За кап. Любомир Йовчев без преувеличение може да се каже, че има завидна моряшка биография. Баща му е к.д.п. Николай Йовчев, ръководител на СО ”Воден транспорт” от 1969 до 1989 г. От ранна възраст той се занимава с ветроходство. В яхтклуб „Порт Варна – Кап. Георги Георгиев” е от създаването му през 1974 г. След Морско училище му се събират вече над 37 години плаване с кораби под различни флагове. Първоначално като четвърти помощник-капитан на кораб „Шипка“ на БМФ, после на пасажерските катамарани на „Блек сий шипинг”, от 1997 г. до 2004 г. е на контейнеровозите на две немски компании, след което постъпва в чуждестранна фирма, специализирана за автомобилни превози. Капитан далечно плаване става през 2007 г. През 2019 г отново се завръща в Параходството, като капитан на кораб „Виден“, а от 2022 г. е на „Милин камък“. Така че кап. Йовчев е пълен с интересни и поучителни моряшки истории: за ветроходството, за опита, предаван от по- старите още в ранна възраст при формирането на моряшката култура и защо днес това липсва на младите и т.н.
Ето, какво ми разказа веднъж преди време опитният моряк:
– Първо да уточня нещо важно. Когато ме питат, какъв съм, отговарям: Моряк навигатор. Обикновено, като кажеш навигатор, хората си представят човека, седнал до шофьора в състезателната кола, а не този, който води кораба. Думата е от латински произход и буквално означава: човек, който води в морето. В латинския има поговорка още от времето на Римската империя, която през всичките години досега е запазила една и съща стойност: Плаването в морето е необходимост. Или казано по друг начин: Да си навигатор е необходимост.
В моряклъка всичко е тръгнало от ветроходството, което и до днес остава негов основополагащ фактор. Припомням го, защото в контекста на сегашната ситуация моряклъкът е в трагично състояние. Изключително неграмотно сертифицирани морски лица, които изобщо не са моряци, а са дошли, за да вземат само едни пари и на борда светът тече покрай тях без да разбират, какво се случва. Идват при мен кадети, питам: Ти навигатор ли си? Не разбират въпроса ми, което означава, че не са подготвени за професията. Защо стана така ли? Ами, скъсана е веригата на формиране на моряшката култура, която се предава от по-стари на по-млади. Специално сред младите, които идват напоследък, това е сериозен екзистенциален проблем. Когато бях в яхтклуба (в него съм от 12-годишна възраст, със създаването му) такива положения не съществуваха. Формираща роля върху нас, момчетата, имаха такива обаятелни личности и големи моряци, като кап. Георги Георгиев. Също и като Пенко Жеков, друга легендарна личност. Излизаме с лодката в морето и научаваш от тях – това може, онова не може, точка по точка всички правила.
Знаете ли, защо на английски думата кораб е от женски род? Английският принцип е следния: каквото и да направиш за кораба, лодката никога не е достатъчно. Това важи и за жената: грижите никога не стигат. Затова се обръщат към кораба в женски род. За съжаление това са думи, които губят значение днес. А един човек, на който не му е ясно, какво е това кораб, той не може да вникне и в смисъла на професията. Морската култура се гради с предаването на опита от по-възрастните от ранни детски години. Затова британците са били големи моряци (в момента не са никакви моряци, защото се изнесоха в сферата на висшето банкиране, застраховане и др.). Помня, като дете кап. Георгиев ни събира на яхтата и започва: мачтата трябва винаги да се проверява, всичко дали е здраво, рулят правилно ли е закачен, имаш ли вода за пиене на борда и поне един сандвич или бисквити…
Все елементарни работи, които научаваш, като „а” и „б” и не са написани в учебници. А на кораба, лодката, наистина, както и за жената, грижите никога не стигат.
Ремонтираш нещо и се оказва, че и друго трябва да стегнеш, след него идва трето и т.н. Навремето, когато са карали дървените кораби, задължително е имало пълни комплекси дърводелски инструменти и постоянно са проверявали едно или друго. Вършили са го не защото им е било заповядано – нещо много важно в моряшката професия, а защото трябвало да се направи.
На ветроходните кораби имало една много интересна длъжност – като разказвам на неразбиращите, изпадат в ужас – нарича се луфинг. Както корабът се носи в морето, изкачваш се по мачтата и стъпваш на най-горната рея. Платната са обшити отстрани с въже, което ги предпазва от скъсване под напора на вятър. Трябва да се спуснеш от горе до долу и да провериш този кант, дали не се е закъсал някъде. Без да си превързан с въже, бос и с голи ръце. Ако паднеш, не могат да спрат и да те приберат, защото корабът е с пълен комплект опънати платна и се движи със 17 възела. Загиваш и само ти прочитат една молитва. Тези проверки били по няколко пъти на ден, докато плава корабът. Защо го разказвам ли? Когато човек свикне да прави нещо, то влиза в неговата кръв. Някой ден същият този човек, ако оцелее от луфинга, може да стане боцман, но правилото, винаги сам да проверява, вече му е станало втора природа. Ето, това е всъщност моряклъкът.
