Операцията с танкер SOUNION бе истинско изпитание за колективните възможности и готовността на световната салвидж индустрия. Това заяви Мартин Барнс, ръководител на морските операции в Ambipar Response, подразделение за аварийни дейности на Ambipar Group, което ръководеше усилията за справяне с опасностите от инцидента. Танкерът бе атакуван многократно от йеменската “Ансар Аллах” по време на транзит през Червено море и остана блокиран в пламъци в продължение на 22 дни.
„Тази операция беше истинско изпитание за колективните възможности и готовност на световната салвидж индустрия. Гордеем се, че ръководихме това изключително важно усилие за опазване на околната среда, но сме доволни и от факта, че това се превърна в истински международен координиран отговор, който гарантира, че дипломатическите въпроси и предизвикателствата пред сигурността няма да попречат на дългосрочното въздействие върху околната среда на един от ключовите световни водни пътища”, каза още Барнс.
Въпреки че координираните международни усилия за реакция, в които участваха множество специалисти по спасяване и регионални сили за сигурност, включително Ambipar Response, Megatugs Salvage & Towage, EODEX, Ambrey и Военноморските сили на Европейския съюз (EUNAVFOR), бяха съсредоточени върху обезопасяването на кораба и потушаването на пожарите на борда, ограничаването на въздействието на кораба и неговия товар върху околната среда в Червено море беше водещ приоритет за спасителните усилия.
„От първия момент на спасителната операция трябваше да осигурим дългосрочна безопасност на регионалната среда, като същевременно контролираме непосредствените заплахи. Въпреки сложността на кризата имаше ясно разбиране между различните участващи страни в спасителните и противопожарните операции, за да се гарантира, че въздействието на SOUNION върху околната среда няма да достигне най-лошия сценарий“, коментира още ръководителят на морските операции в Ambipar Response.
Заплахата от продължаващи атаки от страна на бунтовниците хути създаваше риск от разлив на повече от един милион барела петрол в Червено море, което можеше да доведе до инцидент, който щеше да бъде четири пъти по-голям от печално известната катастрофа на Exxon Valdez през 1989 г.
Допускането на инцидент с такъв мащаб в Червено море рискуваше да затвори напълно ключов търговски маршрут, да засегне инсталации за обезсоляване, които да прекъснат доставките на вода за милиони хора в региона, и да нанесе неописуеми щети на уникалната екология на Червено море.
„Да успеем да потушим пожара, да обезопасим танкера и да го изтеглим безопасно до пристанище без значително въздействие върху околната среда беше сценарий, за който мнозина се опасяваха, че ще бъде невъзможен“, каза Барнс.
Въпреки че операции от такъв мащаб остават рядкост, Барнс също така отбеляза, че инцидентът подчертава необходимостта спасителните компании непрекъснато да инвестират в готовност за сложни морски кризи, като същевременно се застъпва за по-голяма информираност и обучение на всички потенциални страни, които биха могли да бъдат засегнати, като застрахователи, пристанищни оператори и корабособственици.