На 2 август 1786 г. австрийския дипломат и разузнавач Венцел Едлер фон Броняр (Wenzel Edler von Brognard, c. 1740-1788) тръгнал от Константинопол (Цариград / Истанбул), с наета от него гемия (барказ), и преминал покрай западния бряг на Черно море до Дунавските устия, и оттам през Галац, Фокшани, Ръмнику Сърат, Букурещ и Будапеща достигнал до Виена на 20 септември. В дневника си Броняр прави описания на Варна, нос Соганлък, Батова, Балчик, Каварна, Калиакра, нос Шабла и Мангалия.
Венцел Едлер фон Броняр – План на варненските укрепления, 1786 г.
„9-ти август
Варна е главния град на целия западен бряг на Черно море и стоварище на всякакви стоки от Влашко, Молдова, България, както и от други северни земи, които не искат да изложат стоките си на дългия транспорт през Сулина, но ги докарват на кола през Русчук, или Силистра във Варна и едва тогава ги товарят на кораби. Затова корабоплаването тук е силно развито; дневно влизат и излизат 10-12 малки и големи кораби. … Пристанището на града е плитко и само за малки кораби, а по-големите кораби спират на отсрещното пристанище пред брега на Галата бурну, където е по-дълбоко. Големите кораби не могат да влизат във Варненския залив, а спират малко по на север в залива пред село Саганлю (Соганлък). Варненското пристанище се отбранява от един кастел на южната страна на града и от един малък редут на западния край на пристанището, които са добре запазени и снабдени с достатъчно артилерия.
Варна има над 1 000 турски и арменски къщи. Има също 4-500 гръцки къщи, които заемат североизточната част на града и имат свой епископ. Пристанището е до града и годно само за малки кораби. Брега е удобен за изтегляне на каиците. По-големите кораби могат да отсядат само на отсрещното пристанище при Галата, където морето е по-дълбоко и отвесния бряг пази големите кораби от вятъра.
Народът тук е извънредно суров и буен. Той е подчинен на един управител – Бина емини, който има помощници – един ага на еничарите, един кадия и един субаши. Голямата мекушавост на този управител е станала причина за постоянни оплаквания и мъчения, тъй като турците извършват над раята много издевателства. Това е попречило твърде много на търговията, която от няколко години е във видим упадък, макар, че иначе е твърде оживена.
Масло, шмалц (топено масло), лой, восък, прочутите говежди суджуци и пастърми, домашни птици, зърно, ечемик, вино, сирене и дървен материал се изнасят в големи количества. При това тук се продават много кораби, работени от местните жители. Поради доброто качество на дървения материал и добрата им конструкция те твърде много се търсят, макар, всичките им принадлежности да се доставят от Константинопол“*.
* Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския Черноморски бряг от XVIII век. // Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Т. 28, София, Печатница „Графика“, 1931, с. 17-18, 36-37.
