За визията, която си поставя в развитието на Института по океанология “Проф. Фритьоф Нансен” – БАН разговаряме с неговия нов директор, проф. д-р Валентина Тодорова. Накратко, коя е проф. Тодорова? Родена е във Варна, завършва първа езикова гимназия (английската) в града. След това СУ „Кл. Охридски“, специалност „Хидробиология“ и целият й кариерен път (повече от 32 години) минава като учен в Института по океанология – БАН, Варна. Тя е доктор по хидробиология и професор със специализация в областта на биоразнообразието, екологията, опазването на бентосната фауна и дънните местообитания в Черно море. Автор и съавтор е на над 100 научни и научно-технически публикации и доклади. Член е на европейски, регионални и национални експертни и консултативни групи с морска екологична насоченост. Има управленски опит, като през различни периоди е била заместник директор, председател на научния съвет на института, ръководител на секция „ Биология и екология на морето“. Тя е втората жена, след проф. Снежана Мончева, която оглавява Института по океанология. На този пост е от 2 декември 2024 година.
Каква е програма за действие на новия директор на Института по океанология?
– Основната цел, която имам като директор е да се осигури приемственост и същевременно да се надгради капацитетът на института в пет основни направления. Първото е извършване на високо научно равнище на фундаментални и приложни изследвания в тематичните области на звеното. Второто – активно участие в образователния процес в страната при подготовката на квалифицирани специалисти на различни нива: обучение на студенти дипломанти, осигуряване на научно ръководство на докторанти, провеждане на докторантски курсове, специализации, следдипломни квалификации и други форми на обучение. Третото направление, в което искам да създавам и надграждам капацитет, е компетентното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от Закона за водите и Наредба №1 за мониторинг на водите. Съгласно тази нормативна уредба, Институтът по океанология извършва национален мониторинг на химичното и екологичното състояние на морските води и на състоянието на морската околна среда. Това е свързано с изпълнение на националните ангажименти по две рамкови директиви на ЕС – за водите и за морска стратегия.
Четвъртото направление, в което искам да осигуря приемственост и надграждане е подпомагане на органите на изпълнителната, законодателна и съдебната власт чрез становища, експертизи, прогнози, с разработване на концепции, проекти и планове за развитие в областта на нашата компетентност, тоест на морската околна среда.
И последното, имам амбицията да осигурим изграждане, поддържане и предоставяне за споделено ползване на научноизследователска инфраструктура и информационна база отново в приоритетните ни научни области.
Това са основните стратегически цели, които съм поставила в програмата си като директор на института. Но отвъд тях имам и специфични цели по отношение на ресурсите, дейностите инфраструктурата, оборудването и не на последно място – връзките с обществеността.
Бихте ли ги изредили?
– При разработването моята програма за управление и развитие, аз първо направих анализ на текущото състояние на дейностите и на ресурсите, с които разполагахме за предходния петгодишен период. Откроиха се, както положителните страни, така и слабостите и рисковете. По отношение на човешките ресурси установявам като слабост, отсъствието на млади учени във възрастовата група на 25 – 35 годишните. И сега една от специфичните цели, които си поставям е да бъдат привлечени и задържани млади и талантливи изследователи асистенти и главни асистенти, за да можем да осигурим приемствеността в експертния капацитет в бъдещето. Това е много важна специфична цел, която си поставям. Надявам се, че в момента условията са по-благоприятни, тъй като предходното ръководство на БАН в лицето на председателя акад. Ревалски, както и на неговите заместници, управителният съвет, успяха да осигурят сериозно увеличение на бюджета на БАН и на няколко етапа бяха повишени заплатите на учените, включително на най-ниските академични длъжности, асистентите, които дори още не са доктори. И се надявам, че при това по-високо равнище на заплащане професията учен ще стане по-привлекателна и ще успеем да привлечем млади талантливи хора да започнат кариера в нашата област, морската наука.
Друга специфична цел, която си поставям, е да се инвестира в изграждането на нова научноизследователска инфраструктура и в подобряване състоянието на съществуващата в института. По отношение на новата инфраструктура най-важната ни цел е построяването на нов научноизследователски кораб.
Там докъде са стигнали нещата?
