Център за подводна археология – Созопол започна проучването на нови зони в пристанището на Созопол, което се осъществява по целеви договор сключен с Министерство на културата. Той се осъществи чрез подводни археологически разкопки, геофизични проучвания и водолазни огледи през 2022, 2023 и 2024 г. в акваторията на о. Св. Св. Кирик и Юлита, гр. Созопол и е във връзка с изработване на цялостна визия за опазване и социализация на острова. В идейния проект за изграждане на световен център на изкуствата и национален морски музей, се предвижда предоставяне на сграден фонд на ЦПА за административни нужди, експозиционно пространство, както и реализиране на подводни туристически турове в зоната на подводната вкаменена гора и създаването на подводен музей на котвата, съобщават от ЦПА.
Пристанище Созопол е многослоен археологически обект с пристанищни материали от историческите периоди и залети от морето праисторически селища от средната бронзова епоха (СБЕ), Ранна бронзова епоха (РБЕ) и Късно халколитна епоха (КХЕ). Пристанището е добило днешния си облик след реализацията на няколко големи строителни проекта през 20 век. При построяването на т.н. Рибарско училище (между 1925 г. и 1930 г.) и изграждането на кейовете на остров Св. Св. Кирик и Юлита е извършено мащабно драгиране. Събран е богат археологически материал от различни епохи – Бронзова епоха, Античност, Средновековие; антични надгробни паметници, вотивни релефи, съдове. През 80-те години на 20 век при изграждане на „Новото рибарско пристанище“ Созопол отново са открити праисторически материали и за първи път са разпознати такива от късния халколит. В периода 1987 – 1988 г. и 1990 и 1994 са проведени подводни археологически разкопки на селище от финала на Каменно-медната (началото на ІV хил. пр. Хр.) и селище от Бронзовата епоха (началото на ІІІ хил. пр. Хр.).
Пристанище Созопол е един от най-емблематичните и важни подводни археологически обекти в България. Пристанището е жив обект, който изпълнява съвременните си функции, но едновременно с това следва да се опазват изключителните културни ценности, които е съхранило. Резултатите от проучванията през последните години показват, че в акваторията между остров Св. Кирик и Юлита и полуостров Скамни (Старият град) има зони, които не са драгирани и в които са запазени богати материали (т.н. „пристанищна акумулация“), свидетелстващи за историческото развитие на града и пристанището му от края на VІІ в. пр. Хр. до наши дни. Тези зони имат много висок археологически потенциал и следва да се идентифицират и опазят. След разкопките от последните три години, в които бяха направени общо 9 сондажа в различни зони на пристанището, стана ясно че праисторическите селища не покриват цялата акваторията между остров Св. Кирик и Юлита и полуостров Скамни и техният обхват може да очертае след детайлни интердисциплrнарни проучвания, нови подводни разкопки и реконструкция на палеоладшафта. В проучванията през последните три години бяха разкрити десетки дървени колове от сградите на селищата, много богати културни пластове наситени с органичен материал: голямо количество кости на различни животни, макроостанки от различни растения, предмети от бита и култа, отлично запазена трапезна керамика, части от рогозки, кошници, каменни брадви, калъпи за отливане на бронзови сечива, голямо количество кремъци и кремъчни сечива и стрели, които са били използвани за лов и риболов. Намерени са следи от металургична дейност в селищата – в последния сезон беше открит калъп за отливане на брадви и предмет, който вероятно е глинен накрайник за духало.
Допълнителните интердисциплинарни изследвания на костния материал, на пробите от дървените колове, както и палеоботаническите анализи, ще хвърлят допълнителна светлина върху живота, препитанието и бита на хората, обитавали праисторическите селища от акваторията на Созополското пристанище.
