Загубата ще е за тяхна сметка. Това е цитиран да казва Абдул-Малик Бадр ад-Дин ал-Хути, върховният военен, политически и духовен лидер на йеменската бунтовническа групировка “Ансар Аллах” по повод активността на Военноморския флот на САЩ край Йемен. Поредната заплаха на подкрепяната от Иран и обявена от САЩ за терористична организация идва на фона на потвърждението от Пентагона за обстрел срещу два бойни кораба.
“Ансар Аллах” атакува търговски кораби във водите на Червено море, Баб ел Мандеб и Аденския залив от края на миналата година, когато задържа автомобиловоза GALAXY LEADER с български капитан и старши помощник-капитан. Двамата българи и останалите 23 моряци остават в плен на групировката.
„Отсега казваме: Ако искат да се заблудят и да се замесят, нека дойдат, а загубата ще е за тяхна сметка“, казва ал-Хути, според съобщение на военното крило на “Ансар Аллах”, разпространено в сряда и след сваляне на поредна “Жъртварка”, усъвършенстван безпилотен самолет, струващ около 30 млн. долара. Загубата на поредния “MQ-9 Reaper” означава значителен финансов и стратегически неуспех за военните операции на САЩ в региона.
Заплахата на хутите от сряда е придружена от илюстрация, представяща американския самолетоносач USS ABRAHAM LINCOLN (CVN-72) като плаващ ковчег (вижте изображението тук). Припомняме, че хутите обявиха, че са атакували кораба преди дни, но тази информация не бе потвърдена от Пентагона. Вчера говорителят на Министерството на отбраната на САЩ генерал-майор Патрик Райдър съобщи, че два американски кораба са били атакувани с най-малко осем дрона, пет противокорабни балистични ракети и три противокорабни крилати ракети.
Самолетоносачът, идващ в Червено море, отсега нататък е основна и легитимна цел за Въоръжените сили на Йемен, предупреждава групировката.
След продължителна неактивност и военни учения, хутите атакуваха първи търговски кораб в началото на седмицата. Капитанът на неназования плавателен съд докладва за множество експлозии в непосредствена близост, когато корабът се намира на около 70 морски мили югозападно от Ходейда във водите на Червено море.
През август контраадмирал Марк Мигес, бивш ръководител на авионосно ударно съединение на Военноморския флот на САЩ, направи шокиращо изказваме, че командването на американската армия е взело решение да не се нанасят по-агресивни и по-сериозни удари по позициите на йеменското бунтовническо движение “Ансар Аллах” поради подкрепата на Иран.
Бяха предложени определени стратегии, но военното ръководство реши, че по-агресивните стъпки и по-агресивните удари не са предизвикателството, което искахме да отправим. Всички имаме информация за подкрепяните от Иран групировки, включително хусите, и [знаем] откъде идва заплахата.
каза Мигес в интервю пред ветерана от ВМФ на САЩ Уорд Карол, който след пенсионирането си развива популярен военен канал в платформата YouTube.
Вицеадмиралът изразява личната си позиция, че САЩ трябва да заемат по-агресивна позиция спрямо хутите.
Повечето от оръжейните системи [използвани от бунтовниците от йеменската групировка “Ансар Аллах] са мобилни. Те стрелят и се местят, така че е много трудно да можете да уцелите тези оръжейни системи, каза в отговор на Maritime.bg командирът на VI флот на САЩ вицеадмирал Томас Иши, който посети Варна през лятото.
Вицеадмиралът отказа да отговори на въпросите на Maritime.bg, защо САЩ не заемат по-твърда позиция срещу “Ансар Аллах”.
Очевидно има въпроси относно политиката, на които няма [как] да отговоря, заяви командирът на американския флот в Европа и Африка.
Видео: Maritime.bg
По-малко от час след разпространението на поредната заплаха на “Поддръжниците на Бог” (Ансар Аллах) срещу свободата на корабоплаването и военните кораби, участващи в мисии за неговата защита, Централното командване на САЩ публикува кадри от нанасянето на въздушни удари по цели в Йемен.
