Създаването на защитена морска територия – поддържан резерват „Маслен нос“, със сигурност би било от полза за местните хора. Ние не искаме да посегнем на поминъка им, напротив, увери Кремена Ватева, координатор на кампанията “Живо Черно море” към “Грийнпийс” – България в интервю за БНР Бургас. Тя коментира темата, след като бургаски общински съветници внесоха декларации, в които поискаха общинският съвет да отхвърли създаването на резерват.
В Черно море има загуба на биоразнообразие. За по-миналата година инвазивните видове в него са 26, то е податливо и на различните климатични промени – водата му се затопля много бързо. Създаването на една защитена зона, в която природата ще има възможност да се самовъзстановява, ще доведе до това наистина да има повече живот в морето. Имайки запазено биоразнообразие в един достатъчно голям периметър от морето, това биоразнообразие ще се разпространи в зоните наоколо. Това е от полза и за рибарите. По-чистата вода е от полза и за хората като цяло, и за туристическия бранш, каза тя.
По думите й трябва да се опитаме да видим резервата като една възможност за подобряване на състоянието на Черно море, което би било от полза и за местните общности.
Създаването на един изцяло морски резерват няма нищо общо с крайбрежието – той е навътре в морето, колко навътре тепърва предстои да стане ясно, каза още Ватева. Тя анонсира и промяна в първоначално предложения обхват. След първоначални срещи, които успях да проведа през лятото, имахме разговори и с учените от Института по океанология и беше променен пространственият обхват, за да бъдат взети под внимание интересите на местните хора. Към момента една голяма зона пред Приморско и Китен е изключена от пространствения обхват на това, което смятаме да внесем като предложение, но това не е окончателното предложение. То тепърва ще бъде разглеждано заедно със заинтересованите страни, каза Ватева.
От екологичната неправителствена организация планират първо да консултират проекта си с всички заинтересовани страни, включително местните общности, и да постигнат съгласие по него, включително за териториалния обхват на зоната, и едва след това да го внесат. Последната дума ще има Министерството на околната среда и водите, което определя и ограничителните режими във всяка защитена зона.
