Литографиите (Pl. 2; Pl. 43) са публикувани в албума на Чарлз Сейже и Огюст Дезарно “Album d’un voyage en Turquie fait par ordre de sa majesté l’empereur Nicolas 1er en 1829 et 1830, par C. Sayger & A. Desarnod, Paris, Imprimérie de Firmin Didot Frères, 1834” [1].
Литографията “Vue de Bourghaz” (Изглед на Бургас), с размери 25,8 х 40,7 см (54,8 х 40 см), е работа на френският художник и литограф Феликс Акиле Сент-Олер (Félix Achille Saint-Aulaire, 1801-1889). Тя представя изглед на Бургас откъм морето. Високо над града се извисяват островърхите минарета на две джамии; на преден план – руски военни и транспортни кораби на котва в залива на Бургас.
За Бургас и остров Света Анастасия Чарлз Сейже (Charles Sagger) пише в своя пътепис (1834 г.) [2]:
„Насрещният вятър ни застави да обикаляме до обяд, за да влезем в Бургаския залив. Отминахме най-сетне острова на свещениците; малка скала, където се издига манастирът Св. Анастасий, и хвърлихме вечерната котва пред Бургас след седемдневен преход. …
Бургас, окупиран без съпротива от руската флота на 12 юли [1829 г.] след капитулацията на Месемврия, е малка паланка, разположена на морския бряг в дъното на едноименен залив. Това селище е с 350 къщи, от които най-много десетина заслужават такова наименование, тъй като останалите са куп жалки дървени бараки, в които живеят гърци и малко българи. Там се виждат само две много скромни джамии и гръцка черквица в развалини. Понеже тази паланка имаше склад за боеприпаси и хранителни припаси, там бе настанен един батальон войници и множество бойни кораби бяха спрели край брега. Малките кораби се приближават съвсем до брега през лятото. През зимата Бургас не предлага никаква сигурност за кораби, които са принудени да търсят убежище във Форос, Чингани или най-вече в Созополис.
След като турските жители бяха напуснали паланката, бяха останали само гърци и българи, които продаваха из чаршията хранителни продукти, пъпеши, тютюн и лошо местно вино. …
Укрепленията на Бургас са незначителни. Те се състояха от една батарея, която изглежда турците бяха издигнали набързо, снабдена с няколко стари едрокалибрени оръдия, много зле монтирани и почти неизползваеми“ [3].
За Бургас и остров Света Анастасия полковник Егор Енехолм, от щаба на Втора армия (армията на Балканите), по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., пише в своите „Записки за задбалканските градове“ (1830 г.):
„Бургас (окупиран от руския флот на 12 юли) е разположен на самия морски бряг, на блатиста поляна, оградена от запад от езерото Мунгрис-Гьол, зад което успоредно на морето се простира верига от високи планини, покрити с гори. Тук няма прясна вода; тя трябва да се набавя от чешма, намираща се на 3 1/4 версти по пътя за Карабунар. Тук има много кладенци, но водата им е солена. В Бургас има 2 джамии, от които едната, доста красива, се намира на самия кей, 1 гръцка църква, 116 гръцки къщи, 212 турски, 29 арменски и 7 цигански къщи; около 20 от тях са доста обширни, а някои са дори красиви. Има 112 магазина, 1 баня и 4 конски мелници. Това място принадлежи към администрацията на Айтоския аянин“. …
На север, на 6 версти от Бургас, на скалист остров се намира манастирът „Света Анастасия“. Тук живеят гръцки епископ и няколко монаси; това място е известно с издълбания си в скалата кладенец, съдържащ вода с отлично качество“ [4].
На 25 юли 1829 г. командирът на Втора армия генерал-адютант граф И. И. Дибич се обръща с писмо до началник-щаба на руската армия (и военен министър) граф А. И. Чернишев с молба да изпрати в действащата армия „сведущ по въпросите на предметите от древността … човек, който би могъл да изследва, опише или дори да изведе намиращите се днес в наше владение паметници“ [5]. На 9 (21) август 1829 г. император Николай I командировал в действащата армия в Европейска Турция библиотекаря на Ермитажа Чарлз Сейже (Карл Иванович Седжер) и художника Огюст Дезарно [6]. Те били придружавани от унтерофицера Нозерев. За своята мисия те получили 1 500 сребърни рубли [7].
