Планът на обсадата на Варненската крепост по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. е публикуван в атлас със заглавие: „Карти и планове към описанието на Турската война от 1828 и 1829 г. / Съставител Н. Лукянович. Санкт Петербург, 1844 г. Атласът е приложение към книгата на капитан Николай Андреевич Лукянович „Описание на Турската война от 1828 и 1829 г.“. Съставен от гвардейския капитан Лукянович. Санкт Петербург, в печатницата на Едуард Пратс“ в 4 части (1844 и 1847 г.). Атласът е библиографска рядкост. Тук представеният план на Варненската крепост е от атласа съхраняван в Държавната обществена историческа библиотека на Русия в Москва (Государственная публичная историческая библиотека в России).
Планът е неоцветен (черно-бял). Линейният мащаб е във версти (2 версти) (1 верста е равна на 1066,8 м). Планът е южно ориентиран (посоката юг е горе). Той обхваща територията между Черно море (Часть Чернаго Моря) на изток, до Девно (Девня) на запад, и от Франки (Франга) на север, до височината Курт тепе (Гора Куртепе) и Мимисофларъ (Мемиш Софулар / Приселци) на юг. Върху него са нанесени всички села в околностите на Варна (част от които днес са изчезнали): на север от Девненското езеро (Лиманъ Девно) – Пашакиой (Паша кьой / кв. „Владиславово“ на гр. Варна), Гайдолы (Голям Аладън / Страшимирово?), Девно (гр. Девня), Франки (Франга / Буюк Франга / кв. „Каменар“ на гр. Варна); на юг от Девненското езеро – Галата (кв. „Галата“ на гр. Варна), Пейнерджи (на южния бряг на Варненското езеро), Ешекъ (на южния бряг на Варненското езеро), Османджи (край пътя от Константиново за Аврен, изчезнало през 1837 г.), Гебеджи (Гебедже / гр. Белослав), Кюкледжи (Кьоклюджа / Звездица), Гасанларъ (Хаджи-Хасанлар / Хаджи-Синанлар / Бенковски), Авренъ (Аврен).
Във Варненския залив са нанесени два пристана (Пристань) – на север от Варненската крепост пристана на адмиралтейския кораб „Париж“, под командването на капитан I ранг Дмитрий Егорович Балзам, и пристана в южния край на залива в местността „Карантината“.
На картата са нанесени и фортове на запад и северозапад от крепостта, окопите на руската армия и пътищата от крепостта водещи към Каварна на север, Гебедже (Белослав) и Козлуджа (Суворово) на запад и към Бургас и Константинопол на юг.
Обсадата на Варненската крепост (22 юли – 29 септември / 11 октомври 1828 г.) се ръководи от вицеадмирал княз Александър Сергеевич Меншиков и неговият началник-щаб генерал-майор Василий Алексеевич Перовски, а след раняването на княз Меншиков – от граф Михаил Семьонович Воронцов (18 август – 29 септември / 11 октомври 1828 г.).
Съгласно клаузите на Адрианополския мирен договор – 2 / 14 септември 1829 г., руските войски се оттеглят от Варна на 19 септември (1 октомври) 1830 г., след получаването на част от военната контрибуция – 400 хиляди златни холандски дуката.