Нов спътник картографира океанското дъно на Земята, осигурявайки безпрецедентни детайли и подробности, разкрива ново проучване. Първата година от измерванията на сателитната мисия на НАСА „Повърхностни води и океанска топография“ (SWOT), изстреляна през декември 2022 г. и разработена от НАСА и френския Национален център за пространствени изследвания, позволи на изследователите да проучат границите между континентите и да идентифицират подводни планини и вулкани, които са твърде малки, за да бъдат открити от предишните сателити.
„Откриването на тези особености наистина ще даде тласък на научните разработки, включително на тектоничните теории“, казва за Live Science съавторът на изследването Яо Ю, географ в Института по океанография „Скрипс“. Откритията биха могли да предоставят нова информация за океанските течения, преноса на хранителни вещества в морската вода и геоложката история на океаните на Земята.
С разделителна способност от 8 км и 21-дневен път, покриващ по-голямата част от планетата, само една година данни от SWOT дават по-ясна картина на океанското дъно от 30-годишните данни, събрани колективно от кораби и по-стари спътници, според публикация на изследователите в списание Science.
Екипът се фокусира върху три вида подводни структури: абисални хълмове, малки подводни планини и континентални граници. Абисалните хълмове – успоредни хребети, които са високи само стотици метри се образуват от движението на тектоничните плочи. Използвайки данните от SWOT, екипът картографира отделните хълмове и забеляза няколко места, където посоката на хребетите се променя, което предполага, че в определен момент от историята на Земята тектоничната плоча, която ги е образувала, е променила посоката си на движение.
Ю и колегите ѝ изследват и подводните планини, или подводните вулкани, които влияят на океанските течения и често действат като горещи точки за биоразнообразието. По-старите сателити са картографирали големи подводни планини, но екипът забелязва в данните от SWOT хиляди по-малки, неизвестни досега с височина над 1 000 метра. Данните помогнаха на екипа да доуточни картите на тектоничните граници и океанските течения в близост до крайбрежните райони.
„Много се интересуваме от [континенталните граници], тъй като океанските течения и приливите и отливите ще пренасят хранителни вещества и седименти от сушата в океана и ще влияят на биоразнообразието и екологията в крайбрежната зона“, казва Ю.
През останалата част от планираната си тригодишна научна мисия SWOT ще продължи да събира данни за океанските течения, да картографира океанското дъно и да оценява наличието на прясна вода в световен мащаб.