Силите на Централното командване на САЩ (ЦК) нанесоха поредица от прецизни въздушни удари по множество съоръжения за съхранение на оръжия на хутите, разположени в контролираните от тях територии в Йемен, на 9-10 ноември. В тези съоръжения се съхраняваха разнообразни съвременни конвенционални оръжия, използвани от подкрепяните от Иран хути за атакуване на американски и международни военни и търговски кораби, плаващи в международни води в Червено море и Аденския залив. В операцията участваха сили и средства на ВВС и ВМФ на САЩ, включително F-35C. Тази целенасочена операция беше проведена в отговор на многократните и незаконни нападения на хутите срещу международното търговско корабоплаване, както и срещу американски, коалиционни и търговски кораби в Червено море, пролива Баб ел Мандеб и Аденския залив. Тя също така имаше за цел да намали способността на хутите да заплашват регионалните партньори, съобщиха днес от Централното командване.
Освен това, коментират от ЦК, разрушителите от състава на ВМФ на САЩ USS Stockdale (DDG 106), USS Spruance (DDG 111), заедно със самолети на ВВС и ВМФ на САЩ, успешно поразиха изстреляни от хутите оръжия, докато преминаваха през пролива Баб ал-Мандеб. Тези сили успешно се справиха и поразиха осем еднопосочни атакуващи безпилотни въздушни системи (OWA UAS), пет противокорабни балистични ракети (ASBM) и четири противокорабни крилати ракети (ASCM), като осигуриха безопасността на корабите и техните екипажи.
Тези действия отразяват постоянния ангажимент за защита на американския персонал, регионалните партньори и международното корабоплаване, като същевременно поддържат сигурността и стабилността в региона. ЦК продължава да полага бдителни усилия за опазване на морския трафик в Червено море и Аденския залив и ще продължи да предприема подходящи мерки за справяне с всякакви заплахи за регионалната стабилност, казаха от пресслужбата на командването след публикуването от хутите на илюстрация на самолетоносач CVN-72 като ковчег.
Видео: Централно командване / САЩ
Дързостта, показана от йеменската групировка “Ансар Аллах” при детонацията на експлозиви на борда на моторен танкер SOUNION във водите на Червено море, показва пълния провал на водената от САЩ Военноморска мисия за защита безопасността на корабоплаването “Пазител на просперитета” и невъзможността на Европейския съюз да реагира бързо за овладяване на ситуацията в Червено море, както е и пореден случай, в който гласът на международната морска общност не бе чут, според заключение на редакцията на Maritime.bg от август. От кадри, разпространени тогава, стана ясно, че йеменски бунтовници от обявената за терористична организация от САЩ “Ансар Аллах” необезпокоявано са се качили на гръцкия танкер, след като го поразиха при многократни атаки на около 80 морски мили от Ходейда. Екипажът на кораба бе евакуиран от френска фрегата, участваща в европейската военноморска мисия “Щитове” (Aspides), а по-късно транспортиран до Джибути без пострадали моряци. SOUNION представляваше реална заплаха за допускане на петата най-голяма танкерна катастрофа и разлив в историята. Със съдействието на Иран, хутите допуснаха провеждане на салвидж операция, а сега край Суец започна прехвърлянето на превозваното на борда гориво.
Ще заеме ли новият-стар президент Доналд Тръмп по-твърда позиция, за да бъде най-после гарантирана свободата на корабоплаването?
В реч от 7 ноември лидерът на хутите разкритикува бъдещата администрация на Тръмп, като заяви, че избраният за президент няма да успее да разреши конфликта между Израел и Палестина или да постигне мир в региона. „Тръмп се провали в проекта за… сделката на века, въпреки цялата си арогантност, надменност, безразсъдство и тирания, и ще се провали и този път“, заяви ал-Хути. “Ансар Аллах” също така предупреди, нападенията в Червено море ще продължат, което повдига въпроси за начина, по който Тръмп може да реагира. Възможно е той да бъде подложен на натиск от страна на потенциални съветници да възприеме отново твърда позиция спрямо Иран и неговите съюзници, включително хутите, пише Джонатън Фентън Харди.
Надуа ал-Даусари, изследовател и научен сътрудник в Института за Близкия изток, предполага, че Тръмп може да се върне към подхода на „максимален натиск“ върху Иран и неговите регионални съюзници. „Това може да включва (…) използването на санкции и икономически натиск за изолирането им, вместо да се преследва пряка военна конфронтация“, каза тя пред TNA.
