Рисунките (гравюрите) са работа на италианския художник Джузепе Аурели (Giuseppe Aureli, 1858-1929). Те представят изглед на Варна откъм морето и изглед към Варненското пристанище от Ени-куле табия*. Рисунките са публикувани в италианското илюстровано списание “L’Illustrazione italiana” (Илюстрационе италиана) от 5 август 1877 г., от времето на Руско-турската (Освободителна) война от 1877-1878 г. Те илюстрират статията “Varna e Sciumla”:
„Варна и Шумен.
Талантливият ни художник г-н Аурели пътува от Константинопол до турския лагер с разрешение от Сераскериата, което не беше лесно да се получи. В броя поместваме четири негови рисунки (гравюри) от Варна и Шумла.
Рейдът на Варна се представя на зрителя под формата на подкова, чиито краища са нос Годроф – на север, и нос Галата – на юг; целият е отворен на изток, така че в случай на източен вятър корабите не са в безопасност. Откъм сушата многобройни хълмове образуват пояс около града, а между тях и града има огромно езеро, захранвано от потоци, чиито води се вливат в морето по канал, който се вие през огромна равнина. Важността на Варна се състои в това, че тя е начело на железопътната линия Рустчук. Общоприето е мнението, че руснаците, заели турската страна на Дунав, ще тръгнат по този път към османското черноморско крайбрежие. Но трябва да се има предвид, че в такъв случай те ще се срещнат с голямата турска армия при Шумла, много силен град сред Балкана, на половината път от Рустчук до Варна.
В момента в пристанището на Варна се намират няколко бронирани кораба на турския флот, които силно затрудняват достъпа на врага до него, както и крепостите на брега, въоръжени с големи оръдия, и гореспоменатите хълмове, увенчани с фортове и въоръжени с оръдия на Круп. Командир на крепостта е Рашид паша (Щрекер)**, германски генерал с големи заслуги, който от много години е на служба в Турция.
Населението на Варна не надхвърля 20 000 души; има турци, гърци, арменци, българи, евреи и няколко чуждестранни колонии. В града има 12 джамии, 4 църкви и един „римокатолически“ параклис, обслужван от капуцини.
Варна е главното търговско пристанище на Румелия на Черно море. Но тъй като понастоящем износът на зърно е забранен с оглед на евентуалните нужди на армията, няма важна търговска дейност. Единствената дейност, която се наблюдава в пристанището, е разтоварването на оръжия, боеприпаси и сухари за войската, които многобройни коли, наречени брички, превозват до железопътната гара. Всеки ден определен брой жители отиват да участват в допълнителната отбранителна работа, като всеки от тях получава по 80 цента дневни надбавки.
Гарнизонът се състои от египетски контингент, чийто командир е Хасан паша***, син на хедива. Офицерите на тези войски са предимно италианци; високообразовани и много учтиви мъже. Във Варна все още има черкези, но поведението им по нищо не прилича на добрата дисциплина на египтяните, която е дело на италианците и е заслуга на хедива“****.
** Вилхелм Щрекер (Wilhelm Strecker, 1830-1890) (Рашид паша), немски офицер (от 1875 г. генерал-майор) на служба в Османската армия. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Щрекер командва артилерията на Варненската крепост.
*** Принц Хасан паша (Hassan Ismail Pasha, 1854-1888), син на египетския хедив. Командващ Египетския корпус (около 6 500 души с 24 оръдия) от състава на Източнодунавската армия, комендант на Варна по време на Руско-турската (Освободителна) война от 1877-1878 г.
**** L’Illustrazione italiana, Anno IV, N. 31, 5 agosto 1877, p. 78.
