За новите квоти за улова на калкан, за забранителния период и защо от сектора настояват за законови промени, които да им позволят да наемат работници от трети страни, разговаряме с Емил Милев, председател на рибарското сдружение “Черноморски изгрев“
Как върви разпределянето на квотите за новата 2025 година?
– Първо да кажа, че тази година имаме отново увеличение на квотите от ЕС, като за България и Румъния ще бъде 165 тона, разпределена по равно по 82,5 тона. Също така Генералната комисия за Средиземно море и Черно море (GFCM) одобри прехвърляне на неусвоената квота от предходната 2023 година от 7,2 тона и така общата квота за България става около 90 тона.
За съжаление, обаче все още не е започнало разпределението на индивидуалните квоти, което става със заповед на изпълнителния директор на ИАРА. Заповедта и общественото обсъждане бяха още на 26 декември, но поради забавянето от страна на ЕК в публикуването на годишния регламент за Черно море, още не можем да започнем раздаването на индивидуалните квоти. Най-малко месец и десет дни ще бъде забавянето, докато излезе документът.
А това е загубено активно време за риболов?
– Така е. Вече няколко години подред януари се оказва много благоприятен за риболов; морето е спокойно, температурите са по – високи от обичайните за сезона. И това хубаво време го губим, а февруари, март са променливи месеци – метеорологичната обстановка се променя, вълнението е по-високо. И отново при тези по-лоши условия ще се налага да усвояваме квотата.
Забрана за улов на калкан през размножителния период започва през април, нали?
– Да. Всяка година е от 15 април до 15 юли се води размножителният период. От години се говори той да се променя, според сезоните, тъй като вече виждаме, че този период се променя – времето става по-топло, започва по-рано и продължава по-късно. Но още нямаме окончателно становище от страна на институтите, за да започне забраната да се прилага на променлив принцип, според метеорологичната обстановка за годината.
Това забавяне сега ви ощетява?
– Така е.
През миналата година всички рибари от сдружението успяха ли да си изпълнят квотата?
– 2024-а беше една успешна година, цялото сдружение, всички си изпълниха над 100% квотите със завишението им. Определено това е много добър резултат. Най-лошата година беше 2022-а – 2023-а за усвояване на квотата, тогава беше пандемията от Ковид 19, направо не можахме да работим.
Още нещо за квотите да кажете?
– Това което мога да кажа е, че продължаваме да се надяваме да се въведе плаващ период на забраните за улова на калкан според метеорологичната обстановка за годината. Имаме вече разбиране сред рибарите, че запасите му трябва да се опазват, за да остане не само за нас, но и за децата ни. Нещо повече. Вече говорим не само за забранителен период за риболов не само на калкан, а и на кая и всички останали стопански видове. Малко по-сериозно трябва да се погледне към опазването на рибните ресурси в морето. Когато се въвежда забрана, тя да е изобщо за риболов.
Преди време бяхте споменали за ваша инициатива в тази насока?
– Да, ние от години си налагаме и вътрешни забрани. На принципа, ако някой не усвои квотата си, да му я намаляваме. После, сами удължаваме забраната на няколко месеца. Преди време имаше съпротива сред нас срещу въвеждането на забранителните периоди, с годините вече го разбираме и приемаме, че така трябва да бъде, за да се опази рибната популация. И че дори, както вече казах, те трябва да бъдат малко по-големи и освен калкана трябва да обхваща по-голям диапазон от риби, за да оставим запасите им да се успокоят.
Кои са в момента основните проблеми пред сектора?
– Един от основните проблеми, с който от години се сблъскваме, това е липсата на работна ръка. А нищо не се прави в тази посока. Ясно е, че секторът ни е по-нископлатен и по-ниско квалифициран. Нуждаем се от работници от трети страни, но не виждаме помощ от държавата това да бъде уредено. Сега с влизането ни в Шенген тези процеси при нас ще стават още по- трудни за решаване с наемането на работници от трети страни. Говорим, примерно, от Таджикистан, Дагестан, Беларус. Вече виждаме, че ги има по курортните комплекси, но за нас наемането на три месеца е много малък период. Риболовът не е сезонна работа за три месеца. От такива кадри се нуждаем поне за 6 до 10 месеца в годината.
Това как може да стане на практика?
– Трябва да бъдат променени законите, за да можем да ги наемаме не за три месеца за сезонна работа, както е сега, а да бъде за едногодишен период. Няма как да ги наемаме за три месеца и да ги изпращаме обратно в родината им и на следващата година да се връщат, както е в туризма. Липсата на работна ръка в ЕС много лесно беше решена преди 17 години и трябва да се помисли как и в Българи това да стане.
Да кажете нещо за самото сдружение „Черноморски риболов?
– Имаме 53 риболовни кораба с дължина над 12 метра. Тази година приехме още един нов член от Поморие – може да се каже, че се разширяваме в посока на юг. Иначе рибарите са едни и същи. Знаете, че регулациите от ЕС не позволяват да регистрираме повече кораби; преди няколко дни излезе нова препоръка, че не можем да регистрираме повече кораби над 15 метра и оставаме на референтно равнището от 2009 година. Така че и този сегмент е затворен. После очаквам това да го направят за корабите до 12 метра, след това – до 10 метра, докато се приключи в един момент. Секторът ни върви назад, а не напред.
Все пак това е секторът, който осигурява, ако не най-евтината то най-екологично чистата храна?
– На нас ни трябва малко повече устойчивост и предвидимост. Защото, какво беше преди 17 години с приемането ни в ЕС? Нови рестрикции, нови регулации на риболова, постоянни ограничения… Годините на този стресиращ период преминаха и вече е време да вървим към години на стабилност и предвидимост на едно ниво на риболова, което да бъде запазено и от тук нататък само да расте нагоре, но не в тенденциите на увеличаване на улова, а на цената на рибата. Това е процес, който върви в целия ЕС и там рибата наистина не е евтина. В България може да се каже, че е най-евтината на цена, примерно на трицоната от 50 цента, каквато в ЕС не съществува. Говорим за естествена дива храна, която е богата на Омега 3 и много други ценни за организма вещества. Това което трябва да се направи от страна на държавата е не да получаваме компенсации, за да не работим, не да получаваме помощи за бизнеса, а трябва да се развие консумацията на риба в нашата страна. Държавата трябва да повиши културата на хранене на българина във всички възрастови групи. Не да стоим на ниво 5-7 кг. на глава от населението, което сигурно го няма и в Африка, а да стигнем нормално ниво 12-15 кг. Не можем да се сравняваме с Португалия където тя е 42 кг. или с Япония -70- 80 кг. на глава от населението. Засега не можем да мислим за средното европейско равнище от над 20 кг, искаме да достигнем поне 12-15 кг. Ако успеем да повишим консумацията на риба, на нас няма да ни са нужни помощи. Или да изнасяме рибата си, както става сега в Гърция и от там да внасяме аквакултури като лаврак, ципура. Трябва да се повиши културата с реклама, маркетинг, да се тръгне още от началното образование, да има часове по хранене в училище. Човек е огледало на храната, която поема.