За по-нататъшното развитие на Консултативния съвет за Черно море, като връзка между рибарския сектор и ЕК, разговаряме с председателя на неговия новоизбран Управителен съвет, д-р Йордан Господинов. Генерален секретар стана Флорин Лукиан от Румъния, който оглавява сдружението на рибарите от пристанище Томис.
Откога заемате управленски пост в Консултативния съвет?
– От неговото създаване до сега съм бил един мандат председател и два – генерален секретар. Мандатът е тригодишен, като на двата поста се редуват български и румънски представител. С поредната смяната от българска страна съм избиран отново, което означава, че ми се гласува доверие. Да припомня, че Консултативният съвет за Черно море беше създаден през 2015 г. по силата на европейски регламент със задачата да обединява освен риболовните и преработвателните асоциации и неправителствени организации с интерес към морето, най-вече екологични от двете черноморски държави-членки на ЕС – България и Румъния. В момента в него членуват общо 5 екологични и 10 рибарски сдружения.
Расте ли интересът към тази структура, като полезна за рибарския бранш и обществото?
– Това е най-важният въпрос. Ден преди изборното събрание имахме работна фокус група за шумовото замърсяване в морето в резултат на бойните учения, на войната в Украйна, от изследванията за нефт и газ и ред други дейности. Техните шумове влияят най-вече на делфините, също и на другите видове риба. На този форум освен почти целия Консултативен съвет участваха и изпълнителният директор на ИАРА, д-р Николай Георгиев, българският представител на GFCM Константин Петров, представителят от Главна дирекция Море на ЕК Пенелопе Делеко, която наблюдава консултативните съвети, имаше и експерти от МЗХ. Учен от Украйна се включи онлайн и веднага след срещата ми се обади изпълнителният директор на тяхната ИАРА. Искат да се включат като наблюдатели в работата на Консултативния съвет. Оценката от Брюксел е, че много е надградено за времето, откакто сме стартирали, защото всички препоръки и съвети, които даваме към ЕК са актуални и засягат нормативната база. Те са насочени към промени в регламента, за нови правила. Също – за опазване на видовете, за риболовните уреди, за модернизация на корабите, за усвояване на средствата по оперативните програми, за аквакултурата. Факт е, че през последните години на нашите форуми постоянно има наблюдатели от министерства и ведомства, защото при нас се прави селекция на важната информация за тях, която идва от рибарите, от еколозите. И не върви да си говорим с тях само чрез медиите, а директно нашите форуми се превръщат в място на среща на администрацията и рибарите с контролните органи, с науката – тук беше доц. Виолин Райков от Института по океанология, както казах и един учен от Киев, намесиха се и други. Ето, оказа се, че в Украйна има учен, който работи точно по тази тема, цели 45 минути той изнесе презентация и каза неща, които не ни бяха известни досега. Всичко това ни помага да изграждаме позиция пред ЕК, която да помогне за развитието на сектора. Защото нашите цели са да опазим видовете, да развием аквакултурата и същевременно да усвояваме европейските средства. А това не може да стане без структура като Консултативния съвет, защото всяка, дори най-малката асоциация си има проблеми, които няма как да представи пред Брюксел. Ние идентифицираме казуса, който затруднява рибарите и даваме предложение към ЕК как да бъде решен. Отначало, когато тръгнахме мнозина, всичко това изглеждаше трудно осъществимо, обаче се оказа, че ЕК и по-специално Главна дирекция Море много държи на нашето мнение, становища. Защото знаят, че ние ги събираме и обобщаваме от хората, които са вътре във водата, в преработвателните предприятия, от всички, свързани с бизнеса в морето. А той не е само риболов, тук са и ветропарковете, курортното дело, защитените зони и т.н.
Каква е визията на новия председател на Консултативния съвет за следващите три години?
