Норвежкото правителство спря плановете си за разработване на дълбоководни мини в Арктика, след натиск от страна на малка лява партия. Споразумението беше постигнато, след като партията „Социалистическа левица“ (СЛ) заяви, че няма да подкрепи бюджета на правителството, ако то не спре първия кръг от лицензи за проучване на дълбоководни находища, планиран за първата половина на 2025 г., предаде “Гардиън”.
„Това спира плановете за започване на дълбоководен добив на полезни изкопаеми до края на мандата на правителството“, заяви Кирсти Бергстрьо, лидер на партията СЛ.
През януари Норвегия стана първата страна в света, която даде зелена светлина на търговския дълбоководен добив след одобрение от парламента. Коалиционното правителство заяви, че макар и лицензирането да е спряно, подготвителната работа ще продължи, включително извършването на оценка на въздействието върху околната среда и определянето на правила.
„Това ще бъде отсрочка“, заяви министър-председателят Йонас Гар Стрьоре от Партията на труда пред частната телевизия TV2 в неделя.
Групите за защита на околната среда определиха новината като „историческа победа“ за опазването на океаните.
Осло планираше да позволи на компаниите да кандидатстват за добив на дълбоководни минерали в 280 000 кв. км от водите си, което е повече от територията на Обединеното кралство.
След упорита работа на активисти, природозащитници, учени и рибари постигнахме историческа победа за опазването на океаните, тъй като процесът на откриване на процедура за дълбоководен добив в Норвегия беше спрян“, заяви Халдис Тйелдфлаат Хеле, активист в кампанията срещу дълбоководния добив в скандинавската организация на „Грийнпийс“.
Норвегия е съдена от една от най-големите природозащитни групи в света – WWF – заради отварянето на морското дъно за добив на полезни изкопаеми. WWF твърди, че тя не е успяла да проучи правилно последиците. Норвежката агенция по околна среда, която съветва правителството, също заяви, че оценката на въздействието не предоставя достатъчна научна или правна основа за дълбоководен добив.
Плановете срещнаха и международна опозиция. През февруари Европейският парламент изрази своята загриженост относно решението на Норвегия и призова държавите-членки да подкрепят мораториум.
Правителството заяви, че официално проучване е показало, че в континенталния шелф на страната са открити значителни запаси от метали и минерали – от мед до редкоземни елементи. То твърди, че тези метали са необходими за екологичния преход към изкопаеми горива.
Коалиция от 32 държави, сред които Обединеното кралство, Германия, Франция, Канада и Бразилия, призова за мораториум върху дълбоководния добив в международни води.
