Автономни подводни уреди са монтирани на дъното на Бургаския залив и измерват вълнението и теченията в крайбрежната зона на Черно море. С тяхна помощ учени от базирания във Варна Институт по океанология “Проф. Фритьоф Нансен” – БАН ще установят дали и как се променя вълновият, хидродинамичният и морфодинамичният режим в акватории край вече изградени пристанищни съоръжения. Тези изследвания се провеждат в рамките на проекта „Изменение на хидроморфоложкия режим в техногенно повлияна брегова среда – CHYMERA“, финансиран от Фонда за Научни изследвания към Министерството на образованието и науката.
Сега на дълбочина от 6 метра в акваторията пред кв. „Крайморие“ е поставен специален автономен уред, работещ на принципа на Доплеровия ефект, а друг подводен апарат е разположен на няколко кабелта от о. Св. Анастасия.
Преди 5 години завърши тежката строителна работа на новата лодкостоянка в бургаския квартал „Крайморие“. С помощта на данните, регистрирани с тези автономни уреди, сега учените ще имат възможност да моделират бреговите процеси и тяхното потенциално въздействие върху бреговата ивица и прилежащата акватория в резултат на изграждането на хидротехническото съоръжение.
“Този тип изследвания могат да бъдат прилагани и преди изграждане на нова пристанищна инфраструктура“, каза пред Maritime.bg гл. ас. д-р Наталия Андреева от секция „Динамика на бреговата зона“ към ИО-БАН. По думите й при бъдещи инвестиционни намерения, учените от ИО-БАН могат да бъдат привличани за установяване на потенциалните изменения и влияния, които хидротехническото строителство може да има както върху брега, така и върху крайбрежните екосистеми.
Снимка: Атанас Мачев
Данните от такъв тип измервания подпомагат учените в прилагането и на природосъобразни решения и концепции за възстановяване на екосистеми и биотопи, разясни още д-р Андреева.
Фокусът на учените е върху местообитанията на морски треви в района на залив Форос, част от Бургаския залив. Тяхната работа по проект– “Широкомащабно възстановяване на крайбрежни екосистеми чрез свързаност реки-море – REST-COAST”, финансиран по Европейската програма Хоризонт 2020, има за цел да бъде установено до каква степен възстановяването на крайбрежните екосистеми може да допринесе за нисковъглеродна адаптация, намаляване на рисковете от отрицателно въздействие на бреговата ерозия и крайбрежните наводнения, и осигуряване на ползи за биоразнообразието в крайбрежни екосистеми – влажни зони и подводни ливади от морски треви.
Нашата идея е да разширим полетата с морска трева Zostera noltei в залив Форос. Целта на измерванията с подводните уреди е да се подпомогне моделирането на бреговите процеси, за да установим дали и как наличието на полета от морски треви оказва влияние, например върху бреговата ерозия и заливанията в резултат на екстремални щормови събития”, каза д-р Наталия Андреева.
Maritime.bg припомня, че северната съседка Румъния привлече близо милиард евро за защите на бреговата си ивица и изграждане на изкуствени рифове за нейното опазване.