– Ние ще кандидатстваме по проект, който се нарича Център за компетентност „Син кристал“. Като в неговите рамки наши партньори са Русенският университет, Бургаският университет, ВВМУ, Медицинският университет, Институтът по рибни ресурси и Центърът по хидро- и аеро динамика. Вече има решение на Министерството на образованието и науката за целево осигуряване на средства за строителство на научноизследователски кораб по програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Ние ще подадем проектното си предложение за Центъра за компетентност през януари и ако бъде одобрено от МОН ще получим това финансиране и в рамките на следващите 3-4 години е възможно да придобием нов научноизследователски кораб. В този център за компетентност искам да подчертая, че водещ партньор е нашият институт, което е много важно.
Разбира се, бих искала да ремонтираме, реконструираме и модернизираме наличната ни научноизследователска база на Шкорпиловци, която не е в добро състояние, въпреки че са направени някои належащи ремонти. И още през януари председателят на БАН член кор. Евелина Славчева изисква от всички институти да представят доклади за състоянието на имотите, които стопанисват. Те са собственост на БАН, включително терените и сградите. Ние имаме изготвени технически паспорти на основната ни сграда, в която се помещаваме като институт във Варна и на научноизследователската база в Шкорпиловци, с план сметка, какви са необходимите средства, за да бъдат ремонтирани и приведени в съвременно състояние. Ще изпратим изисквания доклад на председателя на академията с надеждата да бъдат поетапно осигурени средства за реконструкция, ремонт на съществуващата инфраструктура на института.
Друго важно, което трябва да спомена е, че по проект ще ремонтираме две съществуващи помещения и ще ги оборудваме в тъй нар. STEM (Science, Technology, Engeneering and Mathematics) лаборатории. И това ще стане нова модерна инфраструктура за обучение на ученици. Чрез тях ще постигаме целта за образование на различни нива.
Искам да отбележа и още нещо. Нашият институт ежегодно работи по близо 50 проекта с външно финансиране. Проектната дейност е много важна за нас и ще осигуря пълна управленска и административна подкрепа за нейното продължаване в института. Наред с научните резултати и ползата за обществото от проектната дейност има и много съществен финансов принос. В предходната година 55% от приходите на института са от проектна дейност с външно финансиране. Искам да запазя проектната активност и постъпленията от нея, разбира се, като не пренебрегваме и дела на бюджетната ни субсидия, който също трябва да бъде достатъчно висока.
Това ли е всичко по програмата?
– Не. Бих искала да кажа и за една своя мечта може би в малко по- далечна перспектива. Става дума за имота, в който се намира института. Той е със значителна площ и с вече много подобрена градската инфраструктура: изградени пътища, тротоари, съвременни комуникации, търговска мрежа, Аспарухов парк е в непосредствена близост. Бих искала там да бъде изградена нова мащабна инфраструктура – конферентен и образователен център с океанографски музей. Като ще търсим подкрепа, както от ръководството на БАН, така и възможности за финансиране от община Варна и публично-частно партньорство за строителство на това съоръжение с голям обществен интерес за бъдещо общо експлоатиране. Тоест ние ще търсим подкрепата на БАН, на община Варна и на частни заинтересовани организации, с които съвместно да изградим в бъдеще такъв конферентен и образователен център с океанографски музей. В момента дипломант архитект изготвя архитектурен план, който ще ни предостави безвъзмездно с цел да популяризираме тази идея пред широката общественост и пред органите на местното и национално управление и разбира се пред управлението на БАН.
Има и други неща. Много бих искала да издигнем връзките с обществеността на по-високо ниво. Така че да популяризираме полезността от работата на института и от там да повишим обществената подкрепа за нашата дейност. Предвиждам да го направим чрез най-различни форми. Първо, с разработване на комуникационна стратегия и план за извършване на регулярни информационни и образователни дейности и работа с обществеността, чрез осъвременяване на интернет страницата, подаване на ежедневна актуална информация за дейностите в интернет пространството и медиите. Чрез провеждане на различни отворени форми по повод Деня на отворените врати, Деня на Черно море и различни други. Също чрез осъществяване на контакти с неправителствените организации в областта на опазването на Черно море. Повишаването на връзките с обществеността е също една от специфичните цели на програмата ми за управление и развитие на института, която има одобрението на УС на БАН и много ще държа за нейното изпълнение.