Впрочем, формирането на моряшки качества е доста сложно нещо и има различни страни. Сега корабите са много по-сигурни, което за съжаление не допринася особено много за намаляване на инцидентите. Сега бързо става преминаването от кадет до капитанския мостик. През този период не може да ти случи никакъв по-сериозен проблем. И ставаш капитан без особен опит, само с това, което си прочел и научил (в случай, че си го направил без някой да те е карал насила). В момента сериозните решения и контрола на кораба се вземат от мениджмънта на шипинг компаниите. Скоростта на комуникациите е висока и всичко се съсредоточава в офисите. Своеобразно, компаниите нямат нужда от капитани в класическия смисъл, а от секретарка на борда, която контактува с офиса. И стават инцидентите в морето – нито пожарите намаляват, нито сблъскванията. И това е, заради липсата на професионализъм. Като застане на мостика не разбира, че трябва да му идва отвътре, без някой да го кара, сам да отиде и да провери всичко. Проблемът е много голям. Хората, които са минали през лодките, яхтите го разбират.
От малък четях, пък и бях в обкръжението на морски хора и още тогава разбрах – не са съвсем нормални, като другите. Това, обаче не ми е пречило винаги да съм искал да бъда един от тях. От зодия Овен съм и рисковете ме влекат.
Никога не съм се страхувал, нито на яхтата, лодката, нито после на кораба, макар че има от какво да се страхува човек в морето. Сега рискът е вкаран документално, като всичко останало, но навремето беше въпрос на придобито професионално усещане. Англичаните знаете ли, как са набирали моряци? Събирали ги пияни от кръчмите, събуждали се, когато вече са в открито море.
Плавал съм с един капитан англичанин, казваше се Дейвид Вайпънд, бил даден от родителите си на 8-годишна възраст като дек бой. Питам го, какво е това дек бой? Ами, казва, качват те на кораба и оцеляваш – нямаш легло, ядеш, ако намериш какво. Така плавал до 16-годишна възраст, когато тръгнал на училище. Беше много интересна личност с невероятни познания по морска и военноморска история.
Моряк значи да изпитваш неистовото желание да пресечеш някаква вода. Да си дадеш сметка, че като тръгнеш от варненското пристанище си готов да обиколиш земното кълбо. Така го разбирам. И сега ми се иска да имам една дървена 20-метрова яхта, с която да премина края нос Хорн – едно от малкото места, където не съм бил, а е голямо предизвикателство и мечта на всеки ветроходец, въпреки че съм извършил 3 околосветски плавания.
Пак от ветроходството ми е останало и това винаги да държа на класическите методи на корабоплаването. Да имам точен магнитен компас, който знам, че винаги работи. Така се чувствам сигурен като моряк навигатор, защото не вярвам на никаква електроника.
На кораба минимум 2 – 3 пъти седмично излизам и слагам мястото със секстант. Веднъж така неволно предизвиках паника сред екипажа от филипинци, беше анекдотичен случай. Виждат ме, как слагам място със секстант и се чудят, защо го правя. Приемат го като сигнал, имаме 5-6 GPS-а на борда, че нещо се е развалило на кораба. Събират се филипинците и правят събрание, за да излъчат парламентьор, който да ме посети и да попита, какъв е проблемът?
Уплашени са, че има нещо сериозно. Идва парламентьорът и ме пита: Кептън, защо използваш секстант? Като ти зададат такъв въпрос, трудно можеш да отговориш, но на мен веднага ми стана ясно, защото той видимо беше паникьосан.
Обясних, че няма никакъв проблем и че го правя, заради сигурността на кораба и точно заради това много държа на магнитния компас и на древните астрономически методи за навигация.
Сега нашите кораби са оборудвани с по два жирокомпаса, със 7,8, че и 12 GPS-а на борда, различни антени, електронни карти и т.н. Просто сигурността в това отношение и изключително висока, но само едно спиране на агрегатите, да стане блекаут и си напълно безпомощен. Виж, магнитният компас, секстантът никога не ти отказват. Визуално да усещаш нещата в навигацията – това също го имам в себе си от ветроходството. Да можеш да плаваш нощем по звездите и да знаеш, че те се въртят и не може да караш само към една звезда. Вятърът може да промени посоката си, слънцето е скрито зад облаците, от хронометъра виждаш точния час и се ориентираш, къде точно е в момента и по този начин поддържаш курса. Плавал съм с един кирибат от Гилбъртовите острови в Тихия океан, на който дядо му е бил навигатор. Бил неграмотен, но знаел, в кой ден от сезона точно, по коя звезда може да се насочи към еди кой си остров.
Обширна тема е моряклъкът. Когато се говори за професията не може да се парадиране с някакви мечти да си велик капитан на кораб, защото не е вярно. Навремето в английския флот е имало 63-годишни трети помощници. Седи на мостика, с брада, облечен като адмирал, изглежда по-страшен от капитан. Той не иска да става втори, старши помощник или капитан, просто е моряк навигатор, трети помощник, който води кораба и е много горд с това. И никой не го пита: Абе, ти защо не си станал капитан, глупак?
Уви, сега няма такова неща, което не говори добре за моряклъка.
Неслучайно започнах с това за моряка навигатор, а не за капитана. На истинския моряк една обикновена лодка да му дадеш, най-много ще се зарадва. И колкото е по-просто толкова е по-доволен, защото такова е усещането към морето влязло вече в кръвта ти. Познавам много такива хора.