В района на Пристанище Таман и село Волна остава по-голямата част от петното от разлива с мазут, допуснат след инцидент с два руски танкера в района на Керченския проток. Това съобщиха от отдела за дистанционни методи на наблюдение на Морския хидрофизичен институт на Руската академия на науките. Петното е с дължина около 29,9 морски мили, според руските учени.
„От мястото, където е потъналата част от кораба (VOLGONEFT-212, б.р.) се наблюдава петно с дължина около 29,9 морски мили. Заради вятъра, който промени посоката си, то първо се насочва на север, след това посоката се променя и както преди се насочва на югоизток“, каза Сергей Станичний от института.
Според предоставените от него сателитни данни, петното се извива на север от пристанище Таман и село Волна и ясно се вижда, че замърсяването вече е по руското крайбрежие, предаде държавната информационна агенция на страната.
Изтичането е регистрирано само от един от двата танкера.
„Нищо от VOLGONEFT-239 не е регистрирано досега, не е регистрирано изтичане. Само от една точка има изтичане на нефтопродукти“, каза той.
„Сателитните изображения, анализирани от Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, не предполагат въвличане на замърсители в струята на основното черноморско течение, която се разпространява на Запад на около 60 км от входа на протока. При така създалата се ситуация не се очаква нефтеното замърсяване да достигне българските брегове“, каза доц. Николай Вълчев, специалист по хидродинамика от БАН.
В периода от началото на разлива до 18 декември поради силния вятър, който духаше от западната четвърт, в акваторията непосредствено южно от входа на Керченския проток се формира устойчиво крайбрежно течение с източна посока. Това доведе до разпространението на нефтените замърсители в тясна акватория в североизточната част на басейна. При достигането на бариерната Бугазкая коса течението се разделя на два клона, чието разпространение следва бреговия контур. Първият клон се отклонява на Север и връща водите към протока, а вторият – по-интензивният, се разпространява на Юг-югоизток. Това обяснява идентифицираните нефтени замърсявания по бреговете на Анапа, а по непотвърдени данни, съобщени от независимия новинарски сайт maritime.bg – и малко по-южно по крайбрежието край Памятная Доска Защитникам, крайбрежен паметник, разположен южно от Анапа, съобщават от МОСВ.
