Влиза в действие нова информационна система на пристанищната дейност, която ще позволи обменяне не само на документи, а и на цялата тилова, логистична информация между всички участници в нея. Като се започне от портовите терминали, операторите, било на железопътни, на автотранспортни услуги, на морските технически услуги – навигация, швартоване, пилотаж, на митниците и т.н. Цялата тази информация ще може да се споделя чрез новата система, за да се постигне по-добра организация, от там и подобряване ефективността на пристанищната дейност. Това заяви пред Maritime.bg к.д.п., д-р Милен Тодоров, директор на дирекция „Ръководство на корабния трафик“ към ДП „Пристанищна инфраструктура“.
– Системата вече се прилага, като обхваща пристанищата Варна и Бургас, но в момента не е напълно в действие, в смисъл, че все още не е излязла нормативната уредба, която да регламентира нейното използване, каза кап. Тодоров. Очаквам това да стане до пролетта на новата 2025-a година.
Това е уеб-базирана система, в която всеки участник със съответна роля в морския транспорт, като пристанищен терминал, сухопътна транспортна организация, представител на Агенция Митници, корабен агент, спедиторска фирма и др. може да влезе и да се регистрира, като потребител със съответната си роля. Било, като терминал, организация с камиони, каквото и да е друго и да споделя и получава нужната му информация във връзка с товарните операции по корабите и товарната документация на корабите и в пристанищата. И съответно той да подава информация, която другите участници трябва да получат, за да се организира целият процес, обясни директорът на дирекция “РКТ“ към ДП „Пристанищна инфраструктура“.
Що се отнася до крайния ефект, съкращаването на времето за обработка на товарите, той смята, че това е една от основните идеи за внедряване на новата система. Тя също така дава по-добра яснота за цялостната ситуация при обработка на кораби в терминалите, примерно за наличието на тилова механизация, на подвоза (камионите, вагони). Може да доведе и до подобряване на екологичната обстановка. Да кажем в градовете, с по-добрата организация на транспортните средства, които биха могли да изчакват далеч от пристанището. Защото един кораб няма да го чакат няколко стотин камиона с работещи двигатели на Аспарухов мост, или пък в непосредствена близост до порталите, тоест практически в градската среда. Ще се даде възможност за много по-точно планиране и тази техника, камионите, ще могат да стоят на буферни паркинги и да подхождат към кораба само когато е необходимо. Очакват се и редица други положителни ефекти от реализирането на такава система, които ще се проявяват с годините напред. Например, като усвояването на нови технологични възможности, оперативна съвместимост със системи на други пристанища в ЕС и извън него, по-голяма прозрачност на оперативните и административните процеси, подобрена ефективност на комуникациите с всички партньори в пристанищните дейности. Не на последно място, повишен интерес към нашите пристанища от товародателите и в крайна сметка подобрена конкурентоспособност и ефективност на морския транспорт, като отрасъл от икономиката.
Кап. Тодоров даде за пример другата система, която вече е внедрена – за електронна обработка на корабна документация „На едно гише“ (Maritime Single Window). Става дума за административната система за обмен само на документи, която подобрява ефективността на корабоплаването. Най-вече чрез намаляване на времето за престой на корабите в пристанищата чрез съкращаване на времето за административни процедури и намаляване на административната тежест. Цялата документация предварително е разпространена до всички заинтересовани страни. Само в някои крайни случаи се налага някаква проверка, иначе корабите пристигат и веднага започва обработката им без никакво забавяне. Данните се подават автоматично до заинтересованите участници в процеса, включващ планиране на времето за извършване на маневра, пилотаж, влекачни и швартови услуги, навигационно осигуряване от страна на VTS, разрешения от страна на ИА ”Морска администрация” и др. Уточняването на детайлите и координацията се извършват в реално време в диалогов режим между всички участващи фирми и институции, като информацията се филтрира по ролев принцип. Или като цяло улесняват се административните услуги, намалява престоя на корабите в пристанищата и в крайна сметка подобрява се ефективността на морския транспорт.
На въпрос, дали новата информационна система е модел, който внедряваме от световната или европейска практика, директорът на „Ръководство на корабния трафик“ подчерта, че що се отнася до административната система за обмен на документи Maritime Single Window тя е в изпълнение изискванията на Директивата 2010/65/ на Европейския съюз, а тази, която сега въвеждат, не е от задължителните за внедряване. Просто това се налага от факта, че вече в световен мащаб информацията започва да се обменя електронно. Цялата логистична информация за движението на една пратка, тръгнала от някъде по света, върви електронно, което много ускорява процесите. И ако ние не дадем достъп до тези технологични възможности на морския бизнес в България, ако не ги внедряваме, на практика нашите пристанища да изпаднат от конкурентната среда на световния морски бизнес, тъй като в един момент ще стане невъзможно да се работи без тях. За това сега ние се стремим да внедрим в работата на морския транспорт този електронен обмен, макар и временно, на този етап, ако щете и с експериментална цел, но просто е необходимо да се започне да се работи в тази посока, за да се усвоява и развива технологията. Разбира се, тя тепърва ще бъде усъвършенствана и разширявана като възможности, защото има много какво да се работи по нея. Дори на този ранен етап от експлоатацията ѝ се проявява необходимостта от доработки на модули, добавяне на функционални възможности, подобряване на някои процеси и т.н., добави още кап. Тодоров.
