Мустафа бен Абдуллах Кятиб Челеби (Kâtip Çelebi, 1609-1657) е османски историограф и писател от първата половина на 17-и век, известен и като Хаджи Калфа. Кятиб Челеби е определян като „най-великия енциклопедист сред османците“.
Тук представената карта е от книгата на Кятиб Челеби (Учен писар) “Tuhfet ül-kibar fi esfar il-bihar. Qusṭanṭinīyah: Dār al-Ṭibāʾah al-Maʼmūrah, 1141”, публикувана през 1729 г. от Ибрахим Мютеферика в Константинопол (Kostantiniye). Копие от книгата се съхранява в библиотеката „Уайдънър“ (Widener Library), Университет Харвард, Кеймбридж, Масачузетс.
Картата обхваща обширен регион – Средиземноморието, Черно и Азовско море. Тя е украсена с роза на ветровете с 16 лъча (румба). Бреговата линия е нанесена със зелено мастило, островите – с жълто. Линейният мащаб е в долния ляв ъгъл. Четирите основни посоки са нанесени с надписи в полето на картата, оцветено в червено.
На картата, с червено мастило, са нанесени само пристанищните градове. Сред тях е и Варна, най-голямото османско пристанище по западния бряг на Черно море.
В книгата си “Traité sur le commerce de la Mer Noire” (Трактат за търговията в Черно море) Шарл дьo Пейсонел, френски консул при хана на Крим в Кафа (Феодосия) пише:
„Варна е най-голямата скеля на България; той е транзитно място за всички стоки от България и Валахия, изпращани в Константинопол, както и за тези, които се транспортират от столицата до тези две провинции. Градът е малък, но добре населен. Има между петнадесет и шестнадесет хиляди жители: има пет джамии, обществен пазар и около двеста магазина. Градът е разположен на дъното на залив с дълбочина от 8 до 10 мили, заобиколен от високи планини. Кораби с различна големина могат да хвърлят тук котва и да презимуват в пълна безопасност. Тук заварих закотвени 14-15 големи каици дълги от 20 до 22 аршина и множество други малки кораби. Жителите са почти всички яничари, но са много отдадени на търговията. Във Варна могат да се продават доста големи количества стоки за нуждите на града.
Търговията в този град се състои единствено от зърно и дървен материал, които тук се произвеждат в много големи количества“*.
* Traité sur le commerce de la Mer Noire / par M. de Peyssonel, ancien Consul-General de France a Smirne; Associe des Academies de Marseille, de Lion et Dijon. Tome second. A Paris, Chez Cuchet, Libraire, MDCCLXXVII (1787), p. 154-157.
