За първи път за Черно море се прилага и тества алтернативен метод, наречен анализ на ДНК от околната среща (eDNA) за откриване на видове риби. Това се прави само чрез анализ на морска вода от лабораторията по „Молекулярна таксономия и екология на морските организми” в Института по океанология – БАН. Това е бързо развиващ се подход, представляващ нова стъпка към подобряване изследването на биоразнообразието на рибите, заяви пред Maritime.bg проф. д-р Петя Иванова, ръководител на лабораторията. Понастоящем мониторингът на морските риби и оценката на техните запаси до голяма степен се основава инвазивни и скъпи техники, каквото е траленето.
Прилагането на този иновативен за района метод е в рамките на участието на ИО-БАН в проекта BRIDGE-BS ( „Насърчаване на научните изследвания и иновациите в Черно море за съвместно развитие на синия растеж в рамките на устойчиви екосистеми“), каза ръководителят на лабораторията. Анализът включва събиране на проби от морска вода, филтруване, след което задържаните във филтъра отделни клетки, части от кожа, люспи и т.н. от рибите, се подлагат на генетичен анализ.
Пробите от морска вода се вземат с батометър от различни дълбочини и така можем да проследим вертикалното разпространение на видовете риби в морето, което с тралиране няма как да се направи.
Практически този метод на генетичен анализ, който за първи път прилагаме в Черно море за анализ на рибното биоразнообразие, бързо се развива и прилага в други морета и океани през последните години. Много са предимствата му. Първо, той не е инвазивен, защото не събираме и респективно не унищожаваме рибите, за да ги изследваме впоследствие, а използваме само филтрирана морска вода, обясни проф. Иванова. Наред с това отнема по-малко време и не е толкова скъп, колкото тралирането. И не на последно място – има висока ефективност – установява се много по-голям брой видове в една проба, отколкото чрез прилагане на конвенционалните методи
За да се сравнят двата метода (тралиране и ДНК от околната среда) бяха проведени паралелни анализи. Чрез първия метод бяха установени 17 вида риби, докато с анализа на ДНК от околната среда – общо 25 вида, тоест с осем повече, подчерта проф. Иванова. Наред с това установихме и мигриращи и инвазивни видове. При нашето есенно изследване в района на Созопол и Обзор регистрирахме, например, инвазивния вид риба пеленгас, представител на кефаловите риби, който е бил въведен с аквакултурни цели в Черно море и Азовско море и постепенно се разпространил и достигал и до нашия бряг. За първи път е регистриран по нашето крайбрежие пак от нашата лаборатория през 2003 г.
Смятаме, обаче, че това не е първата поява на вида, просто преди това не е бил идентифициран. До 2007 – 2008 г. са реализирани значителни улови, но през последните 10-15 години вида не е регистриран пред нашия бряг. Това показва, че този метод може да се използва за изследване и мониторинг на инвазивните видове, а също така и на застрашени от изчезване видове, каквато е руската есетра, уловът на която е в продължителна вече десетгодишна забрана с цел възстановяване на запасите. С ДНК подходът, ние регистрирахме руска есетра в 7 района пред нашия бряг, докато при паралелно извършените изследвания с трал, видът не беше установен.
Друго предимство на метода е, че може да се прилага в райони, където не е възможно да се тралира, като например в крайбрежните зони с малки дълбочини.
Проф. Иванова смята, че този метод би следвало първоначално да се прилага като съпътстващ към мониторинговите програми, за да се получи пълна картина на изследваното биоразнообразие. Според нея този метод е бъдещето на мониторинга поради всички посочени предимства.
Друг важен елемент от нашите изследвания по проекта BRIDGE-BS е да се опитаме да направим оценката на запасите на рибите чрез анализ на ДНК от околната среда.
Проучването, което извършихме е все още пилотно. Независимо от това то показа, че приложения от нас метод е много обещаващ и предстои да се развива, затова се надяваме да намери място като паралелен, а в последствие и самостоятелен метод за мониторинга на биоразнообразието и на запасите на стопански ценните видове риби, допълни проф. Иванова.
