Как с помощта на съвременни иновативни решения можем ефикасно да намалим риска от наводнения – речни, морски и всякакви други на територията на Варненска област? Още не е отшумяла трагедията, сполетяла Валенсия! Отговор на този въпрос, който става все по-актуален, ни дава мащабен международен проект „RECONECT“, финансиран по програма „Хоризонт 2020“, който продължи 6 години и приключи наскоро, заяви пред Maritime.bg инж. Людмил Икономов, участник в него от българска страна. В проекта общо са включени 36 партньора от 21 държави на три континента.
Инж. Людмил Икономов е вицепрезидент на Консултативния съвет за Черно море към ЕК и изпълнителен директор на Института за екологична модернизация, който оказва експертна помощ на Областна администрация Варна – един от двата български партньора по RECONECT. По неговите думи задачата на този проект е да въведе иновативни природосъобразни решения за намаляване на риска от наводнения, които същевременно подобряват и състоянието на околната среда. Този тип решения изискват добро познаване околната среда и на механизмите, които самата природа използва, за да се намали унищожителния ефект на наводненията. За постигането им са нужни множество изследвания, използване на математически модели, на високотехнологични методи за наблюдение и дистанционно управление на съоръжения, тоест изисква се въвеждане на средства, каквито досега не са били използвани за намаляване на риска от наводнения. А що се отнася до участието на Областна администрация – Варна в този проект и до изследването, точно на природосъобразните решения за намаляване на риска от наводнения, инж. Икономов го обясни с опасността от този тип природни бедствия, която е сериозна за черноморския ни регион.
Още преди началото на проекта бяха изследвани статистическите данни за двата най-често срещани вида бедствия: пожарите и наводненията в района на черноморското крайбрежие, посочи инж. Икономов. По своята численост, пожарите са пет пъти по-често срещано бедствие, в сравнение с наводненията. Сумарните щети от наводнения, обаче са около 110 пъти по-големи от причинените от пожарите. Това е сериозна цифра, която дава отговор на въпроса, защо от всички бедствия, фокусът на внимание на Областна администрация е точно върху наводненията. А ориентацията към природосъобразни решения, а не към някакви други, той обясни с ефективността на този широк клас иновативни механизми, имитиращ действията на самата природа. Тя сама си осигурява пространствата, в които трябва да бъде отведена придошлата вода и сама си отваря пътя, по който водата трябва да изтече. В резултат от необмислени човешки действия, които не й осигуряват пространство и преграждат естествения й път, водата започва да изтича не където трябва и стихийно залива селскостопански площи, инфраструктурни обекти, за съжаление и жилищни райони.
Природосъобразните мерки са в контраст с нашата традиционна „любов“ към бетона, каза инж. Икономов. При тях не се налага скъпо строителство, тоест не се харчат много пари, а по добре известни причини властите имат предпочитания към мерки, които изискват строителство и съответно по-сериозни обществени поръчки. На този фон не е учудващо, че най-популярната „твърда“ мярка у нас са корекциите на деретата. Изгребваме ги, изсичаме растителността по бреговете им, бетонираме ги целите и смятаме, че сме решили въпроса. Да, решили сме го, но само за малки наводнения – от тези, които се повтарят веднъж на 5,10 или 20 години. Но не и за по-опасните, които се случват веднъж на столетие. А сега, с климатичните промени, вече ги наблюдаваме по-често – веднъж на 50, че и на 30 години. И тогава тези бетонни корита вече не ни предпазват ефективно, щетите от наводненията стават големи, което важи и за щетите от явленията, като вторичен ефект. Например, едно наводнение може да доведе до преовлажняване на подземните пластове и да активизира, иначе стабилизирано свлачище. Всеки силен дъжд във Варна, дори и да не предизвика наводнение, влошава качеството на водите за къпане за около две-три седмици. А за морски курортен град, като Варна, който печели от туризма, това е чувствителен въпрос, но не вземаме мерки и продължаваме да понасяме загуби, коментира той.
Като пример за реализация на природосъобразни решения, инж. Икономов даде поречието на Камчия в участъка от Дългопол до устието на реката – район, който е бил пилотен за проекта. Преди 80 години целият този край е бил Лонгоз – такъв, какъвто го знаем при устието на Камчия, каза още екологичният експерт. А ако сега възстановим стария Лонгоз до Дългопол, реката ще започне да се разлива на много по-широка площ, такава, каквато природата й е осигурявала хилядолетия наред. А вкараме ли я в бетонен канал, което е въпрос на време, тя ще излиза извън неговите граници и ще прави големи поразии. Та, ето едно типично природосъобразно решение – възстановяване на старите мочурища и на старите меандри (извивките на реката). Ако видите картата на Камчия от 1910 г., веднага ще забележите честите, криволичещи меандри, защото денивелацията в тази част на течението е малка и водата не може бързо да се оттече. Природата сама е отворила пространство за реката, която сама по себе си не е голяма, но е с огромен водосбор и при силен дъжд приижда много сериозно. Сега в хода на проекта, доц. Валери Пенчев от АЧД (вторият български партньор по проекта) монтира датчици на няколко места по течението на Камчия и от данните се вижда как в един момент нивото й се вдига с цели 4-5 метра само за няколко часа.
