За вятърните морски паркове (тема, станала особено злободневна напоследък), за тяхното въздействие върху морските екосистеми, за ролята на планирането и законодателната дейност, за взаимодействието им с другите дейности в морето и в частност с рибарството, по тези и ред други въпроси, които чакат отговор, разговаряме с инж. Людмил Икономов, който отдавна работи в областта на вятърната енергетика. Той е управител на фирма, свързана с инженерната екология и аварийната безопасност, а освен това ръководи неправителствената организация „Институт за екологична модернизация“, и е вице-президент на Консултативния съвет за Черно море към ЕС.
Още един актуален повод, макар и косвен, за да говорим сега за морските съоръжения, каквито са вятърните паркове – зачестилите аварии с подводни кабели…
– Появата на нови видове съоръжения в морето винаги води до въздействия с многостранен характер. Въздействие върху морските екосистеми, върху дейностите, които се развиват в същата акватория, върху икономиката, върху планирането и управлението. Въздействие естествено ще има и в сферата на безопасността. Впрочем, няколкото, станали скандални, инцидента в Балтийско море, при които бяха скъсани подводни комуникационни съоръжения, не са нещо ново. Такива се случват през няколко дни някъде в Световния океан. Този тип аварийни рискове са присъщи и на морските ветроенергийни паркове, защото те има силно развита подводна кабелна мрежа, която отвежда произведената енергия от вятърните турбини, разположени в морето, към енергийната мрежа на държавата, под чиято юрисдикция работят. И във връзка с този вид рискове, има много сериозни изисквания към начина за осигуряване на тяхната безопасност. От тях произтичат и ограниченията, които се налагат върху останалите видове морски дейности, тъй нар. синя икономика. И те са проблем за всички видове бизнеси.
Как ще коментирате сериозните апетити за инвестиции във ветропаркове в морето?
– Те възникват в икономическа обстановка, която прави високо вероятна възвращаемостта на инвестицията. Да видим, какво става в моретата по границите на ЕС, към които спада и нашето Черно море. Към началото на 2024 г. в Европа има около 20 гигавата инсталирана мощност в морски („офшорни“) вятърни паркове, които произведат електроенергия от силата на вятъра. Това са около 5000 турбини, монтирани в изключителните икономически морски води на европейските държави. Само преди 4 години тяхната обща мощност е била 12 гигавата – за 4-годишен период тя се е увеличила с около 70%. Политиката на ЕС предвижда към 2050 г. сегашните 20 гигавата инсталирана мощност да нараснат до 300 гигавата. Към 2030-а година трябва да настъпи 3-4-кратно увеличение на сегашната мощност, а към 2050-а тя да нарасне 25 пъти. Тази политика предполага сериозни усложнения за сегашната „синя“ икономика. Изисква много нови съоръжения, заедно с техния периметър за осигуряване на безопасност, да бъдат разместени в същите морски пространства, в които функционират морският туризъм, водният транспорт, рибарството, аквакултурите и т.н. В повечето случаи инвеститорите и проектантите на тези вятърни паркове намират начин да ги съвместят с останалите икономически дейности в морето, но това не винаги е така. И ако не успеят, възникват конфликти, най-често с риболовните кораби, но и с всякакви други.
Тази европейска политика няма алтернатива, нали?
– ЕС няма кой знае какви енергийни ресурси и е принуден да търси начини за добиване на енергия от възобновяеми източници. А голямата част от тях са в морето, където вятърът има много по-голяма енергийна плътност. В морето ги няма препятствията на сушата, които да ограничават неговата сила и там размерите на турбините са значително по-големи, за да могат да улавят тази енергия. В момента има морски турбини с мощност от порядъка на 15 мегавата, докато мощността на турбините, монтирани на сушата, е около 6-7 мегавата. Размерите на турбините растат доста бързо, защото с увеличаване на височината и на диаметъра на ротора, расте и тяхната ефективност. Това, естествено, има своето въздействие и своята цена, но това е по-друга тема.
Като говорим за развитието на вятърната енергетика в морето, трябва да знаем, че то е съпроводено с няколко вида въздействия, за които вече споменах. Едното – най-често коментираното, е екологичното, което е и най-неясно и по тази причина е обект на най-чести спекулации. Има, обаче и други: върху морското пространствено планиране, върху икономиката и управлението, които са свързани. Има въздействие и върху развитието на правната система и правните регулации. Върху обществото и различните заинтересованите страни, върху тяхното благосъстояние и техните навици. Морската вятърна енергетика оказва въздействие и налага специални изисквания към държавното управление, понеже държавата е тази, която трябва да вземе в ръцете си и да овладее този твърде мащабен процес, за да не бъде оставен да се развива спонтанно и хаотично.
