Наблюдаваме добра тенденция към намаляване на честотата и мащаба на развитието на цъфтежи на фитопланктон, което е от съществено значение за състоянието на черноморската екосистема, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Нина Джембекова от секция „Биология и екология на морето“ към Института по океанология – БАН. В рамките на международния проект BRIDGE-BS, в който ИО-БАН е партньор, тя е ръководител на задача за прилагане на интегриран метод за изследване на биоразнообразието на фитопланктона в Черно море, включващ иновативно ДНК-метабаркодиране в комбинация с класически микроскопски анализ. По нейните думи прилагането на този нов интегриран подход на изследване категорично дава много добри резултати.
– Проведохме едногодишно изследване на фитопланктонните съобщества, като вземахме два пъти седмично проби от три пункта във Варненския залив, обясни доц. Джембекова. Както е известно, фитопланктонът е изключително важен, тъй като е в основата на цялата хранителна верига в морето и е индикатор за екологичното състояние на морската екосистема. Затова неговото изследване е наистина от голямо значение. Основен фокус на задачата беше да оценим приложимостта на интегрирания подход за мониторинг на фитопланктонното биоразнообразие в Черно море. Допълнително проследихме промените, свързани със сезонната динамика, както и присъствието на потенциално токсични видове. В рамките на този проект набирането на пробите ставаше от брега, поради голямата им честота. Фокусът бе върху състоянието на крайбрежните води, които са най-силно повлияни от различен вид въздействия от човешката дейност.
Предимството на прилагане на интегрирания подход се състои в преодоляване на слабостите и на двата метода, продължи доц. Джембекова. Така, например, видове, които не могат да се идентифицират под микроскоп, поради липса на специфични морфологични белези, се разграничават много ясно чрез генетичния подход, докато класическият ни дава важна количествена информация, каквато липсва при ДНК метабаркодирането.
През периода на интензивна еутрофикация в Черно море (70-те 80-те години на 20 век) фитопланктонните цъфтежи са били сред ключовите проблеми за състоянието на черноморската екосистема.
Сега актуалните изследвания показват тенденция за подобряване на екологичното състояние и намаляване на цъфтежните явления в басейна.
Въпреки това, предвид глобалните климатични промени и различни видове антропогенно въздействие, мониторингът на черноморската екосистема трябва да бъде непрекъснат. И тук изключително важно е прилагането на иновативни подходи за получаване на достоверна информация и оценка на актуалното ѝ състояние, допълни доц. Джембекова.