Друго класическо природосъобразно решение е залесяването, продължи експертът. С нова растителност наводнение не може да се предотврати, но може да се „среже“ тъй нар. връх на вълната и да се забави прииждането на максималното водно количество, което до голяма степен ще намали щетите и даже може изцяло да реши въпроса. Специално за нашия регион, поради характера на климата, залесяването не е най- подходящата мярка, но там, където са останали стръмни голи скатове и обезлесени речни брегове, залесяването може съществено да намали риска, според експерта.
Тук инж. Икономов даде за пример прословутото наводнение от 1951 г., което Варна още помни. Тогава от голите склонове на Франгенското плато водната маса е довлякла милиони кубически метри седименти, които месеци наред са били извозвани с каруци. След това незапомнено бедствие, местната власт изкарва цялото население да залесява Франга баир и вече 70 години подобен случай не е имало, до голяма степен и заради тази растителност, която не само възпира водата, но и формират рехав почвен слой, един вид сюнгер, попиващ първоначалните потоци. Днес, обаче, „признателните“ потомци изсичат гората, за да могат да си направят там вилите с панорамен изглед към морето. И какви ще бъдат последиците при евентуална нова критична ситуация, предстои всички да изпитаме на гърба си, отбеляза експертът.
Впрочем, част от нещата, които бихме предложили, като природосъобразни решения, хората сами са си направили в общините от Камчийския край – Дългопол, Долни чифлик и Аврен – продължи инж. Икономов. В Дългопол Общината е изградила, тъй нар. саваци под насипа на жп линията, представляващи вертикални преградни врати, които се вдигат и позволяват водата да се пренасочва в една или друга посока, в зависимост от това, от коя страна на линията има опасност от наводнение. При проливен дъжд с тях водата от северните склонове над града трябва да бъде насочена към Камчия, за да не залее улиците и къщите. А при прииждане на реката, те трябва да се затворят, за да не позволят водата от там да направи същото, но в обратна посока. Общината е изградила шест такива савака, които са достатъчни, но проблемът е, че в този район няма система за ранно предизвестяване на риска от наводнения, за да знаят хората, откъде ще им дойде опасността – откъм склона или откъм реката, поради което те се държат полуотворени.
С проекта ние предлагаме да бъде изградена такава система и тя да позволява дистанционно управление на саваците. Защото, ако примерно, тръгне наводнение в 2 часа през нощта, в непрогледна тъмнина и с проливен дъжд, трудно може да се стигне до тези съоръжения и на ръка да се развърти повдигащ механизъм, който най-вероятно е силно ръждясал. Така че те трябва да бъдат снабдени с надеждни двигатели, които да се управляват дистанционно от местен център за управление на наводненията. Този център трябва да получава информацията от датчиците, които сме наслагали под мостовете, за да следят нивото на реката, както и от датчиците на други организации (напр. НИМХ), доколкото има такива. Центърът за управление на наводненията ще получава информация и от метеорологичната служба, за да се реагира веднага при прогноза за влошаване на времето и опасност от проливни дъждове в района. И от там дистанционно, според ситуацията, операторът ще може да отваря или затваря саваците, каза още той.
Друго нещо, което пак сами са си направили хората в Община Дългопол, са допълнителните съоръжения за отвеждане на водата. Изградили са южен отводнителен канал, който отвежда водите към Камчия в случай на пороен дъжд, за да не се разчита те сами да си избират пътя, да преминават през дерета и да преодоляват препятствия, а директно да бъдат отведени в реката.
И още едно тяхно решение: по течението на Камчия са изградени мощни бетонни бродове за преминаване на тежка техника, които са залети от водата и формират прагове – непреодолима преграда за карагьоза. Тази риба е морски вид, но си хвърля хайвера в сладководни реки и хората от близкото село Дъбравино (Община Аврен) са сложили там улеи, през които рибата да може да мине нагоре по реката. Това самобитно природосъобразно решение запазва и биологичната функция на Камчия, която е основното водно тяло, отвеждащо водите, в случай на наводнение в този район.
Що се отнася до продължението на този изследователски проект, инж. Икономов отбеляза, че той е всъщност подготовка за сериозната работа, която предстои. Оттук нататък трябва да обърнем вниманието си към нашите фондове, от които могат да се получат средства за реализирането на природосъобразни решения. Най-големият от тях, който решава проблемите свързани с околната среда в т.ч. и тези с авариен характер, дава Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ. То е основният национален донор за такива дейности, но има и оперативни програми. Още през 2019 г., в началото на проекта, в Оперативна програма “Околна среда” е имало бюджетно перо за финансиране на природосъобразните решения, но после то мистериозно изчезва и в момента средства за такава дейност няма. Няколко пъти областният управител е писал писма до МОСВ и са получавани бюрократични отговори, но резултат няма. Как ще се процедира от тук нататък за осигуряване на средства за намаляване на риска от наводнения чрез природосъобразни решения, е въпрос на местната и регионалната власт, а експертите ще помогнат при съставяне на предложенията, като използват данните от шестте години работа по проекта. А проектът RECONECT предлага десетки такива решения.
Всичко това трябва да се обясни на местната управа и на цялата общественост. В случая има над 10-12 заинтересовани страни и е важно, как всяка от тях ще възприеме новия начин за управление на риска от наводнения, който се явява алтернатива на прословутия бетон. Между другото никой няма да даде пари на една община за реализиране на природосъобразни решения за намаляване на наводненията, ако тя не ги е включила, първо, в общия си устройствен план, после в плана за управление на околната среда, в плана за управление на бедствия и аварии и в общинския си план за развитие, допълни инж. Людмил Икономов.