– Първо искам да запазя стила и начина на работа, да надградя създаденото досега. И да използвам капацитета на хората, които искат да работят. След моето избиране веднага събрах секретариата и им казах, че след като се върна от Брюксел, където се проведе срещата с новия европейски комисар по рибарство, се събираме, за да набележим новите краткосрочни и средносрочни задачи. Има неща, които трябва да се доизгладят, нови задачи, отнасящи се за Черно море да се поставят на европейско равнище. Ние трябва да следваме не само европейската, а и нашата черноморска политика, за да запазим сектора. Много е важен социалният и икономически момент, трябва да се помисли за крайбрежните общности, за дребномащабния риболов. Ще поискаме от двете ни държави членки на ЕС да определят зони за развитие на аквакултурата. Това е европейска и световна политика. Рибата не стига в световен мащаб по ред причини: свръхулов, замърсяване на световния океан, климатични промени. Така че трябва да се развива аквакултурата. Специално за Черно море важен проблем е и еутрофикацията, цъфтежа на фитопланктона, който намалява кислорода в нея. Ще искаме от учените да направят повече изследвания в тази насока. Ще търсим и селективни уреди за улов на двучерупчестите. Ясно е, че те стават все по-атрактивни, а не стигат фермите за миди. Ще търсим вариант за въвеждане на сезонна забрана за някои видове, които не са стабилни като популация. Например, при бялата мида се наблюдава сериозно намаление на вида. После, ще искаме също да се направи преглед на начините за контрол на любителския и дребномащабен риболов и докладването на уловите. Ще настояваме за един вид цифровизация на този процес, за да могат да се улеснят хората и същевременно да докладват уловите си. Защото това е иззет ресурс, който никъде не се отчита. Нямаме право за претенции, когато сме отчели улов на 5 000 т. риба, а имаме да ни разрешат субсидии за 10 000 т. При всички случаи ще участваме в управлението на калкана. Ето, тази година получаваме увеличение на квотата за неговия улов, защото мерките са добри и ще искаме тази тенденция да се запази. Рапанът, акулата, барбуната също представляват интерес за нас и за тях ще има препоръка. Задължително трябва да се класифицират зоните за добив на черна мида. В програмата за догодина и следващата година трябва да заложим върху въздействието на вятърната енергия върху морските видове и най-вече върху сектора. Ще настояваме държавите членки да финансират, да субсидират чрез европейските програми повече средства, както риболова, така и аквакултурата. Ние сме беден, малък сектор, макар че сме експортно ориентирани и трябва повече внимание да ни се обръща. Има теми, които динамично се появяват в момента и също ще бъдат включени в нашата програма.
Прави впечатление все по-честото използване на онлайн връзката при работните срещи?
– Да. Искам да запазя интензитета на работа и да следим всичко което се случва, за да бъдем актуални. Комуникацията чрез онлайн срещите ни помага в това отношение. Ето, на последният ни форум онлайн се включи един представител от Литва, други от Киев, от Букурещ, София, от Брюксел. В същото време в залата бяхме само 15 човека. Тази онлайн комуникация ни дава възможност без да харчим много средства, само с двама преводачи на английски и на румънски да заседаваме в много строен порядък. И аз мисля, че това е изключително удобна форма, която ще продължим да развиваме. Общо сме 11 консултативни съвета в Европа и от ЕК вместо да изпращат наблюдатели, а ние да ходим постоянно там и да носим писма, много по-лесно и евтино е това да става чрез онлайн връзка. Ето, сега по предложение на Брюксел, имаме онлайн среща всички с Главна дирекция Море, на която да можем да каже какво мислим за европейската политика за управление на рибните ресурси, за евросредствата, от какво не сме доволни и т.н. Става по най-бързия начин и то при толкова много различни организации и асоциация, всяка със своите интереси, противоречия помежду им. Еколозите искат да се въвеждат ограничения със защитени зони в морето, а ние, рибарите, трябва да се прехранваме от него.
Рибарите са чувствителни хора много емоционални. За съжаление част от тях не членуват при нас по ред причини, или са кухи сдружения, други пък не искат да декларират уловите си, което ги прави нелегитимни. Впрочем, сивият сектор много ни притеснява. Пак казвам, много са въпросите, които не търпят отлагане. Всички те са важни и решаването им е въпрос на диалог, а за него няма по-подходящо място от Консултативния съвет.
