На дъното на океаните и моретата лежат повече от 8500 кораба, потънали по време на двете световни войни. Смята се, че тези потънали кораби съдържат до 6 милиарда галона гориво, както и боеприпаси, токсични тежки метали и дори химически оръжия.
В продължение на десетилетия тези потънали кораби до голяма степен са останали извън полезрението. Но през цялото това време структурата им се разрушава, което неумолимо увеличава вероятността от внезапно изпускане на токсични вещества в морската среда.
В някои части на света изменението на климата изостря този риск. Повишаването на температурата на океана, окисляването и засилването на бурите ускоряват разрушаването на тези потънали кораби.
Разбира се, останките от световните войни далеч не са единствените, които се намират на морското дъно, а много други допринасят за проблема. Разходите за справяне с този глобален проблем се оценяват на 340 милиарда щатски долара.
Колко от тези потънали кораби представляват заплаха за безопасността на хората, за крайбрежните общности и за околната среда? Какво може да се направи – и защо не го направихме по-рано? Тези въпроси задава в своя публикация The Conversation.
Картографиране на проблема
Суровите цифри в долари и броят на корабокрушенията на картата основателно предизвикват безпокойство. Работата на изследователи като Пол Хеерсинк събира различни набори от данни, за да помогне за визуализиране на мащаба на предизвикателството. И все пак тези цифри, както и разположението на точките върху картите, могат да създадат фалшиво чувство за сигурност.
Остава фактът, че световните океани и морета не са толкова добре картографирани, колкото бихме искали, като около 23 % от тях са описани подробно. Дори и това ниво на детайлност често не е достатъчно, за да идентифицираме положително даден потънал кораб, камо ли да определим риска, който той може да представлява.
В световен мащаб се полагат усилия за подобряване на картографирането на океанското пространство под егидата на проекта „Морско дъно 2030“, който се стреми да постигне универсална разделителна способност от 100×100 m. Това означава, че един „пиксел“ информация ще се равнява на около две футболни игрища. Това ще бъде трансформиращо за нашето разбиране на океанското дъно, но няма да разкрие детайлите на всички онези неща, които биха могли да се скрият в рамките на тези две футболни игрища (което включва доста потънали кораби).
Много от потъналите кораби, които могат да създадат най-големи проблеми, се намират в по-плитките крайбрежни води, където правителствените инициативи за картографиране и работата на индустрията осигуряват много по-висока резолюция, но въпреки това предизвикателството за идентифициране остава.
Историческите архиви, като тези, които се съхраняват от фондация „Лойдс Регистър“ в Лондон, са от основно значение за постигане на по-голяма сигурност относно мащаба и естеството на предизвикателството. Те съдържат подробности за структурата на кораба, превозваните товари и последните известни позиции преди неговата гибел.
Точността на тези позиции обаче е променлива, което означава, че не е лесно да се знае къде точно на морското дъно може да има останки, а оттам и как да се изследват и да се оцени рискът от тях. Това се вижда ясно от работата на британския морски археолог Инес Маккартни и океанографа Майк Робъртс, чиито подробни геофизични и архивни изследвания в Ирландско море показват, че историческите потънали кораби често са били погрешно идентифицирани и локализирани. Това означава, че точките на картата често са на грешни места, а до 60% от тях могат да се намират на неизвестни координати на морското дъно.
Състезание с времето
Повечето от потъналите кораби, които предизвикват най-голяма загриженост, са с метална или метално-дървена конструкция. Стоманата в тези потънали кораби бавно се разгражда, което увеличава вероятността от разпиляване на товари. Това обаче е само част от риска.
Морето се превръща във все по-натоварено място, тъй като извършваме все по-интензивен риболов и ускоряваме изграждането на морски вятърни паркове и други енергийни инсталации, за да изпълним ангажиментите си за нулево нетно потребление. Всички тези дейности влияят на морското дъно и могат да нарушат физически или да променят динамиката на местата, в които има потънали плавателни съдове.
В световен мащаб все повече се признава необходимостта от решаване на този проблем. Досега той остава нерешен поради сложното международно и интердисциплинарно предизвикателство, което представлява.
Решаването на тези въпроси е сложно предизвикателство и изисква приноса на историци, археолози, биолози, геофизици, геохимици, хидрографи, анализатори на геопространствени данни и инженери.
Напредъкът в подводните безпилотни апарати (AUV), които са снабдени с набор от сензори за измерване на морското дъно и откриване на замърсители, може да помогне за подобряване на знанията ни за местоположението на потъналите кораби, за това какво превозват и за състоянието им. AUV могат да осигурят сравнително евтини данни с висока разделителна способност, при които се отделят по-малко емисии, отколкото при подобна кампания за проучване, провеждана от голям изследователски кораб.
Но ние също така трябва да споделяме тази информация и да я сравняваме с данни от архиви, за да помогнем за генерирането на знания и по-високи нива на сигурност. Твърде често подводните проучвания и изследвания се провеждат на парче, като данните се съхраняват от отделни агенции или компании, което пречи на бързото и кумулативно повишаване на разбирането.
Не е напълно известна сериозността на риска за околната среда и безопасността, който представляват потъналите кораби на океанското дъно, и как той се променя с течение на времето. Но това е проблем, който можем да решим.
Необходими са незабавни действия, които да се ръководят от стабилна регулаторна и финансова рамка, както и от технически стандарти за възстановяване. За да се стимулира тази рамка, е свикано глобално партньорство с кодово име „Проект Тангароа“, но за да се осъществи, са необходими политическа воля и финансиране.
Чрез целенасочена архивна и изследователска работа, както и чрез обмен на данни и идеи, можем да очертаем курс към бъдеще, в което морето не е място, където днес пренебрегваме неща, които ще ни застрашат утре.