Томас Джуно, доцент в Университета на Отава, е съгласен, като отбелязва, че Тръмп вероятно ще заеме по-твърда позиция по отношение на хутите. Той обаче предупреждава, че това може да възпрепятства и доставките на хуманитарна помощ за Йемен, който все още е изправен пред тежка хуманитарна криза въпреки края на войната.
В крайна сметка подходът на Тръмп към Иран ще играе ключова роля. През 2018 г. той се оттегли от ядреното споразумение от 2015 г., с което бяха отменени санкциите в замяна на ограничения върху ядрената програма на Техеран. Наблюдателите широко очакват завръщане към този подход на сдържане, въпреки че това може да не доведе непременно до по-агресивен военен отговор срещу действията на хутите в Червено море.
„Въпреки че Тръмп може да предпочете да не се ангажира с пълномащабен сухопътен конфликт в Йемен – в съответствие с антивоенната си позиция – администрацията му може да засили целенасочените удари по високопоставени лица или ключови военни обекти в Йемен, за да отслаби възможностите на хутите“, казва Ахмед Наги, изследовател на Йемен в Международната кризисна група (ICG). „Тръмп наследи от администрацията на Байдън водената от САЩ коалиция срещу хутите, така че тези операции в Червено море и Аденския залив ще продължат, докато продължават нападенията на хутите“, подчерта още той.
Държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), особено Саудитска Арабия и ОАЕ, които оглавиха войната в Йемен, може би имат нови очаквания от президентството на Тръмп. Въпреки че и Рияд, и Абу Даби се опитаха да се дистанцират от кризата в Червено море, участието на Бахрейн в ръководените от САЩ военноморски операции е сигнал за мълчалива подкрепа на позицията на Вашингтон.
Двете държави също така се стремят да поддържат връзки с Иран след сближаването, постигнато с посредничеството на Китай. Не е сигурно дали Рияд ще се откаже от връзките си с Техеран под натиска на Тръмп. В крайна сметка престолонаследникът Мохамед бин Салман вече преживя прехода от безусловната подкрепа на Тръмп към обтегнатите връзки с Байдън, научавайки в процеса, че разчитането на САЩ може да не е винаги сигурен залог. Въпреки това Тръмп е известен с непоколебимата си подкрепа както за Салман, така и за президента на Емирствата Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, и има голяма вероятност новият-стар президент на САЩ отново да се опита да използва регионалните партньорства на Вашингтон, за да се противопостави на Иран. „Администрацията на Тръмп би могла да задълбочи сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната със Саудитска Арабия и ОАЕ, като потенциално засили тяхната въздушна и ракетна отбрана срещу хутите“, казва Томас Джуно.
Надва ал-Даусари също така очаква Тръмп да засили партньорствата с регионалните съюзници, за да сведе до минимум сухопътното участие на САЩ, като същевременно се противопостави непряко на хутите. Прекият конфликт остава нежелан за Рияд и Абу Даби, които са съсредоточени върху икономическите реформи и се опасяват от дипломатическите разходи, свързани с войната в Йемен. И двете държави имат болезнени спомени от ударите на хутите по петролните съоръжения на Саудитска Арабия през 2019 г. и на Абу Даби през 2022 г.
Андреас Криг, старши преподавател в Кралския колеж в Лондон, заяви, че макар Рияд и Абу Даби да подкрепят кампания за „максимален натиск“, доколкото тя деградира регионалните пълномощници на Иран, понастоящем те са доволни от сближаването с ислямската република. „Нито една от държавите от Персийския залив не иска да бъде възприемана като „фронтова линия“ на война между САЩ или Израел срещу Иран и няма желание да понесе тежестта на това да бъде основен партньор на САЩ в случай на регионална война“, казва той.
Значителна промяна в политиката на САЩ в Червено море и Йемен изглежда малко вероятна, като се имат предвид неотдавнашните действия на Байдън за противодействие на хутите, подходът на Тръмп ще зависи и от неговото отношение към конфликтите на Израел в Газа и Ливан. Ако Тръмп се стреми към прекратяване на огъня и в двете войни, както се настояват Рияд и Абу Даби, хутите може да бъдат принудени да намалят атаките си в Червено море, макар и в краткосрочен план.
Въпреки това, тъй като те вече са мощна сила в Червено море, заплахата, която представляват за корабоплаването, търговията и стабилността, вероятно ще продължи да съществува, което може да предизвика твърд отговор от страна на Тръмп в бъдеще, макар точната му стратегия засега да остава неясна.
