Във Видин е първото голямо българско пристанище по течението на река Дунав. След Освобождението 1878 г. главен поминък на жителите са търговията и риболовът. За развитието на речното корабоплаване от голямо значение е изграждането на модерно за времето пристанище.
Търгът за строителството на Видинското пристанище е проведен на 18 юли 1898 г., а договорът е подписан на 25 юли с.г. По това време Видин има 16 400 жители.
Строежът излиза на държавата 412 514 златни лева. Средствата за строежа са осигурени от специална такса наречена полупроцентов сбор, която съгласно „Правилник за полупроцентовия сбор“ трябва да се използва „за направа и подобрение на пристанищата и скелите в княжеството …“. За сметка на дунавските пристанища до 1894 г. са събрани всичко 3 617 993 лв. От тия суми впоследствие са изразходвани само средства за изучаване на пристанищата и за постройката на Видинското пристанище.
Всички проекти и цялата работа е извършена от български инженери, техници и работници от системата на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Пристанището е с изградена каменна защитна наклонена стена. Характерното за този метод е, че в основата под каменната стена са забити 4–5-метрови колове с диаметър 30–40 см от бук или дъб, за да поемат колебанията при земетръсите – едно не съвсем рядко явление в този регион. Този начин на строеж е въведен от български инженери и майстори строители. Използван е и при строителството на другите дунавско пристанища – Русе (1912) Свищов (1913) и Лом (1915).
Пристанище Видин е открито официално на 18 ноември 1908 г.
