Описанието на съюзническия (английски, френски и турски) морски десант от Варна и Балчик в Крим през септември 1854 г. (по време на Кримската война, 1853-1856 г.) е включено в книгата на капитан сър Хауърд Елфинстоун „Дневник на операциите, проведени от Корпуса на кралските инженери“, публикувана в Лондон през 1859 г. То е написано от бившия капитан на кораба на Нейно Величество „Агамемнон“ Уилям Робърт Мендс (William Robert Mends, 1812-1897).
„Кратко описание на участието на военноморските сили в експедицията до Крим през 1854 г.; изготвено от капитан Мендс, Кралски военноморски сили, доскорошен капитан на кораба на Нейно Величество „Агамемнон“, офицерът, който проектира и ръководи необходимите приготовления.
Нямаше да се осмеля да се представя за разказвач на толкова голямо начинание като десанта на британската армия в Крим, усещайки пълната си неспособност да го изпълня, ако не бях посочен от капитан Х. К. Елфинстоун от Кралските инженери за някои от подробностите във връзка с него.
В стратегически смисъл десантът в Крим беше оста, около която се въртяха всички операции; но тъй като не можеше да бъде разгледан достатъчно подробно в основната част на работата, по която той работи, той благоволи да приеме, че доколкото на мен се падна да изготвям мерките за транспортиране и десант на експедиционната армия, аз съм подходящ човек да предоставя информация по въпроса, която може да послужи като запис на събитието.
Най-искрено благодаря на адмирал лорд Лайънс за това, че ми предостави всички удобства; на генерал сър Джордж Браун [Sir George Brown], на паметта на този приятен и изтъкнат офицер, генерал Бъкнел Есткорт [James Bucknall Estcourt], на подполковник Ади от Кралската артилерия [Sir John Miller Adye] и на всички мои събратя офицери от Черноморския флот за тяхното сърдечно и ценно съдействие и помощ при изготвянето на договореностите – задача, която не беше никак лека в онзи момент, когато имаше толкова много желязо в огъня, изискваща постоянното ми внимание като флагмански капитан на сър Едмънд Лайънс [Sir Edmund Lyons], на когото беше поверена тежката задача да подготви и проведе тази прочута експедиция.
На 28 юли 1854 г. контраадмирал сър Едмънд Лайънс пристига във Варна с кораба „Агамемнон“, натоварен със задължението да направи необходимите приготовления за транспортирането на британската експедиционна армия до Крим. Тези думи се пишат лесно, но малко размисъл ще убеди и най-непрактичния читател, че изпълнението им не е било толкова лесно. Не, задачата изискваше почти херкулесов труд, но тя трябваше да бъде изпълнена и сърцата и ръцете бяха впрегнати в работата с усърдие и ревност, които никога не са били надминати.
Работата, която трябваше да се извърши, беше значителна, времето кратко, трудностите големи, а военните кораби, предназначени за тази служба, твърде малко на брой. Всекидневно пристигащите войски трябваше да бъдат разтоварвани и снабдявани с провизии, тъй като страната не предлагаше достатъчно количество; трябваше да бъдат разтоварвани кавалерия и артилерийски батареи с всички военни материали; всичко това трябваше да бъде прехвърлено на друг кораб и подготвено за истинска работа; разстоянието, на което големите кораби бяха принудени да се намират от брега, беше голямо; холерата, този страшен бич, върлуваше както на борда, така и на брега; всички материали трябваше да бъдат докарани от Константинопол; така че не е изненадващо, че някои гледаха на препятствията като на такива, които не са по силите на човека да преодолее.
На южния бряг на Варненския залив беше създадена импровизирана корабостроителница; майстори от военните и транспортните кораби бяха изпратени на работа под ръководството на способни офицери, за да построят оръдейни площадки, равни пътища, по които оръдията и конете да преминават бързо на плажа; дълги турски дървени лодки, характерни за Босфора, със здрава конструкция, бяха закрепени на двойки с греди и покрити с палуби, по плана на покойния г-н Робъртс [Mr. Roberts], командир на „Циклоп“, който беше подготвил няколко в Константинопол под ръководството на адмирал Боксер [Edward Boxer]. След като се подготвят, те се разглобяват и се доставят на бойните кораби и параходите, за да бъдат пренесени, както е най-удобно за незабавна употреба, или на борда, или извън него, като последното се използва от линейните кораби. Веднага след като бе постигнат достатъчен напредък, лорд Раглан и сър Едмънд Лайънс решиха да проведат репетиции за качването и слизането на части от всички въоръжения, на които бе наредено да присъстват офицери от всички чинове и от двете служби. Въпреки това съществуваха опасения и съмнения относно възможността за осигуряване на корабно пространство за такава армия, както и относно средствата за осигуряване на успешен десант.
На 5-и септември 1854 г. в 6,15 ч. френският и турският флот, заедно с конвоя си, напуснаха Балчик на път за Крим. На същия ден, 5-и, „Агамемнон“ отплава от Варна с последния от транспортите за да се присъедини към главнокомандващия в Балчик.
На 7-и британският флот и конвой отплаваха в 4,45 ч. на път за Крим; 120 платна. Те изпревариха и преминаха на запад от съюзниците; по това време главнокомандващите се съвещаваха на борда на парахода „Карадок“, който беше предоставен за обслужване на лорд Раглан и персонала.
На 9-и съюзническите флоти хвърлиха котва между Змийския остров и нос Таркан. Корабът „Агамемнон“, придружен от „Сампсън“, „Карадок“ и „Примаугет“, като взе на борда си генерали и щабни офицери, напусна флота, за да извърши окончателно разузнаване на крайбрежието северно от Севастопол.
Тези кораби се присъединиха отново към флота западно от нос Таркан на сутринта на 11-и, където цялата флота се съсредоточи.
На 12-и хвърлихме котва около Евпатория.
На 13-и целият флот се съсредоточи пред Евпатория, която беше спокойно превзета.
Всички прекосиха Черно море в идеален ред, без нито една жертва.
Сутринта на 14-и „Агамемнон“, „Санспарел“ и „Спитфайър“, парните влекачи и транспортните кораби, вдигнаха котва в 1 ч. през нощта и се отправиха към мястото за заставане на котва до плажната ивица, която отделя езерото Камъш от морето, известна на картите като „Стария форт“. Тук „Агамемнон“ и изброените от мен кораби хвърлиха котва в 6,50 ч. сутринта, както и френският и турският флот по същото време малко по на юг. Поради обстоятелството, че не се появи враг, който да се противопостави на десанта на войските, първоначалните договорености бяха в значителна степен нарушени.
Французите, след като установиха, че няма враг, започнаха да свалят войските си в 7 ч. сутринта; и това стана преди британските военни кораби, с изключение на горепосочените и някои от транспортните, да заемат определените им места; лорд Раглан (който по това време се беше качил на борда на „Агамемнон“ от „Карадок“), сър Едмънд Лайънс и сър Джордж Браун, след кратко обсъждане, решиха, че сигналът трябва да бъде подаден „за разтоварване“, без предварителните сигнали, които бяха определени преди това за корабите „да се съберат“, „да се формират“, „да напреднат“, и следователно, макар че всеки офицер действаше в съответствие с тези инструкции, с чието копие беше снабден, както и с писмени указания за специално ръководство, те не бяха призовани да чакат едновременното движение. (Journal of the Operations Conducted by the Corps of Royal Engineers. Part I., By Captain H. C. Elphinstone, R. E., London, Printed by George Edward Eyre and William Spottiswoode, 1859, p. 264-266).