Откриването и изкарването на изгубени, изоставени риболовни уреди (предимно мрежи) в морето е поредната инициатива по международен проект „Блек нет“. В нея участват България, Румъния, Турция и Грузия. Всяка от тези държави-партньори по проекта има задача, поставена от Брюксел, да намери и извади от водите по 2,5 тона изоставени, загубени или изхвърлени риболовни уреди, тъй наречените призрачни мрежи, които могат пасивно да ловят различни видове риба и затова се нарича „призрачен риболов“, заяви пред Maritme.bg ръководителят на екипа от българска страна, доц., д-р Виолин Райков от Института по океанология – БАН.
Проблемът е доста сериозен в цял свят и особено в Средиземно море, където е доста осезаем по отношение на морските костенурки, които често попадат в тези призрачни риболовни уреди, каза доц. Райков. В Черно море нямаме от тези видове, но не само те са потенциалните жертви на „призрачния риболов“. По този проект сега се опитваме да установим величината на замърсяване с изоставени риболовни уреди. Все още нямаме големи резултати, но намираме мрежи, някои метални части, които са от тралове, драги и др. Изследванията ни са в близката крайбрежна зона – Варненския залив, Шкорпиловци, Златни пясъци, Созопол. Те се извършват от леководолази, които работят до 20 метра дълбочина. Същевременно извършваме заснемане под вода със специализирана камера, съобщи още ученият.
Идеята ни е да картираме горещите точки на този вид замърсяване на морето, обясни доц. Райков. Обикновено тези точки съвпадат с активните зони на риболова по нашето крайбрежие и там търсим изоставени мрежи. Разбира се, с леководолазния способ такива изоставени уреди могат да се открият до тази определена дълбочина, за по-големите ще се опитаме да използваме сонари. Все пак това е първото подобно изследване, за да открием и набележим горещите точки на тъй нар. „призрачен риболов“. Много е важно, за да може впоследствие да се установи постоянен мониторинг на този опасен вид замърсяване.
Паралелно с изследването подготвяме въпросници за т.нар. заинтересовани страни, отделно за рибарите, за да разкрием реалния размер на проблема и кои точно са най-засегнатите райони по черноморското ни крайбрежие.
Друг мащабен международен проект, който вече върви е свързан с глобалната инициатива за намаляване на вредните емисии и по специално на въглероден диоксид – инициатива за „декарбонизация“ на индустрията в това число на риболовния флот. Става дума за идеен проект, който се води от ЕК и се отнася за Средиземно море и Черно море, каза още доц. Виолин Райков. За Черно море партньори са България и Румъния.
Координатор на целия проект е Националният съвет за научни изследвания (CNR) в Италия. В случая ще бъдат направени експерименти с всички видове уреди, които се теглят от риболовните кораби. Такива са тралиращите средства за рапани и други, които се използват в риболова. Идеята е да се направи експеримент как при работа с тях и след това с модифицирани риболовни уреди – със смяна на влакната, на вида мрежи, на тралните дъски и др., може да се намали триенето във водата, също и за въздействието върху дънните екосистеми. Примерно, модифицирания бийм трал за Rapana venosa (рапана) може да има олекотена греда и вериги, мрежите да са заменени с други, оказващи по-малко съпротивление във водата, коментира още той.
Сега ние провеждаме експеримент, като използваме риболовен кораб, избран с обществена поръчка. На двигателя му е монтиран флоуметър, който измерва количеството гориво, което влиза и това, което се отработва. И може да се направи сравнение при работа с един и друг риболовен уред, какви емисии се отделят. Идеята е не да се намаляват драстично уловите, а при нормален риболов, какъв може да бъде ефектът с намаляване на вредните емисии, разкри той.
И точно това правим сега с риболовния кораб, продължи доц. Райков. Проектът се нарича „Декарбонит“ и първата задача по него е пилотното проучване с бийм трал за рапана в български води, с цел намаляване емисиите на въглероден диоксид на търговските риболов. Експериментът продължи 10 дни, като през първите 5 дни беше направена оценка на ефективността на нова риболовна технология, която може да намали разхода на гориво, а от там и на емисиите. Започна с тестване на трала за рапани, след това и на модифицирания уред. По време на изпитването бяха наблюдавани критичните данни, като скорост на движение и тяга на кораба, разход на гориво, целеви и случайно уловени видове. Предварителните резултати сочат спад с до 10 на сто на разхода на гориво.
Имаме и други инициативи по този проект. Ще се изчисли енергийния баланс, ще се дадат предложения за подобряване на риболовните уреди, които после да влязат като мерки в законодателството, също и за финансова подкрепа, за да се осъществи декарбонизацията.
Тази година работим и по още един доста мащабен международен проект, който обхваща целия водосборен басейн на Дунав, допълни доц. Райков, който е координатор от българска страна и на трите проекта. Преди бяхме говорили за друг подобен проект, свързан с реката, който изтече. Сега новият се явява като негово продължение. Тук задачата е да бъде установено пластмасовото замърсяване с макро и микро пластмаса. В случая всяка държава от Дунавския басейн, участничка в проекта, предлага местата за вземане на пробите, също и за уредите, с които да се извърши. Водата е едно от местата, от където се вземат проби, другото е от грунда и третото – от биота, рибни видове, в които се предполага акумулиране на микропластмаси. Задачата на българския екип е да проследим акумулацията в местните вида риби. Тази месец получаваме апаратурата, закупена по проекта, с която ще филтрираме пробите от водата за микропластмаси. Целта на проекта е във всички дунавски държави е да се въведе мониторинг за чистотата на реката, който да стане редовен, като обхване и нивото на пластмасите в нея, коментира доц., д-р Виолин Райков.
