Встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп е насрочено за 20 януари 2025 г. Очаква се администрацията му да се застъпи за прекратяване на огъня или за сключване на мирно споразумение в Украйна. Този предложен „мирен план“ вероятно ще предвижда отстъпки по отношение на санкциите за Русия в замяна на гаранции за сигурността на Украйна. Историята на Кремъл като страна, подписала договори, обаче поражда сериозни опасения относно надеждността и дълготрайността на подобни споразумения. Русия има доказана склонност да подписва споразумения и да ги нарушава, когато това е целесъобразно. Ако конфликтът се разгори отново след сключването на споразумение, това би представлявало значителна заплаха за корабите в украинските пристанища, което може да доведе до повторение на ситуацията от февруари 2022 г. Това пише в циркуляр за заплахите на морската сигурност в Черно море, изготвен от анализаторите на “Ambrey” и изпратен до Maritime.bg.
Прекратяването на огъня в Черно море ще намали непосредствените рискове от физически щети за корабите, опериращи в региона. То обаче няма да се справи с трайните заплахи, като например морските мини и невзривените боеприпаси, смятат анализаторите.
Освен това е малко вероятно прекратяването на огъня да доведе до пълно прекратяване на военните действия. Русия вероятно ще продължи да се занимава с подривни и тайни военни операции, насочени към дестабилизиране на Украйна и подкопаване на нейната икономика. Това може да включва по-нататъшно разполагане на морски мини и саботажи, насочени към морската инфраструктура, според Ambrey.
Ключовите бъдещи назначения на Тръмп в областта на сигурността и военното дело, включително Марко Рубио за държавен секретар, Тулси Габард за директор на националното разузнаване и Майк Уолц за съветник по националната сигурност, заедно с Кристи Ноем за министър на вътрешната сигурност, са сигнал за стратегически завой към разглеждането на Китай като основен икономически и военен противник, коментира агенцията. Тази промяна предполага намерение за бързо „разрешаване“ на конфликта с Русия, за да се пренасочат усилията на САЩ към Китай.
Въпреки това руският външен министър Лавров наскоро заяви, че началото на президентството на Тръмп няма да промени из основи позицията на САЩ по отношение на Украйна и че всякакви предложения за замразяване на фронтовата линия са „дори по-лоши“ от благоприятните за Русия Мински споразумения, които Русия наруши и които последваха руската инвазия през 2014 г.
Способността на Европа да окаже самостоятелна подкрепа на Украйна изглежда ограничена както от политическа воля, така и от промишлени възможности. Както украинските, така и руските лидери вероятно ще се стремят да преговарят от позициите на силата, като междувременно вероятно ще ескалират военните операции, за да получат влияние. Точните условия на всеки мир, последиците и действията на всички заинтересовани страни в периода преди и след постигането на споразумение няма да намалят несигурността в регионалната сигурност в обозримо бъдеще, според анализаторите.
Докато не бъде постигнато споразумение, заплахата от пряко руско нападение срещу търговското корабоплаване и съпътстващи щети за корабите остава повишена, се посочва в циркуляра.
Това е така, защото Русия вероятно ще се опита да засили позицията си в преговорите, като се насочи към предполагаеми доставки на оръжие, възпиране на корабоплаването от влизане в Украйна и стратегическа пристанищна инфраструктура, според Ambrey.
След прекратяването на военните действия ще останат няколко риска за корабоплаването. За корабоплаването, което вече е блокирано в устието на Днепър-Бугски, повторното отваряне зависи от разминирането и оперативния капацитет, влошен по време на конфликта.
Украинските частни предприятия вече предприеха стъпки за започване на разминиране и драгиране, като последното вероятно се налага поради разрушаването на язовир Каховка. Съществува реален риск Русия да наруши условията на споразумението, като рискува отново да блокира и да постави капани.
Като се има предвид потенциалът за по-нататъшна руска агресия, съществува реална възможност някои украински минни полета да останат на място. Следователно заплахата от морски мини и невзривени боеприпаси може да продължи да съществува в украинските води, предупреждават анализаторите.
Това може да означава и продължаващ риск извън водите на Украйна, се посочва в документа.
Въпреки това едно споразумение вероятно ще даде възможност на черноморските държави от НАТО да разширят операциите си по миночистене, което ще намали риска в Румъния, България и Турция. Дори при официално прекратяване на огъня се очаква Русия да продължи да провежда тайни операции. Те могат да включват саботажи и поставяне на допълнителни морски мини.
Освен ако не е част от споразумение, Украйна вероятно ще продължи да арестува кораби, свързани с компании, които посещават окупираните от Русия украински пристанища. Това е така, защото е много вероятно украинската и международната политика да продължат да отхвърлят признаването на „анексираните“ от Русия Източна Украйна и Крим. Тези политики зависят от предстоящите избори в Украйна, коментират анализаторите.
Освен ако Русия не се изтегли от окупираните части на Украйна, което се оценява като много малко вероятно, някои международни санкции срещу Русия, включително за износа на втечнен природен газ и суров петрол, ще останат в сила, посочва агенцията.
