Глобалното затопляне и замърсяването застрашват ключов вид планктон в Черно море. Това прогнозира математически модел по данни на учени от Севастопол. „Моделът прогнозира, че промените в популацията на едрия мезозоопланктонен вид Calanus euxinus може да доведе до сериозни последици за морската екосистема през следващите десетилетия“, според учените от Морския хидрофизичен институт (МХИ) и Института по биология на южните морета (ИнБЮМ) на Руската академия на науките.
Учени от ИнБЮМ, които изучават обитателите на Черно море, са предоставили обширен масив от данни, а учените от МХИ осигуряват математическите изчисления.
Calanus euxinus е в основата на диетата на много риби в Черно море. Тези едва забележими организми, наричани още копеподи, извършват ежедневни вертикални миграции: през нощта те се издигат на повърхността, за да се хранят с микроводорасли – фитопланктон, а през деня потъват в дълбините, за да избегнат изяждането им от хищници, и прекарват времето си там в своеобразен сън, наречен диапауза.
За Calanus euxinus обаче става все по-трудно да избягва враговете си. За да е в безопасност, той се нуждае от кислород на дълбочина, а през последните десетилетия горната граница на безкислородната зона в Черно море, до която се гмурка, се е повишила с почти 50 метра.
„До 80-те години на миналия век безкислородните води са били на дълбочина около 120 метра. Каланусът се криеше в дълбочина, защото трицона, неговият основен враг, се спуска само до 100 метра. От 80-те години на миналия век насам ситуацията се е променила. Вследствие на замърсяването и изменението на климата съдържанието на кислород в дълбоките води е намаляло с 44%. Зоната без кислород се е увеличила до дълбочина 75-80 метра“, казва Виктор Мелников, водещ изследовател в ИнБЮМ.
За да разберат влиянието на тези промени върху популацията на копеподите, учените са разработили математически модел.
„Този модел отчита ключовите параметри, влияещи върху динамиката на популацията на калануса и ни позволява да оценим промените в нейната численост и структура както в относително стабилни условия, така и при нарастващо въздействие на хищниците“, обясни Елена Васечкина, заместник-директор на МХИ.
Резултатите от симулационното моделиране показват, че увеличаването на хищническия натиск върху Calanus в диапауза ще доведе до сериозно влошаване на популацията само за две години.
По-нататъшното намаляване на жизненото им пространство може да доведе до големи проблеми на ниво екосистема в дълбоките води на Черно море. Изследването е публикувано в научното списание Journal of Marine Systems.
