От Китай дойде новината за въвеждане в състава на Военноморските сили на страната на самолетоносача „Ляонин”, а от Баренцево море – за провеждане на изпитания на индийския самолетоносач „Викрамадитя”.
Проектите на корабите бяха създадени още в СССР, но съдбите им се оказаха различни.
Единственият кораб, способен да носи самолети и приет във Военноморските сили на Китай, засега само по название е самолетоносач. Палубният изтребител за него все още е на изпитания. Навремето Пекин беше помолил Русия да му продаде няколко Су-33, но Москва отказа, като сметна, че тази техника може да бъде копирана. Малко по-късно обаче, Украйна продаде на Китай един от прототипите на Су-33 – самолет Т-10К.
През 2010 година Китай обяви за приключване на създаването на своя палубен изтребител Shenyang J-15, като изрично изтъкна, че той представлявал модернизирана версия на Shenyang J-11, само че последният е всъщност копие на съветския Су-27.
Защо му е на Китай самолетоносач без самолети? Причината може да се крие в конкуренцията на водещите азиатски страни. Защото едновременно с модернизирането на „Варяг”, получил названието „Ляонин”, на руския завод „Севмаш” се модернизираше кораб от същия клас за Военноморските сили на Индия – бившият съветски самолетоносач „Адмирал Горшков”, който сега се нарича „Викрамадитя”.
За особеностите на този проект разказва военният експерт Игор Коротченко:
– Изискванията на Индия са на предела на възможностите на днешните технологии. Работите по модернизиране на „Адмирал Горшков” до самолетоносача „Викрамадитя” бяха много мащабни, за първи път нашият военно-промишлен комплекс се сблъска с реализиране на един толкова сложен технологически проект. Достатъчно е да се каже, че от стария кораб остана само корпусът. Фактически е построен нов кораб.
За отбелязване е, че за индийския кораб, за разлика от китайския, палубни самолети вече има, и те се произвеждат серийно.
Но по време на морските изпитания на „Викрамадитя” в двигателния блок възникнаха повреди: при три от осем котела се разрушиха от 5 до 10% топло-изолиращи елементи. Общата мощност на двигателите беше намалена до ниво 50%, но и в този режим корабът успя да развие скорост 22 възела – т.е. онази скорост, при която вече е разрешено излитането и кацането на самолети. Самолетоносачът ще мине допълнителен ремонт, което обаче отлага сроковете на предаването му на Военноморските сили на Индия – сега той ще стане флагман на флота им идната година.
Китай и Индия планират да строят и други кораби от същия клас, предава Гласът на Русия. Например, в корабостроителницата на индийския град Кочин от 2006 година в рамките на съвместен руско-индийски проект се строи самолетоносачът „Викрант”. А Китай до 2020 година планира да построи два неатомни самолетоносача, а след това да започне производството и на атомни.
При всички положения, появата в Азия на двата нови големи бойни кораба свидетелства за наличието на промени в морските доктрини на двете най-големи азиатски държави.
Maritime.bg – ВМС / Свят
