важна, за да привлече вниманието на хората, които са загрижени за просперитета на страната; тя се състои от пшеница, ечемик, кожи, лой, масло, сирене, домашни птици от всякакъв вид и яйца; последните два артикула са много важни, тъй като през годината за Константинопол се изпращат не по-малко от 50 милиона яйца и 200 000 кокошки. Общата стойност на всички стоки, изнасяни по море от Варна, е над 600 000 лири стерлинги.
Търговията с вносни стоки се състои от бадеми, рожкови, кафе, захар, черен пипер и други подправки; памучни конци, чаршафи, желязо в значителни количества; повече от 500 тона желязо се внасят от Русия и Англия; олио, маслини, стафиди, ламарина, сол, спиртни напитки за огромната сума от 75 000 лири стерлинги, без да се включват произведените в самата Варна, които не са достатъчни за консумация. Стойността на спиртните напитки е най-висока от целия внос; само кафето се доближава до нея. Стойността на всички продукти, внесени във Варна, се оценява на 300 000 лири стерлинги; цифрите за износа и вноса са достатъчно високи, за да покажат търговското значение на пристанище Варна. Това значение е привлякло вниманието на чужденците; почти всички сили имат консулски агенти там. Англия е достойно представена в лицето на полковник Нийл***, който проявява сериозен интерес към напредъка на търговията.
Броят на корабите, които посещават пристанище Варна, през 1849 година достигаше до 480, от които 267 османски, 81 австрийски (тук се включват и морските рейсове на параходите), 51 руски, 47 гръцки, 14 румънски, 8 английски. Корабите на последната нация, които са повече от 500, товарят пшеница и най-вече царевица директно в пристанищата на княжествата Молдова и Влашко. През 1847 г. във Варна са натоварени пшеница и ечемик за огромната сума от 400 000 лири стерлинги. Този резултат е най-ясната индикация за потенциалното бъдещо развитие на варненското пристанище. А за да се постигне тази цел, именно селското стопанство трябва да осигури превъзходни и евтини продукти. Тези две качества означават, че българските стоки ще бъдат търсени в пристанище Варна, за предпочитане пред всички останали по-далечни пристанища, където в момента се снабдява търговията. За да се привлече търговията във Варна, е необходимо да се даде тласък на напредъка на българското селско стопанство. …
Управлението на варненския паша се простира на север до Балчик и на юг до Месемврия.
Варна има 13 000 жители, от които едната половина са турци, а другата – християни. В града има малко евреи. Броят на варненските арменци достига до 300. Във Варна се намира седалището на техния епископ. Българското население се е смесило с гръцкото и названието варненец замества името българин или грък. Всеки говори своя роден език. Гърците са основали много свои училища; турският език е официалният. Той се усвоява лесно, без всякакво усилие, благодарение на дружелюбните отношения, съществуваще между различните народности и турците“****.
Бележки:
* Йон Йонеско де ла Брад (Ion Ionescu de la Brad,1819-1891) е молдавски агроном, икономист и писател. От 1848 до 1857 г. изгнаник в Османската империя. Директор на училището по земеделие в Сан Стефано и управител на именията на великия везир (Коча Мустафа Решид паша) в Тесалия.
** Извадки от пътеписа са публикувани във вестник “Journal de Constantinople. Écho de l’Orient, No. 248, Lundi, 29 juillet 1850”.
На румънски език пътеписът е публикуван в списание “Analele Dobrogei” през 1922 г., като част от политическата кампания за доказване на историческите права на Кралство Румъния над Добруджа. (Excursiune agricolăîn Dobrogea făcută de Ion Ionescu de la Brad în anul 1850 trad. De F. Mihailescu. // Analele Dobrogei, 1922, Anul III, No. 1).
*** Подполковник Едуард Сейнт Джон Нийл (Lieutenant-Colonel Edward Saint John Neale), британски консул във Варна (1847-1858).
**** Excursion agricole dans la plaine de la Dobrodja par J. Jonesco, ancien élève de Roville. Constantinople, Imprimerie du Journal de Constantinople, 1851, p. 3-7; Excursiune agricolă in Dobrogea făcută de Ion Ionescu de la Brad in anul 1850, trad. de F. Mihailescu. // Analele Dobrogei; Revista Societăţii Culturale Dobrogene. Constanţa, Anul III, No. 1 (Ianuarie – Martie 1922), p. 107-108, 110).
