Приключиха експедициите в Черно море по изпълнението на проекта за намаляване на въглеродния диоксид от риболовната дейност, съобщи пред Maritime.bg ръководителят на научния екип доц, д-р Виолин Райков от секция „Морска биология и екология“ към Института по океанология – БАН. Става дума за голям международен проект за Черно море и Средиземно море, в който от българска страна партньор e ИО – БАН. Основната му идея е да се намери вариант, с който да се намали вредното влияние върху околната среда без да е за сметка на рибарите. Досега не е правено такова нещо и е съвършено ново, както за цялата индустрия, така и за нас, като учени, заяви доц. Райков.
– Това начинание е част от инициативата, подета от Европейската комисия за тъй нар. декарбонизация, тоест за намаляване на въглеродния диоксид от човешката дейност във връзка с глобалното затопляне, обясни ученият. В случая, за неговото намаляване от риболовните дейности. И по-скоро от използването на тралиращи средства от големите риболовни кораби, които са с дизелови двигатели и емисиите им са доста завишени. Не говоря само за Черно море, това се отнася в глобален мащаб. Подобни мерки се вземат и за Северно море, Балтийско море, в страните от Западна Европа. А сега този проект е за цялото Средиземно море и за Черно море. По него работим като партньори с румънските колеги от Констанца. Всъщност за Черно море отговаряме двете страни членки на ЕС – България в лицето на ИО-БАН, където съм ръководител на екипа и Румъния – сродният институт в Констанца. Нашата задача е да провеждаме експерименти с бийм тралове, които са за улов на рапани и с тралове за барбуна, чернокоп и други най-вече придънни видове.
Идеята е по време на научните експедиции да използваме риболовен кораб, които да наемем, продължи доц. Райков. Ние го направихме, на него монтирахме устройство, което измерва, какво количество гориво постъпва и колко газове се отделят при нормалната работа на риболовния кораб, когато е на ход и тралира.
Другото, което приложихме са модифицирани риболовни уреди; наред с тези, които използват рибарите. Направихме експеримент и с алтернативни риболовни уреди, които са олекотени, с друг тип мрежи, друг тип въжета, с олекотени трални дъски, специално изработени. Все неща, които се предполага, че ще намалят съпротивлението им във водата и по този начин, косвено ще намалят разхода на гориво и от там емисиите на отработени газове от двигателя, каза още ръководителят на екипа. По време на експедицията сравнявахме работата на конвенционалния уред с модифицирания, като се отчитаха много параметри: дали уловът се намалява, увеличава или остава на същия при единия и другия уред, дали разхода на гориво намалява или се увеличава, количеството на прилова и др.
Първоначалните резултати при тралиращите устройства показаха, че има намаляване на разхода на гориво, когато се използват модифицирани риболовни уреди, тоест олекотени, с друг тип на мрежите, със специални също олекотени трални дъски. Значително се намалява съпротивлението, като уловът почти не се променя. Това е много добър сигнал, защото осезаемо се вижда как се намалява, тъй нар. въглероден отпечатък. И от тук нататък това може да влезе като препоръка да се потърсят начини на инвестиции, за да се подпомогнат рибарите да работят с такива уреди. Но това вече е въпрос на политическо решение в ЕС за страните членки.
Проведе се междинна среща в Малта в края на януари. На нея бяха показани всички резултати и за Средиземно море и Черно море, където другите партньори също са извършили подобни експедиции. Ще се види, дали има сериозни разлики по отношение разхода на гориво. Крайната фаза е даването на обобщени препоръки към Европейската комисия.
Що се отнася за близкото сътрудничество по този проект с бранша, доц. Райков отбеляза, че с риболовен кораб №5 на фирмата „Алекс шипс“ са провели две експедиции на море по 10 дни или общо 20 дни, които са преминали много успешно, без никакви аварии и инциденти. На борда му наред с измервателната апаратура за горивото и вредните емисии, монтирали още една система от сензори на фирма „СИМРАД“, която измерва отваряне на трала: хоризонтално, вертикално, за да се види геометрията му в работно положение. Всичко по експериментите било на доста високо ниво. Калибрирането и самата работа на системата беше под зоркия поглед на специалист от компанията-производител, каза още ученият.
-Няма да имаме други експедиции, сега обработваме и обобщаваме данните, допълни ръководителят на екипа. Румънските колеги ще представят резултатите от техните експерименти с пелагичен трал, а ние – с бийм траловете за рапан и трал за барбуна. Накрая след като бъдат обобщени всички резултати по проекта следват икономическите изследвания и анализи, провеждането на работни срещи с Консултативния съвет за Черно море и Консултативния съвет за Средиземно море. Също, срещи с представители на бранша, на които ще обсъдим възможностите за въвеждане на новите модифицирани уреди в практиката. Рентабилно ли е за бранша? Тоест да се види икономическия ефект от прилагането им. С други думи, да се получи балансиран резултат, от който да са доволни самите рибари и еколозите. В случая много важно е да се види, какъв е енергийният баланс – намаления разход на гориво в следствие на модификациите уреди, промените в приулова, дали не води до намаляване и на самия целеви улов? Търси се варианта, с който да се ограничи вредното влияние върху околната среда без да е за сметка на рибарите. Това е основната идея на проекта. И е пример за съвместна работа между учените и бранша, за да се получи най-благоприятен резултат и за рибарите, и за околната среда, подчерта доц. Райков.
