Планът на Варненския залив (План рейда у Варны), от времето на Руско-турската война от 1828-1829 г. е публикуван в книгата: Крайбрежна война. Десантни експедиции и нападение на крайбрежни укрепления: военноисторически преглед (М. Мазюкевичемъ. С.-Петербургъ. Въ Типографии Ф. Сущинского, 1874).
Планът е неоцветен (черно-бял), авторът не е посочен*. Той представя Варненския залив от нос Горгоф (Свети Георги) на север, до нос Галата на юг. В местността „Карантината“, на южния бряг на Варненския залив, е нанесена позицията на руска морска батарея, а под нос Галата – редут. Редут е нанесен и между нос Горгоф и Варненската крепост.
За бомбардирането на Варненската крепост от руския флот на 7 август 1828 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. в своите записки вице-адмирал Василий Иванович Мелихов (капитан 2-ри ранг, началник-щаб на руския Черноморски флот) пише:
„7-ми [август 1828 г.].
В 7 часа бомбардирския кораб „Соперник“, след като зае мястото на бомбардирския кораб „Опыт“, откри огън.
В същото време на фрегатата „Поспешный“, която трябваше да поведе флота в атака, беше заповядано да пусне котва; но тъй като фрегатата загуби котвата си по време на изпълнението на този сигнал, беше заповядано да остане на котва, а мястото ѝ в строя беше заето от транспортния кораб „Редут-Кале“**, който, имайки много по-малка дълбочина на газене, можеше по-добре да обозначи точката, където корабите трябваше да завият покрай крепостта.
В 10 часа корабите и транспортът „Редут-Кале“, влязоха под платна и със северозападен вятър легнаха на ляв халс, като определяха линията според възможностите си. Около обяд, след като линията беше напълно подредена, флотът, по сигнал на адмирала, като се придържаха към северния бряг на залива, влязоха към крепостта в следния ред: транспорт „Редут-Кале“, кораби: „Пимен“, „Император Франц“, „Пармен“, „Париж“, „Йоан Златоус“, „Пантелеймон“, „Норд Адлер“ и „Скорый“.
В 1,48 ч. транспортът „Редут-Кале“ се приближи до Варна и бе посрещнат с огъня на всички свои батареи, на който той не се поколеба да отговори, щом се изправи на страната на крепостта; корабите, които следваха транспорта, всеки на свой ред се приближи до крепостта и, действайки върху нея, след това се присъединиха към линията зад транспорта, за да повторят маневрата; това продължи до 5 ч., когато му бе заповядано да спре боя и да хвърли котва. Така в продължение на три часа крепостта беше под непрекъснатия обстрел на флота; онези гюлета, които не попаднаха в батареите, попаднаха в града, а гъстият прах, който се носеше над него, доказваше важността на причинените разрушения, което по-късно беше потвърдено от пленниците. Въпреки факта, че врагът стреляше от всички батареи, обърнати към залива, във флота нямаше жертви; капитан Шишкин, капитан от корпуса на морските щурмани, беше ранен на кораба „Император Франц“; нямаше и значителни щети“***.
* Най-вероятно за основа на плана е послужила картата: „Залив Варна, 1829“ на капитан-лейтенант Егор Манганари, публикувана в: „Атлас на Черно море, гравиран от Висшето командване в Санкт Петербург по описите, направени от 1825 до 1836 г. от капитан I ранг Е. Манганари. Николаев, Хидрографско депо за Черно море, 1841 г.
* https://morskivestnik.com/compass/news/2022/042022/042022_17.html
** https://www.kchf.ru/ship/parus/ect/redut_kale.htm
*** Описание действий Черноморскаго флота въ продолжение войны съ Турциею въ 1828 и 1829 годахъ. // Морской сборник, 1850, Том III, № 3, Март, 1850, стр. 199-200.