Завършена технологична разработка, насочена към подобряване сигурността на корабоплаването – уникална в световен мащаб, която е част от международния проект Iliad, представиха екипът с ръководител проф. д-р Тодор Ганчев от Техническия университет – Варна и потребителят й – ДП „ Пристанищна инфраструктура“ на общото събрание на изпълнителите на проекта в Порто, Португалия.
Той е тригодишен, остават броени месеци до неговото приключване и на форума беше отчетена свършената работа по всичките общо 22 разработки от различни страни, като българската се оказа в най-напреднал стадий, заяви пред Maritime.bg проф. Ганчев. По неговите думи там на живо са демонстрирали, как работи софтуерът, какви са неговите възможности. Представени са и видео материали, с които се демонстрират изпитанията в реални условия в плавателните канали на Пристанищен комплекс Варна.
Имаше голям позитивен отзвук, бяхме поздравени за нивото на технологичната готовност, до която сме стигнали, каза ръководителят на екипа. От всичките 22 технологични прототипа, както казах, нашият е най-напреднал, като етап на развитие, функционалност и направихме много силно впечатление на останалите партньори. Ние сме на седмо ниво, както го степенуват. Това означава изпитания в реални условия и достигане на зряла технология, която на следващ етап може да бъде сертифицирана. Осмото ниво вече е самата сертификация. Тоест имаме внедряване, имаме тестове с положителна оценка. От тук нататък остава само да допълваме нови функционалности, за да се получи цялостен продукт, сертифициран за използване, което е в следващ етап от проекта.
Най-интересното в случая е, че двата екипа: от една страна ние, от ТУ и от друга, ДППИ в качеството им на партньор по проекта, също и краен потребител, разработвахме заедно тази технология и заедно я представихме на общото събрание. Работихме по проекта като един екип и създадохме много иновативна технология, каквато няма в момента никъде по света, според думите на проф. Ганчев.
Тя в реално време пресъздава ситуацията в условията на намалена видимост, за да могат капитаните на кораби да „виждат“ през мъглата. Да виждат обектите от реалния свят, насложени върху симулацията добавена реалност, така че да могат да извършват навигацията през плавателните канали на пристанищния комплекс даже при условията на силно намалена видимост: мъгла, силен дъжд, коментира още той.
При това положение обикновено пристанищният комплекс е затворен за определен тип маневри. С новата технология се създават условия той да работи повече дни в годината, което има икономически ефект за индустрията – увеличава се възможността за непрекъсната верига на доставките и на износа. Освен това позволява да се подобри сигурността на корабоплаването, защото създава условия да се симулират неща, които капитанът няма как да види при ограничената видимост или в нощно време. С помощта на компютърен екран и на специални очила за добавена реалност ние пресъздаваме голяма част от света, който в момента не е видим с невъоръжено око. Пресъздаваме навигационните линии, даваме информация за разстояние и много други полезни неща, които човек, иначе преценява със своите сетива. Освен субективната оценка вече имаме и обективна, която се получава посредством технологиите. Намалява се възможността човекът да сбърка поради моментно невнимание или голяма натовареност и умора. Имаме още един канал на информация, още един инструмент, който да подпомага капитаните. Разбира се, решението го взема човекът, отговорността е негова, но наличието на такава допълнителна функционалност само подпомага и подобрява сигурността на корабоплаването. Това е едното приложение на тъй нар. сляпа навигация, заяви още проф. Ганчев.
Второто приложение, което съвместният екип демонстрира на срещата в Португалия е свързано със система за усвояване на риска за определени типове маневри, за определени типове плавателни съдове в конкретни области от пристанищния комплекс.
Използваме локалното предсказване на метеорологичната обстановка с голяма точност във времето и пространството, продължи проф. Ганчев.
По думите му системата създава локализация на дадената прогноза на времето (сила на вятъра, температура, видимост, подводните течения), тъй като в рамките на проекта са инсталирани допълнителни сензори, разработени от естонска компания, които измерват водните течения в плавателните канали.
