Морските пространства стават все по-уязвими от конвенционални и неконвенционални заплахи, включително разпространението на ракетни технологии и безпилотни летателни апарати, незаконните потоци на оръжие и предизвикателствата, свързани със защитата на критичната морска инфраструктура от все по-сложния пейзаж на заплахи. Това подчертава неотложната необходимост от по-силно интегриране на морското управление и международните рамки, насочени към насърчаване на разоръжаването, контрола на въоръженията и съвместната сигурност. Това пише в обширен доклад (вижте документа) на Института на ООН за изследване на разоръжаването (UNIDIR).
Приетият наскоро Пакт за бъдещето отразява неотложен ангажимент за засилване на международното сътрудничество в тази област. По-специално, действие 22 от Пакта призовава за по-координирани глобални усилия за осигуряване на безопасността на нашите океани чрез по-силно морско управление, опазване на околната среда и мерки за предотвратяване на ескалацията на морските конфликти. При нарастващите заплахи от изменението на климата, геополитическото напрежение и технологичното развитие е необходимо да се действа бързо и решително, за да се предотврати по-нататъшната дестабилизация на морската ни среда.
В този контекст докладът на UNIDIR е първото цялостно изследване на съвременната морска сигурност и осигурява важна основа за разбирането на тези разнообразни и сложни предизвикателства, като създава контекст за бъдещи задълбочени проучвания.
Тъй като се движим в един все по-взаимосвързан и многополюсен свят, сигурността на нашите морски пространства се превръща в критичен въпрос за глобалната стабилност. В продължение на хилядолетия контролът върху моретата е бил синоним на власт, търговия и сигурност. Днес сложността на морската сигурност се простира далеч отвъд осигуряването на търговските пътища или възпирането на пиратството; тя обхваща опазването на околната среда, цифровата инфраструктура и дори по-широките програми за разоръжаване и контрол на въоръженията, които са в основата на международната сигурност, коментира д-р Джакомо Перси Паоли, ръководител на програма „Сигурност и технологии“ и проект „Морска сигурност“ на UNIDIR.
Макар че предишните усилия за справяне с морските заплахи, като пиратството в Сомалия или Гвинейския залив, са довели до успехи, те често са били реактивни и локални. Сега спешно е необходим по-последователен и всеобхватен подход – такъв, който да съгласува регионалните усилия с международните рамки за управление, да използва новите технологии и да интегрира опазването на биологичното разнообразие с императивите на човешката и националната сигурност. Сигурността на морските пространства е неразривно свързана с по-широките цели на международния мир и сигурност, което я прави важна област за дипломатически ангажимент и действия.
В доклада се подчертава, че ООН не разполага с институционална структура, която да се занимава изцяло с морската сигурност. „Нито процесът на Общото събрание по въпросите на океаните и морското право, нито избраният фокус на Съвета за сигурност, нито асамблеите на агенциите на ООН, които са активни в областта на морската сигурност, имат достатъчен мандат или легитимност сами по себе си, за да се справят цялостно с предизвикателствата пред морската сигурност и да внесат стратегическа съгласуваност в усилията на ООН“, се казва в доклада.
Авторите препоръчват създаване на единен институционален механизъм за по-ефективно интегриране на морската сигурност в цялата система на ООН.
Securing_the_seas_web-1
