Сред корабите, посетили Варненското пристанище по време на Кримската война (1853-1856 г.), е и английският параход „Хималаи“ (Himalaya). Той е построен в Блекуол, Лондон (Blackwall, London) от компанията “C. J. Mare & Co.” (Чарлз Джон Маре и Ко.) като пътнически кораб за Peninsular and Oriental Steam Navigation Company. На 18 февруари 1854 г. параходът е купен от английското правителство за военния флот.
Параходът „Хималаи“ е железен, винтов кораб с водоизместване от 3 550 тона, с парен двигател със 750 к. с., с допълнително ветрилно стъкмяване и скорост от 13 възела. Параходът има екипаж от 213 души, каюти за 200 пътници от първа и втора класа, и може да превозва до 2000 войника. Той е най-големият парен кораб в света за своето време (1854 г.).
„Хималаи“ пристига във Варна от Корк (Cork), южна Ирландия на 12 юни 1854 г. с 5-и драгунски, гвардейски полк (5th Royal Inniskilling Dragoon Guards) и всичките им коне на борда, без да спира в междинни пристанища.
Специалният военен кореспондент на вестник „Таймс“ Уилям Хауърд Ръсел пише:
„Войските продължават да пристигат всеки ден. На 12-ти 5-и драгунски полк, който напусна Корк на 28-и май, беше разтоварена от „Хималаи“ след най-бързия преход, познат досега, от Ирландия до България“. (The British Expedition to the Crimea. By W. H. Russell, LL.D, The “Times” Special Correspondent. A Revised Edition. London, G. Routledge & Co, 1858, p. 62).
На 5 септември 1854 г. параходът „Хималаи“, натоварен с 8-ми полк на Кралските ирландски хусари (8th King’s Royal Irish Hussars) напуска Варненското пристанище и се отправя за Балчик, и оттам на 7 септември за Крим.
Франсес Дъбърли (Frances Isabella Duberly), жена на ковчежника на 8-ми полк на Кралските ирландски хусари капитан Хенри Дъбърли (Henry Duberly), пише в своя дневник:
„Петък, 1-ви септември [1854 г.]. Ембаркирането започна в шест часа. Докато войските се нижеха надолу капитан Локууд, един от адютантите на лорд Кардиган, пристигна със заповед от лорд Лукан, че никой офицер няма право да качи на борда повече от един кон; тези, които са качили повече, ще трябва да ги върнат обратно на брега. Каква приятна новина за мен! Но нямах време да мърморя, вместо това се покатерих на каруцата, пълна с багаж, и прикрита колкото мога, се спуснах към брега. Лорд Лукан, който беше там, оглеждаше всяка жена дали не е скрита изискана дама, но огледът му бе напразен и аз, давейки се от смях, преминах бързешком край коня му в лодката. Тук екипажът ме посрещна много гостоприемно, дадоха ми вода и ми направиха комплимент за бистрата кожа на страните ми, която „не изглеждала, сякаш съм се трудила усилено под слънцето“ и накрая ме качиха благополучно на борда на „Хималаи“, където бях незабавно отведена до каютата си.
Вторник, 5-ти. Пазя каютата откакто съм на борда. Спокойно можем да се молим за „всички пленници и затворници“. След волния ми живот под „благословеното небе“ да бъда херметично запечатана в тясната каюта на един кораб. Не мога да дишам, дори и когато провра главата и раменете си навън през люка.
… Днес дойде сигнал да продължим към залива на Балчик и след като се закачихме към № 78, с Конотските щурмоваци на борда, дадохме пара да се присъединим към ескадрата, плаваща от Варна. До Балчик стигнахме за около два часа и видът на залива, претъпкан с кораби от всевъзможен вид, от трипалубни военни кораби до най-малките парни речни влекачи, изпълни ума с възхищение пред великолепните военноморски сили на Англия“.
(Journal kept during the Russian war, from the departure of the army from England in April, 1854, to the fall of Sebastopol. By Mrs. Henry Duberly. London, Longman, Brown, Green, and Longmans, 1855, p. 72-74).