Получаваме информацията в реално време и на нейна основа можем да предсказваме за следващите няколко часа, какво ще бъде течението, каква ще е силата и посоката на вятъра, температурата, видимостта. Благодарение на тези предсказания диспечерите получават цялостна картина, когато вземат решения, дали да разрешат или не дадена маневра в зависимост от вида на кораба, теглото на товара. В зависимост от маневрата, която трябва да бъде извършена, от локацията, където трябва да стане. Ние, всъщност оценяваме риска и по много прост начин с цветно очертан полигон подаване информация към диспечерите за нивото на риска. Да кажем имаме зелен код, който показва нисък риск, червен – висок риск. До момента те разчитат само на метеорологичните станции, които показват, какво е било времето. А на този етап ние правим прогноза с резолюция с точност около 1 кв. км и през 15 минути за три часа напред. Има общо около 28 метеорологични станции, разположени по черноморското ни крайбрежие, динамичните модели, които се използват за изчисляване на времето имат резолюция 10 на 10 км, най новите – на 5 км, което е световно постижение. Ние използваме други методи, които позволяват локално да се предскаже с резолюция 1 км и е само за няколко часа напред, да кажем до 3 часа – времето за най-дългата маневра във варненското пристанищен комплекс, каза още проф. Ганчев.
Останалите разработки по проекта Iliad, представени в Португалия, са за други технологии. Някои за рибарите да откриват рибните пасажи, други изследват по какъв начин се движат замърсяванията като разливи на нефт, трети използват технологии, с които само визуализират и симулират как да бъдат разположени вятърни паркове, по какъв начин да са ориентирани перките. Има един друг проект, който изследва да се прави ел. енергия от морските вълни. Специално нашият проект, който за разлика от останалите вече в етапа на внедряване от крайния му потребител; след месеци ще бъде сертифициран и готов за ползване, продължи още той.
След това смятаме, че можем да продължим работата по него. Да привлечем допълнително финансиране, за да добавим много нови функционалности, които първоначално не бяха предвидени, но биха направили разработката още по-полезна. Има възможност да постигнем още по-точна локализация на плавателния съд. В момента тя е около един метър, което не е много добре, когато корабите трябва да акостират на док, там трябва да се подобри и видимостта. Разработките ни позволяват спокойното преминаване през плавателните канали, но при много по-точни маневри има доста нови функционалности, които трябва да се направят, допълни ръководителят на проекта, проф. Ганчев.
Ето коментара и на другия ръководител на екип по проекта Iliad, к.д.п. д-р Милен Тодоров, директор на дирекция „Ръководство на корабния трафик“ към ДППИ, което е краен потребител на новата уникална разработка.
Що се отнася до технологията за предсказване на метеорологични явления и събития с увеличена резолюция по време и пространство ние като краен потребител имаме задачата да валидираме действието на този нов продукт като експериментираме с него и съответно споделяме впечатленията си, като така да спомагаме за донастройването на самия модел, каза кап. Тодоров.
Той дава добри резултати, тъй като по предричането на явленията много се доближава до известните големи метеорологични модели, но нашата цел е да го направим с по-точна интродукция. Към момента вече имаме няколко случая, в които установяваме, че това което предсказва новият модел в по-малка площ и за ограничено време, където съществува конкретен навигационен интерес, действително е по-достоверно от прогнозите на общите модели. Примерно в район, където маневрира конкретен кораб той дава по-добри и по-точни резултати, каквато е и целта на самата разработка. Разбира се, ние не можем да генерираме окончателни изводи на базата на няколко седмици или месеци наблюдения, поради което сме подходили към разработването на този модел, по начин за да можем да го използваме и след приключването на проекта и заедно с разработчиците евентуално да го подобряваме в бъдеще, да кажем в перспектива няколко следващи години. В такъв смисъл очакванията са този продукт да се окаже полезен и като технология да се окаже интересен и за други ползватели, заяви още капитанът.
На форума в Португалия беше представена още една технология – за преминаване на фарватерите в условия на влошена видимост – мъгла, снеговалежи или силен дъжд, при която корабните технически средства не дават достатъчно добра картина на обстановката. Нашата организация няма съвсем пряко отношение към разработването ѝ, но сме заинтересовани от резултатите, тъй като експериментите се извършват в акватория, която се контролира от нашата дирекция и при успешно прилагане би могла да подобри навигационните условия там. Основната идеята е прилагането на добавена реалност. Дирекция „Ръководство на корабния трафик – Черно море“, изграждайки системата VTMIS за управление на корабния трафик извърши заснемане на цялата акватория и пресъздаването ѝ в географски точен триизмерен компютърен модел. Този модел може да се подава на корабоводителя, който е попаднал в район с намалена видимост, като при решаване на проблема с навигационната точност, а именно до степен да се определи не само, къде е корабът, но и къде се намира той и чрез специални очила да му се даде от геометрически правилна перспектива картина на обкръжаващата обстановка. По този начин навигаторът ще може да се ориентира, къде спрямо него са фарватерът, буйовете, къде са бреговете. Като цяло до момента резултатите са изключително интересни и обнадеждаващи, така че експериментите продължават, коментира в заключение к.д.п. д-р Милен Тодоров.