Литографията “L’ile des Prétres dans le Golfe de Bourghaz” (Остовът на свещениците в залива Бургас), с размери 12,3 х 18,7 см (54,8 х 40 см), е работа на литографа Луи-Пиер-Мари Куртен
(Louis-Pierre-Marie Courtin, 1769-1850).
Тя представя изглед на острова на свещениците (L’ile des Prêtres / Света Анастасия) с манастира и гръцката църква.
Кой кой е?
Феликс Акиле Сент-Олер (Félix Achille Saint-Aulaire, Vercelli 1801-1889 Paris) е френски художник и литограф, активен в Париж между 1830 и 1840 г.
Луи Пиер Мари Куртен (Louis-Pierre-Marie Courtin, 1769-1850) е френски художник, график и литограф; роден в Страсбург, aктивен между 1809 и 1841 г.
Карл Иванович Седжер / Чарлз Сейже (Charles Sagger, 1788-1840) е шотландец, роден на 10 февруари 1788 г. През 1813 г. е поканен на руска служба – учител по английски език на императрица Елизавета Алексеевна (жената на император Александра I). От 1818 до 1819 г. е личен секретар, а от 1821-1825 г. – библиотекар на личната библиотека на великия княз Николай Павлович. През 1820 г. приема руско поданство и името Карл Иванович Седжер. Действителен статски съветник, първи хранител на Царско-селския арсенал – оръжейната колекция на император Николай I. Умира на 31 март 1840 г. [8]
Огюст Осипович Дезарно (Auguste-Joseph Desarnod, 1788-1840) е френски художник. живописец, гравьор и литограф. Участва в похода на Наполеон Бонапарт срещу Русия през 1812 г. Попада в плен и остава в Русия до края на живота си. През 1827 г. е удостоен със званието академик в художествената академия в Санкт Петербург [9].
Бележки:
1. Първото издание на албума е от 1830 г.: “Album d’un voyage en Turquie fait par ordre de sa majesté l’empereur Nicolas 1er en 1829 et 1830, par C. Sayger & A. Desarnod. Lithographie á Paris, chez Engelmann & Cie, Cité Bergère, No 1, [1830]” (51 lithographies d’apres Sayger et Desarnod, plans et vues de la Turquie).
2. [Sagger]. Relation d’un voyage en Roumélie. Imprimerie Firmin Didot Frères, Paris, 1834, p. 13-14.
3. Преводът е по: Чужди пътеписи за Балканите. Том 4, Френски пътеписи за Балканите XIX в. Съставила и редактирала Бистра Цветкова. Наука и изкуство, София, 1981, с. 148-149.
4. Записки о городах забалканских, занятых российскими войсками в достопамятную кампанию 1829 года, Генерального штаба Полковника Энегольма. Санктпетербург, В типографии Плюшара, 1830, стр. 124-125.
5. И. В. Тункина. К истории изучения античных памятников Западного Причерноморья в 1828-1829 гг. // Stratum plus, 1999, № 3. (Скифский квадрат), стр. 357.
6. Живка Н. Въжарова. Руските учени и българските старини. Изследване, материали и документи. София, Издание на Българската академия на науките, 1960, с. 42-44 (6, 7).
7. Тункина, цит. съч., стр. 357.
8. М. Г. Зайченко. Чарльз Седжер – первый хранитель Царскосельского Арсенала. // Книжные памятники: авторы, издатели, владельцы: Сборник научных статей / Государственный Эрмитаж, Санкт-Петербург, 2004, стр. 77-85.
9. Вл. Греков. Дезарно, Август Осипович. // Русский биографический словарь. Дабеловь – Дядьковский, Том 6, С.-Петербург, Типография Товарищества „Общественная Польза“, 1905, стр. 166-167.
