Литографията “Bourgas” (Turquie d’Europe – Mer Noire) е публикувана в албум (56,5 x 41 см) със заглавие (на френски и английски език): Voyage dans la Mer Noire, le Bosphore, la Mer de Marmara & les Dardanelles / par H. Durand-Brager, Peintre de Marine, attaché officiellement á lʼEscadre du Vice-Amiral Hamelin et chargé des relévements et plans des Etablissements Russes sur les côtes de la mer noire dans la Campagne du Cacique et du Sampson. Vingtquatre vues dessinées d’après nature et lithographiées par Sabatier, Eug. Cicéri et Ph. Benoist. Paris, Goupil & Cie, [1855]. Албумът е единствено издание и е изключително рядък. Албумът бил предназначен за капитаните на френския военен флот плаващи в Черно море.
Рисунката е работа на Жан-Батист-Анри Дюран-Браже, а литографията на Еужен Сисери (Eugene Ciceri) и Филип Беноа (Philippe Benoist).
Кой е Дюран-Браже?
Жан-Батист-Анри Дюран-Браже (Jean Baptiste Henri Durand-Brager) е френски художник-маринист, график и фотограф. По време на Кримската война (1853-1856 г.) е военен кореспондент-илюстратор на френското списание „Илюстрасион“ (L’Illustration, Journal Universel). През януари 1854 г., по молба на френското правителство, той е прикрепен към средиземноморската ескадра на вицеадмирал Фердинанд Алфонс Амлен (Ferdinand Alphonse Hamelin). През март (9-19) 1854 г. Дюран-Браже участва в експедицията по източните брегове на Черно море на борда на френската парна фрегата „Качик“ (Cacique), придружена от английската парна фрегата „Сампсън“ (Sampson). По заповед на вицеадмирал Амлен той прави скици, планове и изгледи на руските крепости по брега на Черно море в Черкезия и Грузия.
Дюран-Браже участва и в експедицията на Първа пехотна дивизия, тогава под командването на бригаден генерал Шарл Мари Еспри Еспинас (Charles-Marie-Esprit Espinasse), в Добруджа (21 юли – 9 август 1854 г.).
По българското крайбрежие на Черно море Дюран-Браже прави рисунки на Бургас, Варна, Балчик и Каварна.
За Бургас географът на английската кралица Виктория (Queen Victoria) Джеймс Уайлд (James Wyld) пише (1854):
„Бургас, наричан от гърците Пиргос, е разположен на нос, от чийто източен край се вижда риф с дължина четвърт миля на югоизток. Корабите могат да хвърлят котва на запад от това опасно място, на една дължина един кабелт [1 кабелт е равен на 182,88 м] южно от града, във вода с дълбочина 3 сажена [1 сажен е равен на 1,82 м], с дъно от пясък и кал. В центъра на пристанището дълбочината е 6 сажена, а по протежение на пясъчната ивица и лагуната – от 3 до 4 сажена, на дължина от един кабелт от брега. Вятърът, който обхожда това пристанище, е от изток, а когато е много силен, може да се намери убежище във Форос. Бургас е голямо пристанище за вътрешна търговия. Географска ширина на Бургас: 42° 30′ 40″′; географска дължина: 27° 30′ 6″“*.
* Geographical & hydrographical notes to accompany Mr. Wyld’s Maps of the Ottoman Empire and the Black Sea. London, James Wyld, Geographer to the Queen and H.R.H. Prince Albert, 1854, p. 20.
