Планът на Варненската крепост от 1878 г. (от времето на Руско-турската (Освободителна) война от 1877-1878 г.) е публикуван в: Сборник с материали за Руско-турската война от 1877-78 г. на Балканския полуостров. Брой 9. Информация за театъра на военните действия. Издание на Военноисторическата комисия към Генералния щаб. Санкт Петербург, Военна типография, 1898 г.
Той е начертан от полковник Николай Александрович фон Фохт от генералния-щаб на руската армия**. Линейният мащаб е във версти (1 верста в дюйм; 1 верста е равна на 1066,8 м), височините са в сажени (1 сажен е равен на 1,82 м).
Планът обхваща територията от селата Ени кьoй (Куманово), Джаферли (Кичево) и Кестрич (Виница) на север до Галата – на юг; от Черно море (Черное Море) на изток до село Кадъ кьой и Девненското езеро (Девнинский Лиман) – на запад. На север от Варна – на Франгенското плато е представена крепостта Буюк Франга (Беюк-Франга), защитавала подстъпите на Варна от север.
Кога е изградена защитната линия на Франгенското плато? В описанието на Варненската крепост пише:
„Постройките и укрепленията, издигнати по време на Кримската кампания извън крепостната линия, в различни посоки от крепостната стена, днес не съществуват. На тяхно място турското правителство, по пруския метод, от миналата година изгражда нови батареи на двете височини срещу града, на нос Галата и на височината Франга. …
Така става вероятно турците да са започнали да укрепват Варна още през 1875 г. От есента на 1876 г. укрепителните работи във Варна се извършват с трескава бързина. Изпълнението на новия план за укрепването на Варна било значително подпомогнато от обстоятелството, че войната на Балканския полуостров се удължила, и то от края на юли до началото на 1878 г. Руските войски, действащи в източната част на Дунавска България, не напускали отбранителните си позиции; накрая, липсата на руски флот в Черно море гарантирала, че укрепителните работи се извършват и откъм морето. …
Северните предни укрепления, изградени на издигнато плато северно от Варна, се състоят от 9 форта, с дългосрочен или временен профил, свързани с многоъгълна преграда с ров отпред, пригодена за оръдейна отбрана, и централния форт Франга (№ 1), с дългосрочен профил, разположен отзад при село Буюк-Франга.
За най-силна крепост се смятала Буюк-Франга (№ 1), която командвала града и цялата околност. Тя е била затворено укрепление, изградено от комбинация от бастионни фронтове (кронверк), имала е дълготраен профил и е била оборудвана с отбранителни казарми и барутни погреби; въоръжението ѝ се е състояло от 12 оръдия Круп с голям калибър; до нея се е стигало по шосе от Варна“***.
Съдбата на Варненската крепост и крепостните укрепления на платото Франга след Освобождението са решени съгласно член 8 на Санстефанския прелиминарен договор.
„Член 8. Турската войска няма да пребивава повече в България и всички крепости ще се съборят на разноски на местното правителство“****.
„Разрушаването на крепостите, преди те да преминат под юрисдикцията на инженерния отдел на окупационните войски, се извършваше от работници от местното население, съгласно указанията на окръжните началници и безплатно.
…В крепостта Варна градският съвет представи ангажимент да завърши разрушаването на цялата крепостна стена в рамките на 10 месеца, считано от 13 юни. …А по молба на началника на артилерията на българската армия бяха оставени непокътнати следните крепости, в които се помещават складове за барут и боеприпаси: Левент-Табия – в Русчук, Меджидие – в Силистра и Табия Франга във Варна“*****.
* Село Буюк Франга / Голяма Франга / Надежда / днес Каменар.
** За изготвянето на плана на крепостта са използвани следните данни: 1. План на Варненската крепост с околностите ѝ според инструменталната посявка, направена от редниците на корпуса на военните топографи през 1878 г., мащаб 1 верста на инч; 2. план на укрепения турски лагер при Варненската крепост през 1878 г., заснет от корпуса на военните топографи от поручик Игнатиев, мащаб 1 верста на инч; 3. план на Варненската крепост и описанието към него, направено през 1876 г. (съобщено от генерал-майор Артамонов); 4. план на Варна с околностите ѝ (Военнонаучен архив на Генералния щаб № 6694); 5. Варна с околностите й (Военнонаучен архив на Генералния щаб № 6694); 5. подробни планове на предните укрепления и фортове на Варненската крепост (Военнонаучен архив на Генералния щаб № 6377); 6. план на Варна през 1853-56 г. Варна през 1853-56 г. (Atlas Historique et topographique de la Guerre d’Orient 1854-1856, Paris, 1858); 7. план на Варна с околностите ѝ според полуострова. Варна с околностите му от майор Молтке (Der Russisch-Türkische Feldzug in der Europäischen Türkei 1828 und 1829, Freiherr von Moltke, Military Collection, 1877, No. 3); 8. военно-енциклопедичен лексикон, изд. от Дружеството на военните писатели, Сб. 1853 г., том III; 9. енциклопедия на военните и морските науки, под редакцията на Х.-Л. Леер, С.Пб., 1884 г., том II.
*** Сборник с материали за Руско-турската война от 1877-78 г. на Балканския полуостров. Брой 9. Информация за театъра на военните действия. Издание на Военноисторическата комисия на Генералния щаб. Санкт Петербург, Военна типография, 1898 г., с. 82, 88, 91-92.
**** Г. П. Генов, Международни актове и договорите засягащи България. С обяснителни бележки и една карта на България и съседните страни (на френски и български език). София, Придворна печатница, 1940, с. 238- 273.
****** Сборник за гражданската администрация и професиите в България през 1877-78-79 г. Издание 4. Под редакцията на генерал-майор Н. Р. Овсяни. Издание на Военноисторическата комисия при Генералния щаб. Санкт Петербург, „Дружество за художествен печат“, 1905 г., с. 322-323.