Дотук изброих шест различни сфери на въздействие на морската вятърна енергетика, сред които най-много се коментира тази, за морската екология. Много потенциални въздействия върху морските екосистеми на фаза „работни хипотези“ се представят като доказани факти, което няма общо с истината. За разлика от екологичните, въздействията върху другите морски дейности и върху сегашния им начин на управление са далеч по-ясни и по-сериозни. Според ЕК, и аз напълно споделям това виждане, главното предизвикателство е пред съвместното управление на морската вятърна енергетика и класическите дейности от „синята“ икономика, сред които на едно от първите места стоят рибарството и производството на аквакултури. Те са едни от най-силно засегнатите, защото споделят едни и същи акватории и няма къде да се изместят. И ограниченията, които се налагат върху риболова във връзка с морските вятърни паркове, са едни от най-сериозните.
По-конкретно?
– Да ги започнем едно по едно. Хипотезите за най-коментираното въздействие, екологичното, се градят върху факта, че един морски вятърен парк, заемащ голяма акватория и съдържащ големи по размери съоръжения, въздейства върху водните течения и върху транспорта на дънните седименти и пясъка. В същото време, по дъното живеят морски организми, които не могат да избягат на друго място – това са т.нар. бентосни. Освен тях има и дънни видове риби, като калкана, писията и др., които могат да се местят, но не го правят често, защото дъното е тяхната естествена среда. За някои от тях такова въздействие може да бъде положително, за други отрицателно, но следвайки принципа за предпазливост, повечето изследователи приемат, че ресуспендирането на дънни седименти има по-скоро негативен ефект за бентоса. Тя е със средна до ниска степен на интензивност, тъй като променя дънния релеф, а заедно с него и физико-химичните характеристики на дънния слой. Това, обаче, е една част от мозайката на биологичното въздействие. Като цяло, въздействието върху морската биота е комплексно.
Нашите знания са най-пълни относно техническите характеристики на парковете. Известни са интензивността и честотата на техните вибрации, напрегнатостта на електромагнитните полета около кабелите, силата на звука, който излъчват и т.н. Те могат да бъдат измервани достатъчно точно. Доста по-малко знаем за физико-химичните характеристики на водното тяло, защото можем да ги измерваме в отделни точки, като приемаме, че интерполирането им ни дава достоверни данни. И най-малко знаем за физиологията и за поведенческите навици на многобройните морски обитатели. Познанията ни за техните рецептори, за въздействието върху тях на вибрациите, на електромагнитните полета и дали изобщо ги усещат, са най-оскъдни. По някои от тези въпроси са провеждани лабораторни изследвания и от статиите се вижда, че авторите представят резултатите си добросъвестно, като работни хипотези, без глобални изводи.
В наши условия, обаче, по причини, нямащи нищо общо с наличните знания, се плодят теории за рискове и опасности, които се представят, като доказани факти и засилват до абсурд прогнозите си за всякакви хипотетични въздействия. Всичко това е разбираемо, защото апокалиптичните картини и техните автори привличат публичните прожектори, но то няма отношение, към реалното въздействие. Всеки, който се интересува от екологичното въздействие на морските вятърни паркове (а и на всякакви други съоръжения), трябва да знае, че въздействието върху морските обитатели се изследва трудно, защото реакциите на един организъм в лаборатория са различни от реакциите му на свобода. Освен това, колкото един организъм е по-висш, толкова по-сложни и разнообразни са неговите реакции. Това са общи принципи и оттук, всеки сам следва да прецени, каква може да бъде сериозността на всякакъв род срещани сценарии за биологични катастрофи.
Как да се изяснява въздействието в такива случаи?
– Правят се модели, най-често математически. Всичко в тази връзка, което се знае за морската среда, се въвежда в модела. Той всъщност съдържа информацията, която е била достъпна към момента. С помощта на такъв модел се изследват различни сценарии за даден биологичен вид, на който въздействат различни фактори. Можем да получаваме всякакви прогнози, но цялата работа е там, че те ще бъдат точно толкова достоверни и надеждни, колкото е надеждността на данните въз основа на които е построен и самият модел. А в началото тя винаги е ниска. След това започва валидацията на модела. Труден и рискован процес, но така се развиват науката и технологиите, друг начин няма.
Трябва да кажем, разбира се, че въз основа на дългогодишните изследвания и опит, който имаме с много други видове морски съоръжения, можем да посочим и екологични въздействия за които има натрупана достатъчна информация.
Например – въздействието на боите и химикалите, които се използват за защита от корозия на подводните части на вятърните турбини, имат негативно въздействие, с ниска до средна степен на интензивност. Днес е сведена до минимум;
Вятърните турбини и останалите елементи от парковете често се произвеждат в един географски район, а се монтират в друг, при което крият риск чрез тях да се пренасят видове – пришълци (видове, нехарактерни за новия район и поради липса на естествени врагове започват неконтролируемо размножаване и променят биологичния баланс). Този вид въздействие е с негативен характер и се приема за високо.
Въздействието на вредните физични фактори (електромагнитни полета, шум, вибрации), които генерират вятърните турбини, също са негативни въздействия, но с ниска степен на интензивност.
Списъкът с известните екологични въздействия на морските паркове е доста дълъг. Той показва, че има натрупани знания, че е известна реакцията на морските обитатели. Както и това, че никъде на са били регистрирани „екологични катастрофи“, въпреки, че някои от споменатите съоръжения са доста по-рискови от гледна точка на технологичните процеси и използваните материали.
Споменахте в тази връзка за съвместното управление на дейностите?
– Да. Друг вид въздействие, което ще окаже появата на вятърни паркове в нашата част на Черно море, е промяната на съвместното управление на дейностите, които се осъществяват в момента в него.
По този въпрос ЕС няма единна стратегия, няма общ всеобхватен подход за управление на тези дейности във всички държави-членки. За ЕК е много трудно да се създаде единна политика, защото морската нормативна база в отделните държави е различна и във всяка държава се оправя самостоятелно. Нещо повече, всички отделни паркове се разглеждат случай по случай. Трябва да кажа и нещо за нашата страна. В Морския пространствен план, утвърден през 2023 г., няма зони за вятърна енергетика. А в новия ни проектозакон за вятърната енергетика във водните пространства по въпроса се казва, че ако Морският пространствен план е изготвен преди да се изготви концепцията за разполагане на морски вятърни паркове, то вятърните паркове се съобразяват с това, което е заложено в пространствения план. Ако, обаче, стратегията за разполагане на вятърни паркове е разработена преди МПП, той трябва да се съобрази с нея. Естествено е, че плана ще има актуализация на някакъв период и ако междувременно се появи някаква стратегия за разполагане на такива паркове, значи следващата му версия ще трябва да се съобрази с нея. Очевидно, това е решението, което нашият законодател предлага за отразяване в нормативната база на промяната, която морските вятърни паркове ще наложат върху съвместното управление на съществуващите дейности в морските пространства на страната. Единна политика тук не се проследява – само се обединяват механично решения, взети от различни колективи. Пречките, обаче, пред „мирното съвместно съществуване“, ако мога така да се изразя, на вятърните паркове с останалите видове морски дейности, са крайно сериозни. На първо място са въпросите, свързани с безопасността. Още в началото казахме, че като повод за днешната тема за проблемите с морските вятърни паркове, можем да вземем няколко рискови ситуации с подводни кабели, по които се пренася електроенергия с високо напрежение. Налице са и други чести рискове, например, за сблъсъци с плавателни съдове. Въпросът за съвместното управление на морските дейности е изключително сериозен и тук появата на морските вятърни паркове ще окаже едно от най-сериозните свои въздействия.
Следващото сериозно въздействие, което ще окаже появата на морски вятърни паркове ще бъде върху националната правна система и конкретните местни регулации.
Поставянето на мощни съоръжения, заемащи сериозна част от морското пространство, се обвързва и със законови актове. В своите териториални морски води всяка държава има право да създава собствени такива. Това се отнася и за 200-милната изключителна икономическа зона. Така, че на държавата й предстои да проведе сериозна законодателна дейност, за да подреди морските дейности и да ги регулира. Морето е едно, а „синята“ икономика включва много дейности и като приоритет, аз лично слагам правния въпрос далеч преди екологичния, защото с един закон може да се нанесе много по-голяма щета на природата, отколкото с един завод или какъвто и да е крупен замърсител.
